Пианото, танците, киното. Кога бягащите от война започват да търсят изкуството

Украинката Виктория Шемена пристига в България след началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г.

Отначало не познава езика и културата, но днес вече танцува български народни танци, гледа филми в Дома на киното, ходи на театър и дори изучава българската кухня.

"За мен е редно да научиш повече за страната, която те е приютила от войната", казва тя. "Радвам се, че имам тези възможности. Все по-добре разбирам българския език, местните традиции, емоции, кухнята, по-лесно общувам и намирам приятели".

Шемена е една от много украински бежанци, които се опират на културата в опит да се приспособят към приелата ги държава.

"Освен да заживеят тук, тоест да си намерят жилище, работа и т.н., [бежанците] би трябвало и да се социализират и интегрират, което би било възможно през културата", казва пред Свободна Европа Кремена Христова от фондация А25. През 2023 г. тя проведе първото по рода си изследване на културните потребности и достъпа до изкуство на украинските бежанци в България.

Социологът Давид Кюранов, който участва в проучването, казва, че културата може да помогне на възрастни и деца, избягали от страната си, да се почувстват приети и да си припомнят живота преди войната. Всичко това обаче е при условие, че основни нужди като храна и подслон вече са задоволени.

"Пътуванията, музеите, концертите и фестивалите са за тези, които се справят добре" казва украинката Таня Болгарова, която днес живее в България със сина си. "Знам това от собствения си опит и от опита на украинци, които познавам в различни страни".

"Да си припомниш познатото"

Идеята за изследването възниква след началото на войната и първите вълни от украински бежанци, които търсят убежище в България. Докато отначало усилията на помагащите организации и институции са били насочени към по-базови нужди - дрехи, храна, подслон, намиране на работа и записване в училище, с времето все по-осезаема става и нуждата от културни и социализиращи събития.

Според доклада на фондацията основният тип събития, които избягалите от войната търсят, са "нормализиращи". "Такъв тип събития помагат да си припомниш познатото. Особено за хората от по-големи градове, които са дошли тук, културните събития са били нещо типично", казва Кюранов.

В рамките на проучването той провежда групови дискусии с бежанци и интервюта с представители на неправителствени организации (НПО), за да установи практиките, нагласите и нуждите на украинските бежанци в сферата на културата.

Някои от "нормализиращите" събития, които организациите предлагат, включват концерти, изложби, кинопрожекции, балет, театър. За децата - анимационни филми, куклен театър, работилници.

"Нещо, което е много впечатляващо и не е съвсем очевидно, е настройката на децата", казва Кюранов. По негови наблюдения те се адаптират бързо и се държат не по-различно от местните деца, въпреки че много от тях имат роднини, предимно бащи, които са останали на фронта.

Как няколко украински деца за малко забравиха за войната

От помощ за тях са били и по-различни проекти - срещи с местни деца, които им показват различни и нови неща, общи екскурзии, ходене на планина. Подобни инициативи са проработили и при възрастните. Един пример е "Прегърни украинско семейство" - срещи между български и украински семейства, някои от които все още поддържат връзка.

По думите на Кюранов тези събития изпълняват друга съществена функция, освен нормализацията - обмен между българската и чуждестранната култура и взаимното им приобщаване.

"Това реално не изглежда като традиционното културно събитие, но има реален резултат в посока приемане", казва социологът.

"Бъдещето ни е неизвестно"

Каквито и възможности да предлага приемащата държава обаче, много украинци нямат възможност да посещават културни събития, тъй като са травмирани или им се налага да работят повече, за да могат да издържат семействата си.

Таня Болгарова напуска принудително дома си в Крим заедно с шестгодишния си син още след руската окупация през 2014 г. Изпада в депресия, която се усилва отново след началото на пълномащабната война, когато е принудена да се евакуира повторно - този път от Херсон.

Междувременно се научава да работи с глина, дори отваря работилница в Украйна през 2018 г.

"Арттерапията действа. Но. Тогава, когато съм задоволила основните си нужди - да мога да изхранвам семейството си и да осигуря сигурно място за живеене", казва Болгарова.

В България тя създава културния проект "Каменните бродерии от Нова Каховка в текстил" - 12 текстилни стенни пана, върху които има ръчно бродирани копия на архитектурни орнаменти от къщи в град Нова Каховка, Херсонска област. Тя прави това в опит да облекчи депресията, но не ѝ помага особено и се налага да потърси медицинска помощ. "Бъдещето ни е неизвестно", добавя тя.

"Трябва да държим в главата си това, че [тези хора] идват от война и голяма част от тях имат сериозен травматичен опит", казва Кюранов. "Културните събития могат наистина да подкрепят и да свършат някаква полезна работа, но не можем да твърдим, че са някакъв тип панацея"

"Държавните структури просто не са готови"

Пред културната интеграция на бежанците има още няколко пречки. Една от тях е, че отговорността за нея според Христова и Кюранов е поета основно от гражданския сектор.

Има и много държавно финансирани културни институции София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново, сред които Софийската опера и Варненският театър, които са правили представления за деца на украински, дарявали са приходите си от билети или са давали безплатни билети на украински бежанци.

Гражданските организации обаче са по-бързи, по-информирани и по-склонни да работят на терен, докато "държавните структури просто не са готови", казва още Христова.

Една от причините е, че от 2013 г. насам България е приела два стратегически документа в областта на бежанските въпроси, но те не са финансово обезпечени. "Ние имаме чудесен стратегически документ, но няма бюджет, с който да бъде реализиран", добавя тя.

Друга честа пречка е езиковата бариера. Има и хора, които живеят в базите за настаняване, до които не достига никакъв културен живот.

Христова призовава да се вземат повече дългосрочни мерки, например в училищата, където често има мултикултурна среда и може да се работи с деца в посока интегриране на всички малцинствени групи, не само на украинската. Местните организации, както и читалищата в по-малките населени места също могат да изиграят важна роля.

По данни на ООН от началото на войната в България са влезли над 2 млн. украински бежанци, от които са се задържали близо 50 000 души или около 2,5%. След началото на войната властите в България бяха критикувани, че не осигуряват добре организирана държавна хуманитарна помощ, нито добри битови условия за бежанците.