"Просто ще кървим до смърт". Ще разреши ли Западът на Киев да удря цели в Русия

В Харков 27 май беше ден на траур. Вторият по големина град в Украйна почете паметта на загиналите от удар с руски авиобомби по строителен хипермаркет в събота. В понеделник жертвите бяха 16, сред тях и момиче на 12 години, ранените бяха 43-ма, а 7 души бяха в неизвестност.

Войната на Русия в Украйна продължава повече от две години. От 10 май войските на Владимир Путин отвориха втори фронт, като нахлуха от север в посока Харков. Руските авиационни, артилерийски и ракетни обстрели продължават. Всеки ден има загинали и ранени.

Отварянето на втори фронт натовари украинската армия, която трябва да преразпределя ограничените си ресурси, и даде възможност на руската да продължи натиска си на запад в Донбас и да постигне ограничени успехи. Украинската армия спря настъплението на руските войски далече преди Харков, но не може да противостои на ракетните и въздушните удари.

Причините са две:

• Украйна няма няма достатъчно системи за противовъздушна отбрана (ПВО) и за контрабатарейна война.
• Украйна не може да използва западните модерни оръжия срещу цели на руска територия, тъй като това е условие на дарилите ги, основно САЩ и Германия.

Така Русия може безнаказано да обстрелва граничните региони с ракети и артилерийски снаряди, а Украйна не може да отговори. Управляемите авиобомби с голяма ударна сила също се изстрелват от територията на Русия.

Заради ограничението Украйна не може да сваля руски самолети - не ѝ достигат системи и муниции за ПВО системи, сред който дарените от САЩ и Германия "Пейтриът", които доказаха ефективността си в защитата на Киев от ракети.

Украйна има на разположение високомобилната артилерийска ракетна система HIMARS. Тя изигра голяма роля при първото отблъскване на руските нашественици в Херсон и Харков през 2022 г. Киев обаче може да разчита на HIMARS и други западни оръжия с голям обсег, каквито в крайна сметка получи, само срещу цели в окупираните украински територии. Не и отвъд руската граница.

Ще падне ли забраната след терора в Харков

Президентът на Украйна Володимир Зеленски отдавна се опитва да издейства отмяната на забраната за атакуване на цели в Русия. Досега без особено голям успех. Според Зеленски е важно светът да осъди руския терор в Харков. И настоява едно от последствията да е “най-накрая да имаме достатъчно системи за противовъздушна отбрана за защита на Украйна и нашите градове". Призовава и "у партньорите ни да се появи нужната решимост за превантивна защита от руските терористи".

Това значи Украйна да получи възможност да атакува с далекобойно оръжие на руска територия - "преди те да започнат да унищожават живота".

Сега думите на Зеленски може би бяха чути. Парламентарната асамблея на НАТО, която заседаваше в София в понеделник, призова в декларация на Украйна да се позволи да използва изпратената ѝ военна помощ за удари по легитимни военни цели на руска територия. В изказването си генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призова страните членки на алианса да засилят помощта си Киев, повече държави да разрешат на Украйна да стреля по военни цели в Русия и НАТО да увеличи ролята си в координирането и планирането на военната помощ.

Това изказване, макар и политическо, все още не означава, че Западът е готов да даде разрешение на Украйна да удря цели на руска територия. Темата ще се дискутира отново на предстоящата среща на върха на НАТО във Вашингтон.

Какво казват Берлин и Лондон

Само ден преди думите на Столтенберг от София федералният канцлер на Германия Олаф Шолц каза, че не вижда основания за разширяване на обхвата на западните оръжия в конфликта в Украйна, цитиран от "Тагесшау".

Според Шолц съществуват "ясни правила за доставката на германски оръжия за Киев, които са договорени с Украйна и които работят".

Германският канцлер добави, че целта на неговата политика е "да предотврати много голяма война".

Единственото категорично разрешение за използване на дарено оръжие срещу руски цели е от Великобритания.

На 2 май британският министър на външните работи Дейвид Камерън посети Киев. Той каза, че Лондон няма нищо против неговите оръжия да бъдат използвани за удари - включително и на територията на Русия.

Без категоричен отговор от САЩ

Няколко дни по-рано държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен беше поканен на изслушване в Комисията по външни работи на Камарата на представителите от сенатори, които настояват американската забрана за удари по цели в Русия да отпадне.

Отговорът на Блинкен не беше категоричен. "САЩ не подкрепят използването на оръжия, доставени на Украйна от САЩ и съюзниците, извън украинска територия", каза той. "Въпреки това Украйна решава сама как да се разпорежда ефективно с тези оръжия", добави той.

На този фон в София Столтенберг каза още, че забавянията в обещаната помощ за Киев са имали негативни последствия за бойните действия в момента. Руската офанзива над района на Харков и успехите в Донбас се дължат до голяма степен на шестмесечното забавяне на военната помощ от САЩ.

Обезкръвяването на Украйна

Генерал-лейтенант Игор Романенко, бивш заместник-началник на украинския генерален щаб, заяви пред Би Би Си, че със забавянето на така нужните оръжия за защита САЩ са „отворили шестмесечна възможност“ за руснаците. Той нарича "малодушие" и забавянето на обещаните от Запада изтребители F-16, които могат да противостоят на руските бомбардировки, но още не са на въоръжение в украинската армия.

Забраната за удари на територията на Русия с дарени от САЩ и Германия оръжия води до обезкръвяването на Украйна. Олександър Мережко, председател на украинската парламентарна комисия по външни работи, коментира нежеланието тази забрана да падне така: „Ако се ограничим да използваме тези оръжия само на собствената си територия, просто ще кървим до смърт“.

„Знаем, че кървим, че половината от енергийната ни система и една трета от икономиката ни са унищожени. Губим хора и нямаме никакви гаранции, че след година ще разполагаме с необходимите ни оръжия", каза Мережко.

Притеснението на Запада е, че ако оръжията му бъдат използвани на руска територия, Путин ще възприеме това като реално участие на НАТО във военните действия и конфликтът може да ескалира. Кремъл не е спирал със заплахите за това, а пропагандата му се опитва да внуши, че страните от алианса са тези, които провокират това да се случи.