"Не е добра практика." Докога здравната каса ще остане без управител

Във вторник Народното събрание се събра на извънредно заседание, като една от точките в дневния ред беше избора на управител на Националната здравноосигурителна каса.

Предишната седмица комисията по здравеопазване изслуша две претендентки за поста – Иванка Динева, предложена от ГЕРБ, и проф. Жени Стайкова – кандидатура на БСП. В деня на избора обаче депутатите осъмнаха с новината, че Динева се оттегля по лични причини. Очаквано, проф. Стайкова не получи подкрепа, и така процедурата по избор на управител трябва да започне отначало. Времето, определено от закона за този избор обаче, изтича в четвъртък, 13 юли.

Как се стигна дотук

През януари предходният парламент прекрати предсрочно мандата на управителя на НЗОК Петко Салчев по искане на Българския лекарски съюз (БЛС), като обсъждането в комисия и гласуването в зала се случиха в рамките на 24 часа. Тогава депутати от ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ се аргументираха, че блокирането на преговорния процес между НЗОК и съсловната организация, за което БЛС обвиняваше Салчев, може да доведе до сериозни вреди за пациентите и системата. Салчев до последно не отстъпи от позицията, че причината БЛС да иска отстраняването му е, че не е съгласен „да дадем на лекарите едни пари“.

Така НЗОК остана без управител по спешност и без категоричност на аргументите за това.

Оставащите дни „живот“ на 48-ото Народно събрание и липсата на възможност за диалог между представените политически сили не даваха шанс и за избор на нов управител. Затова през преходните и заключителни разпоредби на Закона за лечебните заведения депутатите промениха Закона за здравното осигуряване, като удължиха срока, в който Касата може да бъде управлявана от временно изпълняващ длъжността управител от 30 дни на 6 месеца.

В последните седмици на удължения срок обаче стана ясно, че и той няма да е достатъчен на политическите сили да се споразумеят.

През юни от ГЕРБ започнаха процедурата заради изтичащите срокове, но отказаха да се договарят с ПП-ДБ за конкретен механизъм, по който да се одобряват кандидатурите за ръководители на ключови институции, част от които са вече месеци в условията на изтекли законни мандати на ръководните органи.

Така се стигна до внасянето от ГЕРБ на кандидатурата на Иванка Динева – дългогодишен кадър на НЗОК с противоречива биография и две уволнения – и двете обжалвани от Динева по съдебен ред, първото от което – вече завършило успешно. Скоро след обявяването ѝ стана ясно, че ПП-ДБ няма да внесат свое предложение, но няма и да я подкрепят, което – смята се – е и истинската причина за оттеглянето ѝ часове преди гласуването в пленарна зала.

В търсене на консенсусна кандидатура

След като катастрофираха в първоначалното надиграване, партньорите в управлението ПП-ДБ и ГЕРБ дадоха да се разбере, че за управител на НЗОК вероятно ще се търси по-консенсусна фигура.

Дали ПП-ДБ ще предложат свой експерт за ръководството на НЗОК и кой ще бъде той, все още не е потвърдено. Д-р Александър Симидчиев каза, че ще предложи на колегите си за обсъждане шест кандидатури.

В медиите се появи името на настоящия директор на Специализираната болница по детски болести в София д-р Благомир Здравков като ново предложение на ГЕРБ-СДС. Пред Свободна Европа Здравков потвърди, че с него са водени разговори, но с ясните условия, че се обсъждат и други кандидати.

„Ако се стигне до моята кандидатура, аз също бих искал да си изясня какви ще са възможностите ми да реализирам своята визия“, каза той.

На съмненията дали има изискуемия по закон тригодишен управленски опит, Здравков отговори, че преди да стане болничен директор, освен ординарен лекар-анестезиолог в Пирогов, е бил ръководител направление „Анастезия на деца“ в дентална клиника ЕО Дент. Д-р Благомир Здравков беше назначен за директор на Педиатрията в последните дни на мандата на Костадин Ангелов като здравен министър – през април 2021 г.

Няма изход в рамките на закона

13 юли обаче е последния ден, в който настоящата временно изпълняваща длъжността управител Йорданка Пенкова може законно да остане на поста.

За да избегне ситуацията, в която от 14 юли нататък „няма кой да подписва“ актовете на фонда, депутатът от ГЕРБ Костадин Ангелов във вторник внесе предложение за промяна в Закона за здравното осигуряване, с която това положение да остане безсрочно.

„Вероятно ще се гледа още този четвъртък на комисия и ще го подкрепим“, коментира пред Свободна Европа Васил Пандов, член на комисията по здравеопазване от ПП-ДБ.

По думите му собствената му парламентарна група е възнамерявала да внесе подобен текст, за да има време да се договори с ГЕРБ механизъм за съгласуване на кандидатурите за длъжностите, които се избират от парламента.

Друг депутат от ПП-ДБ, д-р Александър Симидчиев, коментира, че при наличие на политическа воля, критериите и кандидатурите за нов управител може да са ясни до края на седмицата. Колегата му Васил Пандов обаче определи шанса за избор на ръководител на НЗОК преди лятната почивка на парламента като „много малък“.

Председателката на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Десислава Атанасова съобщи пред журналисти, че е решено парламентът вече да избира не само управителя, но и подуправителя на НЗОК, като законовите промени, нужни за тази процедура, ще бъдат внесени до часове.

Така вероятно ще се постигне невъзможният досега баланс и двете коалиции, подкрепящи правителството – ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС – да имат свой представител в оперативното ръководство на институцията.

По думите на Васил Пандов, който има дългогодишен опит в медицинското право, отпадането на законовото ограничение на срока за управление на НЗОК от временно изпълняващ длъжността управител не е проблем, защото „това е практика и в много други институции“.

Специалистът по медицинско право адв. Мария Шаркова обаче смята, че „не е добра практика да се изменя закон заради конкретна личност или ситуация, а това е пореден пример за такъв подход“. Според адв. Шаркова механичното заличаване на шестмесечния срок може да създаде рискове.

Според Закона за здравното осигуряване при предсрочно освобождаване на управителя, Надзорният съвет посочва подуправителя за временно изпълняващ длъжността управител.

„Законът обаче не урежда какво се случва, ако по някаква причина подуправителя също изпадне в невъзможност да изпълнява възложената му „временно“ длъжност“, посочи Шаркова. Тя подчерта, че към качествата и квалификацията подуправителя няма такива законови изисквания, каквито има към управителя, и в същото време се създават условия той да управлява неограничено дълго чрез едно уж „временно“ положение.

Практика, на която в последните години сме свидетели в почти всички органи, чиито ръководни структури следва да се избират от парламента.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.