И тя е като украинските бежанци, но има и нещо, което я отличава от тях. Украинка е, но дълги години е работила в Русия като психолог. Нейната тясна специалност е психология на емиграцията. Имала я е далеч преди да настъпи 24 февруари 2022 г. - денят, в който Русия започна пълномащабна война в Украйна и превърна милиони украинци в бежанци.
12 000 украински бежанци в момента са под официалната закрила на Държавната агенция за бежанците в България. В действителност обаче бежанците са много повече. И независимо как са устроили бита си, те живеят с едни и същи мисли - че близките им са убити или могат да бъдат убити, докато те самите са в една непозната държава, и то не по собствена воля.
Накратко, украинските бежанци имат нужда от психологическа помощ. Олга Маховская е от тези, които я предоставят безвъзмездно.
Тя е била доцент доктор към института по психология на Руската академия на науките. Участвала е в изследователската експедиция "Жени и деца в изгнание" със стипендия "Дидро". Работила е за големи проекти с подкрепата на фондация "Дом на науките за човека" (Франция) и програмата "Фулбрайт" (САЩ).
Тя предварително знае кое е най-лошото в живота на украинските бежанци - че дори и след войната психиката им няма да се възстанови напълно. Отпечатъкът ще остане завинаги.
"Както знаем от опита на други войни, травмата от войната "работи" през целия живот, влияе на възприемането на събития и хора и се връща като посттравматичен стрес след 10-20 години", каза Маховская за Свободна Европа.
"Ей сега всичко ще свърши и ще се върна!"
Олга Маховская не е от толкова отдавна в България, колкото са други украинци. Пристига преди три месеца, заедно с брат си, който има двигателни увреждания. След дълго отлагане решава, че все пак ще го изведе от Украйна заради нестихващата война. Преди това тя прекарва няколко месеца в Балтийските републики, където заедно с доброволци помага на бежанци.
С брат ѝ не избират специално България, просто не ги приемат в страна от Шенген, защото Маховская има руско гражданство. Пристигат в Бургас. И сега живеят в Свети Влас, където си намират квартира.
В момента тя работи предимно онлайн или по телефона, понякога дори нощем, когато някой има спешна нужда от психологическа подкрепа. Макар, че срещите лице в лице, разбира се, са по-ефективни. Правила е и такива групови срещи за бежанци, организирани от благотворителната фондация "Каритас" в Бургас.
Казва, че основните проблеми на украинските бежанци е как да се адаптират към културата в новата държава и да се интегрират, водейки живот по напълно нов начин. Да се справят с това да живеят като отделна общност, но също и като маргинализирани - отделно от всички, и от свои, и от чужди.
"Релокационните бежанци, за съжаление, живеят във временен сценарий на живот от типа "ей сега всичко ще свърши и ще се върна!" Временните сценарии обаче пречат на развитието, на намирането на добро образование за децата, приятели, работа - това са дългосрочни сценарии", казва още Маховская.
Могат да се настанят в хубав хотел, на пълна издръжка, но губят способността да управляват биографията си
И допълва, че ако един бежанец е бил такъв повече от три или четири месеца, това вече не е временен сценарий, и той трябва да вземе решение. Повечето обаче страдат от депресия, тревожност, срив на хоризонта, загуба на важни лични връзки, живеят в несигурност за бъдещето, преживяват загубата на статут, на доходи.
"Бежанците могат да се настанят в хубав хотел, на пълна издръжка, но губят способността да управляват биографията си, не могат да са мобилни, не могат да си купят нещо различно от това, което им се предлага. И това е много депресиращо", казва психоложката.
По думите ѝ отначало може да има еуфория, че си спасен и защитен, но след това се връща чувството на горчива загуба - домът ти е бомбардиран, нямаш любимата си работа, семейството и приятелите ти са разпръснати по целия свят, намираш се в страна, чийто език и култура все още не разбираш. Бежанците от Украйна поне имат късмет в България - сходството на езика и азбуката дава най-доброто начало.
Най-високият показател за стрес обаче е загубата на близък човек.
"Към мен се обърна жена, чийто съпруг е бил изчезнал, а по-късно негов приятел ѝ казва, че го е видял тежко ранен и кървящ в болница. Оттогава тя не може да спи, да се храни и казва: "Скоро ще полудея", разказва Маховская.
Тя работи и с друга украинка, чийто мъж е убит в Украйна и тя е в тежко емоционално състояние. Понякога се обажда през нощта, защото изпада в кризи.
Новините за смърт или за това, че съпругът е изчезнал, потапят в състояние на остра скръб и настъпва фаза на гняв. На психоложката са били нужни няколко срещи очи в очи с тези жени, за да се успокоят и да започнат да разсъждават адекватно. Но все още не са стигнали до фазата, в която да приемат истината.
В практиката си Маховская е установила, че макар да осъзнават, че се води опасна война, жените избират да вярват, че мирният живот на семейството отпреди войната ще се върне, чакат и се надяват отново да се съберат с мъжете си.
Ако майката се чувства несигурна, раздразнителна, това чувство заразява и децата
Травмата от войната се отразява тежко и на много украински деца - те проявяват агресия и невротизъм, регрес, загуба на интерес към ученето, влизат в конфликти в новото училище.
"Ако майката се чувства несигурна, раздразнителна, това чувство заразява и децата. Агресията е защитна реакция, нейна крайна форма. Налага се да напомням на майките, че агресията е молба за любов, когато нито обичта, нито прегръдките са като преди, детето започва да изисква", добавя Маховская.
Според психологията не само децата бежанци, а всички трябва да бъдат прегръщани и докосвани поне 7-8 пъти на ден. Експериментално е доказано, че обикновеното докосване подобрява академичния успех.
Преди години тя е работила като директор на съдържанието за руската версия на американското детско телевизионно образователно предаване "Улица Сезам". Спомня си, че тогава нито едно от децата в предучилищна възраст в тяхно проучване не е знаел какво значи "инвалид" и "сирак", защото инвалидите, сираците и изобщо проблемните категории се крият от децата. Смята се, че е твърде рано да говорят за това, ще се уплашат. Сега такава е и думата "бежанец", казва тя.
"Благодарност към слънчева България"
Маховская допълва, че много психолози с различна квалификация, помагат на украинските бежанци и често дават съвети какво да правят с детето в новата страна, което е важно.
"Неведнъж обаче съм чувала от доброволци, че бежанците от Украйна понякога предпочитат материалната помощ пред информационната или психологическата. В България има малко материална подкрепа в сравнение с Германия например", казва тя и допълва, че доста бежанци ползват само безплатни услуги.
Някои се оплакват, но други изобщо не ги искат, разчитат на собствените си сили, наемат си жилище, плащат си здравните осигуровки.
Украинката разказва, че директорът на брачна агенция, която намира младоженци в други страни, е отишъл на нейни занятия и ѝ предложил да си сътрудничат - да намира съпрузи за самотни украинки. Но тя отказва, защото "това е комерсиална структура, съмнителен бизнес, който процъфтяваше през деветдесетте години в Русия".
Тя самата работи безплатно, защото при нея идват хора с материални проблеми. Полага усилия да формира у тях нагласа за саморазвитие в България - да си търсят работа, по-добри училища, да учат езици.
Майка ѝ цял живот е работила в интернат за сираци, като им е давала шанс да живеят самостоятелно, въпреки че съдбата се е отнасяла толкова зле с тях. И психоложката знае: "образованието, неговата ценност, отличава независимия човек от вечния просяк".
"Най-известният украински философ в света - Григорий Сковорода, е ходил в селата и е просвещавал хората. Тук аз съм просто ехо на традицията", казва Маховская.
Нейният син продължава традицията - той е преподавател в Нюйоркския университет и се занимава с проблемите на солидарността в бившите съветски републики.
Олга Маховская държи да отбележи, че има и още една причина да работи безвъзмездно: "В знак на благодарност към слънчева България, че е приела толкова много украински семейства, давайки им подслон и хляб".
Тя все още е отскоро в България, но вече има познати. Първият, който реагира на пристигането ѝ, е издателят Пламен Маноилов, който ѝ изпраща нейни психологически книги за работа с деца, публикувани отдавна на български език от издателство "Гнездото". Сега Маховская ги подарява на български доброволци и родители.
Форум