"Веднъж бях заплашен". Защо ставаш мишена, ако просто си дошъл в България като студент

Айсар* е последна година студент по медицина в Плевен. Той е от пакистански произход, но е европеец - роден е в Германия и е живял във Великобритания, където ще се върне, след като завърши образованието си.

Айсар е трудолюбив и прави всичко възможно, за да се интегрира добре. Проговаря български. Преди година става доброволец в няколко отделения в една от болниците в града, включително хирургия, вътрешни болести и спешното. Работи отдадено и бързо се превръща в любимец на повечето си колеги и ръководството на болницата.

Невинаги обаче отношението към него е такова. През годините неведнъж е бил проверяван от полицията без причина, а двама от колегите му непрекъснато опитват да направят живота му труден.

"Веднъж бях заплашен [от единия от тях], че ще говори с директорите, за да ми забранят да идвам", казва Айсар пред Свободна Европа.

"Това е расизъм. Виждал съм как [този колега] третира българските студенти и белите чуждестранни студенти и виждам как се отнася с мен".

Друг негов колега дори създава внушения, че Айсар, който е женен, притеснява българките от екипа.

"Той трябва да си знае мястото, трябва да остави българските момичета на мира, защото [те] са само за нас, българските мъже", казва той.

"Колегите бяха шокирани", казва Айсар, "много от медицинските сестри ме защитиха".

Айсар е един от хиляди чуждестранни студенти в България, много от които срещат проблеми заради произхода или цвета на кожата си. На 7 март бТВ съобщи, че британски студенти по медицина от Пловдивския университет, излезли на туристическа обиколка край пловдивското село Храбрино, са били объркани с бежанци и са били задържани от местни хора.

Ден по-късно британски студенти по медицина в София, също от пакистански произход, бяха нападнати в центъра на столицата, като официалният мотив според МВР е бил грабеж.

"Не става въпрос въобще за студентите, тук става въпрос за ксенофобия, проявявана от обществото, улично насилие, било то вербално, или физическо", казва пред Свободна Европа Илиана Савова, директорка на бежанската програма на Българския хелзинкски комитет (БХК).

"Изключително тревожно е, че в едно европейско общество в 21 век ставаме свидетели на такива престъпления от омраза и е още по-притеснително, че те са политически провокирани", казва Бистра Иванова от организацията за интегриране на мигранти и бежанци "Мулти култи колектив".

Какви трудности срещат

"Мулти култи" е единствената българска организация, членуваща в голямата европейска мрежа срещу расизма ENAR. Благодарение на това по думите на Иванова екипът има възможност да работи с чуждестранни студенти в контекста на антирасизма и антидискриминацията.

При срещите си с тях тя забелязва, че чернокожите мъже и жени срещат различно отношение в зависимост от пола си.

"Докато мъжете често са обиждани, заплашвани физически и понякога дори бити, жените се "радват" на агресивно сексуално внимание и също са преследвани, но със сексуална цел, защото са "екзотични" и "привлекателни". Вместо да се ласкаят, повечето момичета и жени чувстват постоянно напрежение и страх от насилие", казва Иванова.

Айсар казва, че през повечето време в България не е имал проблеми и харесва средата, в която живее, но и че вербалната агресия е често срещана. Нерядко местните се ядосват на чуждестранни студенти, които не знаят български, въпреки че обучителните програми за чужденци се водят на английски език.

Защо се случва

Според Илиана Савова от БХК насаждането на омраза в обществото се превръща в държавна политика, пропагандирана от мейнстрийм медиите още през 2013 г., когато България за първи път се сблъсква с по-голям брой хора, търсещи закрила. Тогава бежанската вълна е предизвикана от гражданската война в Сирия, започнала две години по-рано.

"Оттогава в обществото целенасочено, постъпателно, систематично се насажда омраза към чужденците, което е класически прийом на отклоняване на вниманието от неспособността да управляваш държавата и от собствените ти злодеяния [като] корупция и т.н.", добавя Савова.

"Посочваш чужд, външен враг и хвърляш цялата вина за неблагополучията на нашето общество върху него".

"За мен коренът е страхът, незнанието и омразата у части от населението към неизвестното, непознатото, чуждото. Очаквам от институциите и политиците да осъдят и накажат всяка проява на насилие", казва Бистра Иванова. Според Савова обаче това едва ли ще се случи.

През последните месеци отново се появиха твърдения, че страната ще бъде залята от бежанци във връзка с присъединяването на България към Шенген. България стана част от зоната за свободно пътуване по въздух и море, като все още текат преговори за присъединяване и по суша, на което Австрия се противопоставя.

Преди дни в страната имаше няколко отделни инцидента, в които имаше замесени чуждестранни студенти и бежанци, включително вече споменатите случаи с британски студенти. Това доведе до призиви на политици за увеличаване на полицейското присъствие в центъра на София. Във вторник се проведе и протест срещу бежанския център в столичния кв. "Овча купел".

По информация на вътрешния министър Калин Стоянов през последната година няма увеличаване на броя на инцидентите с мигранти. Въпреки това обаче лидерите на ГЕРБ и ДПС Бойко Борисов и Делян Пеевски поискаха да бъде увеличен капацитетът на Гранична полиция.

Преди няколко месеца БСП, "Възраждане" и "Има такъв народ" (ИТН) разпространяваха внушения, че Австрия иска от България да приеме 6000 афганистански и сирийски бежанци в замяна на присъединяването на страната към сухопътния Шенген.

Това не е вярно. Австрия поиска от България да спазва т. нар. Дъблинско споразумение. Според него страната, която носи отговорност за даден бежанец е онази държава, в която бежанецът е влязъл за първи път. Ако същият човек по-късно бъде открит на територията на друга държава, тя трябва да го върне обратно на първата страна.

Колко са важни чуждестранните студенти

"Българската икономика има нужда от чужденци и всички ще спечелим, ако успеем да ги задържим и интегрираме успешно, защото те са ценност, а не заплаха", казва Бистра Иванова.

Според нея са нужни целенасочени действия от страна на правителството, медиите и гражданското общество, за да образоват и да покажат ползите, които чужденците носят в страната. "Необходимо е да се създадат условия всеки чужденец да реализира собствения си потенциал у нас и да може да допринася за развитието на обществото", добавя тя.

Статистиката показва, че Айсар е един от над 1500 британски студенти по медицина в България по данни на Националния център за информация и документация (НАЦИД), цитирани от Капитал.

Данните показват също, че през учебната 2022/2023 г. най-много чуждестранни студенти по медицина, стоматология и фармация в България са граждани на Великобритания, където има много хора от азиатски или африкански произход. На трето място е Германия, където също има много имигранти. Сред първите 10 са още Индия, Турция и Сирия.

По данни на Институт „Отворено общество“ делът на чуждестранните студенти е най-голям в специалностите Медицина - 57% от действащите студенти, Стоматология - 46% и Ветеринарна медицина - 31%.

В рамките на последното десетилетие делът на чуждестранните студенти в България се е удвоил от около 4% през 2013 година до над 8% през 2023 г.

Бистра Иванова казва, че политиките на страната трябва да са насочени към това да задържим тези млади образовани хора и да се възползваме от техния талант, работна сила, идеи и потенциал.

*Името е сменено.

Обяснено. Защо няма да дойдат "неограничен брой бежанци" след Шенген