Фабрика за компромати. Как бившият шеф на спецсъда Георги Ушев се оказа в разследването за Нотариуса

Едно убийство провокира трус в съдебната система. Растат съмненията, че действащи магистрати са осигурявали чадър над престъпна група, която от години безнаказано е упражнявала натиск как да бъдат решавани конкретни дела. Подозренията са, че групата е корумпирала и изнудвала хора в съдебната система с помощта на компромати и заплахи за очернянето им в таблоидни медии.

Половин месец след убийството на предполагаемия ѝ лидер Мартин Божанов-Нотариуса, разследващите все още не споменават конкретни имена на магистрати, за които имат данни, че са били под някаква форма на зависимост.

Нотариуса беше убит на 31 януари пред дома си. Впоследствие стана ясно, че е контролирал таен клуб, в който са членували магистрати, а срещу него има десетки сигнали, които в годините назад не са довели до ефективни разследвания. Подозренията паднаха най-вече върху Софийската районна прокуратура, но данните за мрежата на Божанов всъщност се простират далеч по-нависоко.

Един високопоставен съдия вече нееднократно е споменаван във връзка с дейността на Нотариуса в миналото. Пътищата им се пресичат още в началото на кариерите им, а след това и преди няколко години. И това са публично известни факти.

Става въпрос за бившия административен ръководител на двете специализирани съдилища - Георги Ушев. Той е съдията, оправдал на първа инстанция Божанов през 2006 г. за кражба на дело от Върховния касационен съд (ВКС).

15 години по-късно именно неговият състав в Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) няколко пъти постановява задържане на бизнесмена Веселин Денков, чийто случай стана повод за първите публични разкрития за схемата на влияние на Нотариуса.

На този фон два независими един от друг източника, запознати с разследването срещу групата на Божанов, потвърдиха пред Свободна Европа, че по случая има данни, че Нотариуса е имал нерегламентирано влияние върху съдия Ушев.

Според неофициалната информация свидетел е разказал пред Главната дирекция "Борба с организираната престъпност" (ГДБОП) в МВР, че Божанов е разполагал с компромати срещу високопоставения магистрат. Това е посочено в разработката на антимафиотите, изпратена в края на 2022 г. на Софийската градска прокуратура (СГП).

Именно тази разработка е в основата на образуваното през април 2023 г. досъдебно производство, по което предполагаемата група на Божанов се разследва за натиск над магистрати, имотни измами, пране на пари и търговия с влияние.

Свободна Европа потърси за коментар съдия Ушев на мобилния му телефон, но той не отговори на позвъняванията. В четвъртък вечерта той изпрати до редакцията искане за право на отговор, в което заявява, че Нотариуса не е имал влияние над него.

Подслушването на магистрати

Информацията, че разследващите разполагат с данни, че Ушев може да е бил поставен в зависимост от Нотариуса, е важна заради поста на съдията. Именно той е разрешавал години наред използването на специални разузнавателни средства (СРС) спрямо магистрати.

Това правомощие беше дадено на председателя на АСНС, след като парламентът прехвърли през 2017 г. към специализираните съдилища всички корупционни престъпления, включително и тези, извършени от магистрати.

Ушев оглавяваше този съд от лятото на 2017 г. до закриването на специализираното правосъдие през пролетта на 2022 г. Справка в публичните доклади на Бюрото за контрол на СРС показва, че за този период са издадени над 150 разрешения за подслушване и проследяване на магистрати. Тази бройка беше съобщена пред Висшия съдебен съвет (ВСС) от съдия Владислава Цариградска, заплашвана от Нотариуса.

Високият брой разрешени СРС-та спрямо магистрати провокира съмнения за злоупотреби, защото в този период публично известните случаи на разследвани магистрати са единици. Това поставя въпроса за какво се използва информацията, добита по толкова много подслушвания?

Съдия Владислава Цариградска на заседанието на Съдийската колегия на ВСС във вторник.

България вече е осъждана два пъти от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург заради липса на гаранции срещу злоупотребата със СРС.

През 2006 г. европейските съдии констатираха, че няма достатъчно контрол над обработката на информацията, събирана с този таен способ. През 2022 г. те постановиха, че СРС-та масово се разрешават от българския съд немотивирано.

"Просто отиват едни хора от службите, както аз се изразявам - един ритуал, при който хора с черни якета отиват при други хора с черни тоги, подават им един документ и другите се разписват върху него. До това се свежда съдебният контрол", коментира пред Свободна Европа правозащитният адвокат Михаил Екимджиев, който участва и в двете дела пред ЕСПЧ.

По думите му при разрешаването на СРС липсва реален съдебен контрол, а разрешенията се издават "на доверие". Екимджиев казва, че "понякога не е просто въпрос на доверие, а има съдии, които са поставени в зависимост и затова те най-бързо, най-лесно и най-безпроблемно дават такива разрешения".

"Опасността от неправомерно използване на СРС спрямо съдии рефлектира не само върху личната неприкосновеност на магистрата, но може да засегне из основи съдийската независимост и функционирането на правосъдието като цяло", каза съдия Цариградска пред Съдийската колегия на ВСС във вторник.

Като пример тя посочи случая с варненския съдия Светлозар Георгиев, който преди няколко години се оказа подслушван по инициатива на прокурора по дело, разглеждано от същия съдия.

После Георгиев е обвинен в престъпление срещу правосъдието и предаден на съд, който обаче го оправдава напълно на три инстанции. В едно от тези решения се открива една особено важна констатация за това как прокуратурата и службите могат лесно да компрометират един съдия:

"Оказва се, че прокурорът, който поддържа обвинението по конкретно дело, може да предизвика контрол или репресия срещу съдията по същото дело, като се следят, подслушват, наблюдават, проследяват и записват всички негови действия."

Според Софийският градски съд, оправдал на първа инстанция Георгиев, тази практика "компрометира принципа за независимост на съдебната власт и създава незаконосъобразен способ за отстраняване на неудобни магистрати от конкретни производства или повлияване на решенията им в определена посока".

"Той е марионетка"

Именно за незаконно влияние с цел решаване на дела в определена посока в момента се разследва и групата на убития Божанов. Съмненията за престъпната дейност на Нотариуса и връзките му на високо ниво в съдебната система станаха публично известни още през 2021 г.

Тогава беше публикувано разследването на Антикорупционния фонд (АКФ) от 2021 г. "Списък за бърз контрол". В него става въпрос за ареста на бизнесмена Веселин Денков, на чиято жена - бившата Мис България Ивайла Бакалова, са поискани поне 100 хиляди евро, за да бъде освободен.

В рамките на разследването Бакалова записва разговори с различни хора, някои заснети със скрита камера. Сред тези, с които обсъжда възможностите за освобождаването на Денков, са Мартин Божанов, адвокатът и бивш служител на ДАНС Емил Писков и Яне Янев, бивш депутат и бивш съветник на Бойко Борисов, докато беше премиер.

Янев разкрива в част от тези записи ролята на Ушев в случая с ареста на Денков:

"На Жоро Ушев се е обаждал два пъти [Иван] Гешев. Единият път Жоро е питал Гешев какво да прави, а вторият път самият Гешев се е обаждал и е казал: "До дупка!"

По това време Иван Гешев е главен прокурор. За да стане още по-ясно, Янев отбелязва че според него "това няма как да стане без Борисов". И добавя, че след края на третия премиерски мандат на Борисов през 2021 г. трябва да се провери дали ще продължи да действа синхронът "Гешев - Цацаров - Ушев".

По повод ролята на председателя на апелативния спецсъд Янев обобщава: "Той е марионетка."

Третото споменато име е на Сотир Цацаров, бивш главен прокурор, който по това време вече е шеф на антикорупционната комисия.

В подкрепа на думите на бившия политик Яне Янев е обстоятелството, че съставът на Ушев няколко пъти разглежда мярката за неотклонение на Денков и винаги го оставя задържан в ареста.

Бившите главни прокурори Сотир Цацаров и Иван Гешев на церемонията "Полицай на годината" в МВР, 17 декември 2019 г.

На 20 април 2021 г. председателстваният от Ушев състав дори отменя прекратяването на делото срещу Денков заради неясно обвинение и разпорежда на долната инстанция да разгледа казуса.

В резултат съдиите от спецсъда Мария Кавракова, Димитрина Фускова и Марияна Маринова си правят отводи от делото. В мотивите им да се оттеглят от процеса срещу Денков се казва следното:

"Настоящият съдебен състав е поставен в абсурдната ситуация да не знае по кой текст е повдигнато обвинение на четиримата подсъдими и за какво престъпление, с каква наказуемост би следвало да ги съди."

По повод случилото се по делото срещу Денков и последвалото убийство на Божанов жената на бизнесмена Ивайла Бакалова коментира в понеделник пред Свободна Европа:

"Това са едни брокери на средно ниво. Те си имат чадър. Хората, които са им чадър, искат да се освободят. Те са вече осветени. Те са никому непотребни."

Намесата срещу Иванчева

В началото на 2019 г. Ушев влиза във фокуса на медийното внимание заради друг арест, постановен от неговия състав в АСНС - на осъдените впоследствие за подкуп бивша кметица на столичния район "Младост" Десислава Иванчева и заместничката ѝ Биляна Петрова.

Тогава двете жени бяха освободени от съдия Иво Хинов на първа инстанция, но апелативният спецсъд светкавично спря излизането им на свобода. Впоследствие стана ясно, че Ушев лично е изискал материалите по делото от съдия Хинов.

Така те са били администрирани достатъчно бързо, за да може горната инстанция да се произнесе още същия ден по искането на спецпрокуратурата Иванчева и Петрова да не бъдат освобождавани. За целта в апелативния спецсъд беше образувано дело без да бъде спазен 7-дневният срок, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс.

Всичко това се разбра след проверка на ВКС по случая, разпоредена от тогавашния председател на третата инстанция Лозан Панов. Той предложи на ВСС Ушев да бъде наказан, защото поведението му "представлява намеса в работата на съдия от по-долустоящ съд, която не се основава на законови правомощия". Съветът обаче отказа.

Делото срещу Нотариуса

Делото срещу Денков обаче не е първият път, в който пътищата на Ушев и Нотариуса се пресичат. Това се случва още в самото начало на съдийската кариера на първия.

През лятото на 2004 г. от ВКС изчезва наказателно дело срещу нотариуса Слави Крашевски. Той е разследван и осъждан за имотни измами.

Публично е известно е, че в миналото Божанов е близък с Крашевски, а разследващите подозират, че именно покрай съвместната им дейност убитият мъж е получил прякора си, въпреки че никога не е бил нотариус.

Делото във ВКС срещу Крашевски изчезва на 20 юли 2004 г., след като двама мъже го четат в адвокатската стая на съда. Впоследствие за кражбата му са обвинени Мартин Божанов и чичо му Бойко Божанов. В рамките на разследването чичото посочва племенника си като извършител, но в съдебната фаза се отрича от показанията си и казва, че е бил притискан от следователя по случая.

Това се оказва достатъчно, за да заключи младият тогава съдия Ушев, че няма доказателства, които да свързват Мартин Нотариуса с престъплението. В мотивите си по делото Ушев приема, че чичо му действително е бил в адвокатската стая на ВКС, но няма доказателства да е съучастник в кражбата на делото, извършена от трето, неизвестно лице. Така двамата Божанови са оправдани на 25 септември 2006 г.

На 17 август 2007 г. Софийският градски съд (СГС) потвърждава невинността им. Тъй като втората инстанция потвърждава решението на първата, това се явява окончателна присъда по случая. Съдиите, потвърдили оправдателната присъда на Божанов, са Петя Крънчева, Владимира Янева и Мила Лазарова.

Крънчева нееднократно е попадала в списъци със съдии, които бавят делата си. За нея имаше и данни, че е подправяла решения със задни дати, нарушавала е принципа за случайно разпределение на делата и подменяла протоколи от заседания. В тази връзка тя е наказвана, но нито веднъж не получи тежко наказание.

Янева пък беше близка семейна приятелка на бившия вътрешен министър и вицепремиер Цветан Цветанов от ГЕРБ. Именно по време на първия мандат на Бойко Борисов като премиер Янева беше избрана от ВСС за шефка на Софийския градски съд. Впоследствие тя получи условна присъда за незаконни разрешения на специални разузнавателни средства (СРС).

Бившите зам.-председателки на Софийския градски съд Богдана Желявска (вляво) и Петя Крънчева (в средата) заедно с бившата председателка на съда Владимира Янева.

"Бръмчи на разпределение"

Няколко години по-късно Ушев и Крънчева отново се оказват в общ контекст. Този път поводът са СРС-тата по корупционното дело срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов.

Основен свидетел по него беше бившият следовател Петьо Петров-Еврото, свързан с аферата "Осемте джуджета". Именно той беше записал свои разговори със Сантиров и Попов, на базата на които прокуратурата образува дело за корупция.

В крайна сметка подсъдимите бяха напълно оправдани, включително и заради злоупотреби със СРС-та, а Еврото беше посочен от съда като извършител на провокация към подкуп. Но вместо да бъде обвинен и съден, беше оставен да напусне съдебната система с обезщетение.

В рамките на процеса по случая, започнал през 2010 г., в съдебната зала бяха прожектирани направените със СРС записи. Именно в тях се чуваха и имената на Ушев и Крънчева.

Ушев беше споменат от Сантиров, като съдия, който "бръмчи на разпределение". На съдийски жаргон това означава, че манипулира системата за случайно разпределение на делата, така че конкретни казуси да се паднат на конкретни съдии.

В друг запис пък Попов казваше, че е чул от няколко места, че Крънчева е взела подкуп от 200 000 евро, за да пусне от ареста сочения като наркобос Златомир Иванов-Баретата. Месеци по-рано тя действително беше освободила Баретата.

Инспекторатът към Върховната касационна прокуратура (ВКП) извърши проверки за Ушев и Крънчева, но не намери доказателства в подкрепа на тези съмнения. Така двамата не бяха разследвани.

Кариерата на Георги Ушев

Съдия Ушев е роден през 1974 г. във Велинград, където завършва средното си образование. Между 1992 и 1998 г. следва право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Веднага след това кандидатства в съдебната система и в началото на 2000 г. е назначен за младши прокурор в Софийската районна прокуратура (СРП).

След две години Ушев става редови прокурор, но след още две години, през 2004 г., решава да смени ролята и се мести в Софийския районен съд (СРС). След още две години той е назначен за негов зам.-председател по предложение на тогавашния председател на съда Иван Колев.

През 2011 г. тогавашното управляващо мнозинство на ГЕРБ създава специализираното правосъдие с профил - дела срещу организираната престъпност. Ушев е избран от Висшия съдебен съвет (ВСС) за председател на първоинстанционния Специализиран наказателен съд (СНС).

В началото на 2017 г. ВСС го преизбира за втори мандат на поста, но през лятото на същата година Ушев спечели конкурс за председател на втората специализирана инстанция - Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС).

Тогава ВСС го предпочете за поста, въпреки че Ушев беше съдия от долната инстанция, а законът предвиждаше за председател на АСНС да бъде назначен магистрат от същата или по-горна инстанция. В конкурса участваше апелативният съдия Румяна Илиева, но тя не получи подкрепа. Самият Ушев каза пред ВСС, че законът позволява съветът да избере кандидат от по-ниско ниво, ако той е много по-добър от конкуренцията.

Така той застана начело на АСНС, който оглавяваше до закриването на специализираното правосъдие през 2022 г. Наред с бившия главен прокурор Иван Гешев, Ушев беше сред най-откритите противници на това решение.

По време на заседание на правната комисия в парламента през март 2022 г., той дори се обърна към депутатите с думите:

"Не знам дали са дадени пари, за да бъдем закрити, но отговорността за това ще е ваша, не на магистратите."

В момента Ушев правораздава като редови съдия в Софийския апелативен съд.