Връзки за достъпност

Извънредни новини

"Този живот не е живот". Увеличава ли се броят на мигрантите в България


Снимката е илюстративна.
Снимката е илюстративна.

Тръгват от Сирия пеша. Те са от късметлиите, защото пристигат. Има много други, които биват ограбени и изоставени, участват в смъртоносни гонки с полицаи или просто загиват по пътя. Какво се случва с тези хора и увеличава ли се трафикът на мигранти през България?

3000 километра пеша. Толкова е дълъг пътят към свободата за тях. От Сирия до България и, надяват се, никога обратно. Те са само на 17 години. Храна, работа и мир - искат само това.

Омар, Сабах и Найеф* пристигат в България преди около 20 дни. Пътят им ги води през две граници - турската и българската. Казват, че стигат пеша.

"Войната ни накара, няма училища, този живот не е живот", казва едно от момчетата.

С навигацията на телефона намират къде е сградата на един от бежанските лагери в София и пристигат директно там. Без полиция, без смъртоносни автобуси и камиони.

Техният случай далеч не е единствен. По данни на Министерството на вътрешните работи (МВР) от януари до юли 2023 г. са задържани над 8000 граждани на трети страни в България, които са пристигнали нелегално. В петък МВР съобщи, че само през август задържаните нелегални мигранти са 3700.

Омар, Сабах и Найеф обаче имат късмет. Някои от мигрантите, които тръгват за Европа, никога не стигат. Напоследък в България зачестиха и случаите на ранени или изоставени в безпомощно състояние хора.

Затова Свободна Европа потърси отговори какво се случва с хората, които биват задържани, и увеличава ли се мигрантският натиск към България.

Гонки с полицията

На 23 август в изоставен автобус на магистрала "Тракия" са намерени нелегални мигранти. Осем от тях са изпаднали в кома и са настанени в болница. Общият брой на превозваните хора в автомобила е 28.

През последната година привидно зачестиха случаите на мигранти, превозвани през територията на България. Увеличи се броят и на починалите и ранените мигранти.

На 25 август при различни акции в страната бяха открити общо 130 мигранти.

Част от тях също са били превозвани в бусове. В този ден един бус самокатастрофира, като трима от превозваните и шофьорът са закарани в болница с леки наранявания.

По-рано този месец след лека катастрофа в центъра на София полицията откри 49 нелегални мигранти. 16 от тях бяха закарани в болница заради дехидратация и ниско кръвно налягане.

Най-тежкият случай тази година беше от февруари, когато телата на 18 души бяха открити в камион край София. В края на август 2022 г. двама полицаи загинаха, след като се опитаха да спрат автобус, който нелегално прекарва 45 мигранти.

Какво се случва с тях

След като бъде установено, че даден човек преминава незаконно през българска територия, за него има няколко варианта.

Първият вариант е той да бъде настанен в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) в София или Любимец. Те се управляват от Дирекция “Миграция” на МВР. Статутът му там би бил на "нелегален мигрант".

В случай обаче, че човекът подаде молба за международна закрила, се настанява в териториално поделение на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС). В София има три такива поделения - в кварталите "Овча купел", "Военна рампа" и "Враждебна". Там пребиваващите са със статут на "търсещи закрила".

Докато трае процедурата за статут, на настанените се осигурява храна, първична медицинска помощ и първоначална социално-културна адаптация. Повечето от тези центрове са от отворен тип, тоест хората там могат да ги напускат.

Какво говорят числата

По данни на МВР през първата половина на 2023 г. в България са задържани общо 8740 нелегални мигранти. По-голямата част от тях са открити във вътрешността на страната.

За същия период през изминалата година са установени 7630 нелегални мигранти, а година по-рано - двойно по-малко. Трябва да е отбележи, че през 2021 г. пандемията от коронавирус вероятно е повлияла на този брой.

Преди пандемията по-голям брой на задържани мигранти има през 2016 - година, която беше белязана от бежанска вълна. Тогава по данни на МВР броят на задържаните през първата половина на годината е бил 9441 - с около 600 човека повече от тези през 2023 г.

Ако сравняваме само месец август обаче, задържаните мигранти тази година са повече дори от тези през 2016 г. Тогава общият брой е 3015, а по данни на МВР този август той е 3698.

Данните от ДАБ са сходни. През 2022 г. за цялата година са подадени малко над 20 хиляди молби за закрила. През първата половина на 2023 г. те са 10 хиляди.

Около 20 хиляди молби за закрила са били подадени и през 2015 и 2016 г., когато са двете най-големи бежански вълни.

Отново според данните на ДАБ към 23 август 2023 г. 2415 човека са настанени във всички нейни териториални поделения. Това е 67% от общия капацитет. За сравнение, към 23 август 2022 г. настанените са били 1836 или 45% от капацитета.

"Трафикът през така наречения балкански коридор или балкански маршрут е увеличен и го знаем по броя на подадените молби за убежище в страни от Западна Европа. Част от мигрантите там казват, че са минали и през България", казва Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външна политика.

Една от страните, към които мигрантите най-често се насочват в търсене на по-добър живот, е Германия. За да достигнат до там, те трябва да минат през някой от маршрутите за трафик. Един от тях е през Балканите. Статистиката в Германия обаче е малко по-различна и не е пропорционална на тази от България.

По данни на германската служба за миграция и бежанци броят на заявленията за закрила действително се е увеличил от 2020 г. насам. Миналата година те са достигнали близо 250 хиляди. До средата на 2023 г. подадените молби са 162 хиляди. За сравнение обаче по време на бежанската вълна през 2016 г. броят на молбите е 3 пъти по-голям.

Международната сцена

Според Весела Чернева един от факторите, които усложняват ситуацията с бежанците, са настроенията в Турция. Заради географското си положение тя е една от държавите, които са най-потърпевши от бежанските кризи.

През 2023 г. там дебатът за мигрантите стана част и от предизборната кампания на двамата основни претенденти за президент на Турция - Реджеп Ердоган и Кемал Кълъчдароглу.

Тогава лидерът на опозицията Кълъчдароглу каза, че когато дойде на власт, ще върне обратно милиони мигранти.

През 2016 г. Турция и Европейският съюз (ЕС) сключиха споразумение за бежанците. То предвиждаше Анкара да не пропуска мигранти към Европа, а ЕС да отговори с финансова помощ в размер на 6 млрд. евро.

Това доведе до увеличаване на броя на мигрантите в Турция. В момента по данни на Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН) в страната има около 4 милиона бежанци. Въпреки европейското финансиране икономическата криза в страната доведе до покачване на антимигрантските настроения.

"Все по-малко бежанци от Близкия изток и Северна Африка ще намират работа в Турция и ще искат да продължат вероятно към Европа", казва Чернева.

Тя отбелязва, че сега дебатите в Турция са много по-различни от тези от преди 5-6 години, когато е сключено първото споразумение.

"Дори тези, които са с уреден статут, са започнали да тежат на турската държава, тъй като там има и икономически трудности, лирата доста се обезцени и вероятно самата тя ще има нужда от международна финансова подкрепа", казва тя.

Тази есен предстои сключване на ново споразумение за бежанците между Турция и ЕС, а от него ще зависи и дали ситуацията с мигрантите в България ще се промени.

*Имената са променени, тъй като лицата са непълнолетни.

  • 16x9 Image

    Павела Костова

    Павела Костова е журналистка в Свободна Европа от 2023 година. Завършила е бакалавърска степен "Журналистика" в Новия български университет. 

XS
SM
MD
LG