Какво ще прави Брюксел, след като Унгария даде лесен достъп на руснаци до ЕС

Мнозина може би са си мислели, че Унгария, която в момента държи шестмесечно ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз, ще се въздържа от провокации през август. В този месец бюрократите от Брюксел са във ваканция.

Е, не стана така.

„Националната карта“ на Унгария

В края на юли Будапеща обяви, че ще разшири програмата си за имигранти, наречена „Национална карта“. Сега към нея ще бъдат включени беларуси и руснаци, както и граждани на Босна и Херцеговина, Молдова, Черна гора и Северна Македония.

По-рано в списъка бяха включени Сърбия и Украйна.

Картата позволява на притежателите ѝ да работят в Унгария в продължение на няколко години. Програмата позволява също така и на бенефициентите от нея да докарват семействата си. Тя е и по-лесна за получаване от обикновеното разрешение за работа или работна виза. След три години тя може да доведе дори до право на постоянно пребиваване.

Включването на руснаци и беларуси предизвика раздразнението на Брюксел и на няколко държави-членки. Причината е, че тя очевидно противоречи на договорената политика на ЕС срещу двете страни.

Блокът наложи визови забрани и замрази активите на над 2000 граждани от двете страни заради продължаващата война в Украйна. Заедно с това бяха замразени и споразуменията за облекчаване на визовия режим, беше затруднено и пътуването от Беларус и Русия до Шенгенската зона на ЕС чрез забрани за полети и ограничения за други видове транспорт.

Освен всичко друго стотици руски дипломати бяха изгонени от страните членки, а много от тях бяха обвинени в шпионаж.

Критиките на Брюксел и търсенето на отговори

Критиките към последния ход на Унгария са свързани с това, че той може да доведе до подкопаване на сигурността в Шенгенската зона и да увеличи възможността за руски шпионаж, тъй като притежателите на карти и на теория, и на практика могат да се движат свободно в по-голямата част от блока.

Това беше и същността на писмото на комисаря по вътрешните работи на ЕС Илва Йохансон. Тя написа на унгарските власти, че „има все повече съобщения за саботажи и нападения срещу нашата критична инфраструктура и други враждебни действия“.

По думите ѝ „макар държавите-членки (на ЕС) да са компетентни да издават дългосрочни визи и разрешения за пребиваване, подобни схеми трябва да бъдат внимателно балансирани, за да не се излага на риск целостта на нашето общо пространство без контрол на вътрешните граници и да се отчитат надлежно потенциалните последици за сигурността“.

Йохансон поиска от Будапеща да ѝ отговори на 13 въпроса в приложение към писмото, видяно от RFE/RL, до 19 август.

Може би най-трудният от тези въпроси е свързан с това Унгария да обясни какви са били основните съображения за включването на руски и беларуски граждани сред бенефициентите на национална карта и дали Будапеща е извършила оценка на сигурността преди решението.

Комисията настоява също така Будапеща да отговори дали систематично ще извършва търсене в Шенгенската информационна система (ШИС) на беларуси и руснаци, които искат да получат карта, и какво ще последва в случай, че има съвпадение на сигнал, подаден в ШИС.

Други въпроси са свързани с това как Унгария гарантира, че санкционирани лица не влизат в Шенген и дали граничните проверки на руските и беларуските пътници са по-строги в сравнение с други граждани на трети страни.

Брюксел пита и за това колко кандидати се очакват от двете страни и за статута на тези, които вече са подали заявления – колко са одобрени, колко са отказани и колко са незавършени.

Вратичка в закона блокира възможностите на ЕС

Въпреки позицията и острите думи, ЕС всъщност не може да направи почти нищо по този въпрос.

Служителите на ЕС, с които разговарях, признават, че Унгария отново е намерила вратичка в правната рамка и не може да бъде притисната за нищо, ако изобщо може да бъде притисната.

„Страхувам се, че правните аргументи са на тяхна страна“, ми каза един дипломат, запознат със ситуацията. Той добави, че по отношение на националните визи Унгария всъщност не е принудена да се консултира с когото и да било.

В споделена вътрешна бележка, видяна от RFE/RL, Будапеща се опитва да успокои другите държави членки, като отбеляза, че „руските и беларуските граждани могат да влизат в Унгария, а следователно и в Шенгенското пространство, само с валидна виза и могат да получат разрешение за пребиваване само след предвидената от закона процедура“, която включва проверка от правоохранителните органи.

А какво може да се направи?

В такъв случай. какво може да се направи, ако изобщо нещо може да се направи, в случай, че държавите членки и Европейската комисия не са убедени в решението на Унгария?

На първо място, нищо няма да се случи през август. Брюксел просто още не е в час и ще иска първо да оцени прецизно ситуацията.

Второ, въпреки призивите Унгария да бъде изхвърлена или временно отстранена от Шенгенското пространство, това е много малко вероятно да се случи. На първо място необходимо е единодушие, което е почти невъзможно да бъде постигнато.

Това е така, защото съседите на Унгария в ЕС се възползват от свободното движение на хора, услуги и стоки. В такъв случай, ако Унгария бъде временно изключена, това ще доведе до икономически удар.

Важно в случая е да се отбележи, че подобно решение би било безпрецедентно, тъй като подобен ход никога не е бил правен от въвеждането на Шенген през 1985 г.

Вместо това може да се стигне до засилени проверки за сигурност по сухопътните граници от страна на съседите на Унгария и по летищата на полетите, идващи от Унгария.

Тъй като въпросите, свързани с вътрешните работи, са от национална компетентност, всяка държава членка сама решава дали да въведе по-строги мерки.

Всички те обаче трябва да уведомят Брюксел за своите действия. Такива временни ограничения бяха въведени по време на пандемията от COVID-19, както и по време на мигрантската криза през 2015-2016 г. Същото се прави и при повишена тревога от тероризъм.

Ще има ли някакви последствия за Унгария?

Макар че на Унгария може и да ѝ се размине за това действие, в блока нараства недоволството от поведението на Будапеща.

„Желанието за някакъв вид отпор се увеличава“, каза пред мен един служител на ЕС и добави, че пътуванията на Орбан до Москва и Пекин по-рано през лятото все още предизвикват недоволство.

Разбира се, не е изключена и ядрената опция - спиране на унгарските права на глас Европейския съвет. Тази заплаха е налице от години, но може ли да ѝ се вярва?

Засега няма готовност за това, но ако на Франция и Германия им писне, нещата могат да се раздвижат.

Разбира се, и тук е необходимо единодушие, но Берлин и Париж биха могли да подтикнат останалите да продължат.

„Досега те си мислеха, че имат лостове за влияние върху Будапеща и че там ще действат конструктивно по време на председателство си“, ми каза един посланик.

Предстои да видим колко търпение ще остане, когато дипломатите се върнат от плажа.