На 21 февруари 1941 г., Никола Мушанов от Демократическата партия, Кръстьо Пастухов от Социалдемократическата, Димитър Гичев от БЗНС-Врабча, д-р Г. М. Димитров и Никола Петков от БЗНС-Пладне, Григор Василев от Демократически сговор на покойния Андрей Ляпчев, Атанас Буров и Петко Стайнов от Народна партия, Стоян Костурков от Радикална партия, Кимон Георгиев от политически кръг „Звено“ и двама представители на Комунистическата партия в лично качество, подписват молба за аудиенция, която депозират в дворцовата канцелария на цар Борис III.
С документа си те настояват за запазване политиката на неутралитет и неприсъединяване на страната към Тристранния пакт и сключване на съюз с Третия райх.
Вижте също Да, антинацистка България е съществувала. Въпросът е защо се замита товаЗащо обаче това не е отразено нито в тритомната „История на България“ от 1964 г., издадена по време на комунистическия режим, нито от уж европейската многотомна „История на България“ от 2012 г.?
Защо го няма това събитие в комунистическата „История на България“?
Неспоменаването на акцията от 21 февруари 1941 г. в комунистическата „История на България“ от 1964 г. се дължи на добре известното желание на Българската комунистическа партия (БКП), макар и започнала линията на съпротива срещу нацизма и фашизма едва след 22 юни 1941 г. (нападението на Хитлер срещу СССР), да се окичи като единствената антифашистка сила в България.
Нещо повече, дълги годни след това тя ще представя като „фашисти“ и много от своите бивши съюзници от Отечествения фронт, с които се разправя след 9 септември 1944 г. Не на последно място голяма част от подписалите писмото от 21 февруари 1941 г. противници на съюза с Третия райх, стават жертви на т. нар. Народен съд, както и на други брутални репресии на установяващия се в страната тоталитарен комунистически режим от съветски тип.
Голяма част от подписалите писмото от 21 февруари 1941 г. противници на съюза с Третия райх, стават жертви на т. нар. Народен съд, както и на други брутални репресии
Няма как акцията на демократичната опозиция от 21 февруари 1941 г. да бъде спомената в комунистическата „История на България“ от 1964 г. и защото участниците са били преди това и срещу евентуален военен съюз със СССР (предложен от пристигналия на 25 ноември 1940 г. в страната Аркадий Соболев).
Те знаят прекрасно за съдбата, която вече е сполетяла Западна Украйна, Белорусия, Карелофиния, Литва, Латвия и Естония. Още тогава комунистическата пропаганда, следвайки линията на Москва и пакта „Рибентроп-Молотов“, представя подписалите писмото от 21 февруари 1941 г. като „агенти на английския империализъм“ и „оръдия на чужда политика“.
Вижте също Самиздат и таен превод. Как живя пактът Рибентроп-Молотов в комунистическа БългарияЗащо тази акция е неудобна и след промените от 1989 г.?
След промените от 1989 г. реабилитирането достигна до твърде спорни фигури на българската крайна десница от преди 9 септември 1944 г., някои от които открито са симпатизирали на италианския фашизъм и германския нацизъм. Всеки антикомунизъм беше автоматично представен за борба за демокрация. Това не дава никаква възможност да бъдат различени истински демократичните, антифашистки, антинацистки, десни и леви сили преди 9 септември 1944 г. Българо-македонският спор през последните двадесетина години само допълнително изостри тази ситуация.
Неспоменаването на събитието от 21 февруари 1941 г. и в историята на БАН от 2012 г., е напълно в духа на днешните ценностни приоритети на българската историческа наука
Неспоменаването на събитието от 21 февруари 1941 г. и в историята на БАН от 2012 г., е напълно в духа на днешните ценностни приоритети на българската историческа наука. Те са отразени в нейните валящи едно след друго и административно генерирани т. нар. „общи становища“.
Доколкото те представляват реабилитация на политиката на премиера проф. Богдан Филов (председател и на БАН след 1937 г.), действието на политиците от демократичната опозиция в страната – като се започне от консервативната десница, представена от Ат. Буров и се стигне до левицата в лицето на земеделеца Н. Петков и социалдемократа Кр. Пастухов, изразяват пред монарха точно обратното - неодобрение към случващото се напоследък в страната. Те са недоволни и от правителството на Филов.
Представителите на демократичната опозиция в страната отправят от години критики и към авторитарния режим, установен през втората половина на 30-те години, към потъпкването на Търновската конституция, дейността на парламента като послушен инструмент в ръцете на премиера проф. Филов. За тях Народното събрание служи единствено, за да придаде нужната фасада на авторитарната безпартийна диктатура в страната.
С това, разбира се, те се разминават с днешното извинително отношение на българската историческа наука, преобладаващо занимаваща се с излъскване на образа на царска България. Същото се случва и с авторитарния режим, правителството на Филов и подкрепящото го тогава парламентарно мнозинство, в полза на които също валят напоследък едно след друго подписки и „общи становища“ на историци.
Представителите на опозицията, подписали писмото от 21 февруари 1941 г., са категорично против антисемитското законодателство, гласувано от парламентарното мнозинство по инициатива на вътрешния министър Петър Габровски в края на 1940 г. и влязло в сила с публикуването му в „Държавен вестник“ в началото на 1941 г.
Вижте също Спасение и депортация. Кой какво направи, за да останат живи евреите в днешна България?Добре известен факт е, че през последните години отново българската историческа наука също излезе с някак извинителни „общи становища“, омаловажаващи значението на тези закони, както и на съучастието на правителството на Б. Филов в депортацията на евреите от т. нар. „нови земи“ през март 1943 г.
Акцията от 21 февруари 1941 г. в днешния контекст
Акцията от 21 февруари 1941 г. няма как да е долюбвана и от представителите на немалка част от днешната българска политическа класа. Тази акция събира десни и леви антинацисти и антифашисти. Тя издига в култ ценностите на миролюбието и хуманизма, противопоставя се на военните агресии последвали пакта Рибентроп-Молотов от 23 август 1939 г. Подписана е от открити застъпници на либералната демокрация, многопартийността, законността, правовата държава и Търновската конституция, както и на европейските ценности.
Подписана е от открити застъпници на либералната демокрация, многопартийността, законността, правовата държава и Търновската конституция, както и на европейските ценности
През последните години в подкрепата за тогавашния авторитарен режим се оформи дори една само на пръв поглед странна симбиоза между хора на бившите комунистически тайни служби, кръгове около президентството, сили около БСП, едновремешни сини, нови обявили се за „десни“ и „консерватори“, поклонници на Путин и Тръмп.
Стремежът им да имитират излъскания авторитарен режим от втората половина на 30-те и началото на 40-те трудно могат да бъдат скрити.
Утре, петък, 21 февруари 2025 г., по случай 84 годишнина от акцията на демократичната опозиция, инициативен комитет от граждани организира поклонението пред къщите на авторите на писмото с молба за аудиенция при цар Борис III. То ще започне в 11 часа пред Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ .
Инициаторите канят всички граждани да се отзоват.
*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Седем къщи в неделя следобед. Какво знаем за хората, работили срещу съюза с нацистка Германия