Незаконните специални разузнавателни средства (СРС) бяха сред основните теми, белязали началото на мандата на главния прокурор Сотир Цацаров. Наред с разследването срещу доскорошния тогава вътрешен министър Цветан Цветанов за т.нар. мобилно подслушване, новото ръководство трябваше да се справя и с други проблематични случаи със СРС-та, наследени от Борис Велчев и Бойко Найденов.
В началото на април 2013 г. Цацаров съобщава, че е иззет автомобил на МВР, снабден с техника за подслушване, подобна на тази, за която тогавашният лидер на БСП Сергей Станишев твърди, че е използвана за масово незаконно подслушване по времето на Цветанов.
Проверката се води оперативно от зам. градския прокурор Роман Василев, награждаван лично от Цветанов за добрата им съвместна работа по редица знакови дела. Същият, който преди това провери и доходите на бившия вътрешен министър, за да стигне до заключението, че той е обезпечил купуването на няколко имота със заеми от тъстовете си.
По-малко от месец след изземването на колата от МВР, Софийският градски съд (СГС) огласи мотивите си за оправдателните присъди на бившия военен министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов. Те бяха обвинени именно от Роман Василев, който бе уличен от съда в редица закононарушения, сред които разпореждане на СРС-та вместо Цветанов, мотивиране на разрешения за СРС-та вместо съда и други.
Всички тези случаи на погазване на Закона за специалните разузнавателни средства в крайна сметка допринесоха за произнасянето на оправдателни присъди за подсъдимите на три последователни съдебни инстанции. При това – без нито едно особено мнение на някого от членовете на съдебните състави, разгледали казуса.
В гафовете на Василев се оказа забъркан самият Цацаров, за когото стана ясно, че е разрешил едно от неправомерните СРС-та по време на разследването, докато още е бил председател на Окръжния съд в Пловдив. Ръководителят на държавното обвинение дори призна, че в този случай е бил подведен от Василев, заявявайки, че с действията си подчиненият му действително е нарушил закона.
Въпреки това зам. градският обвинител не бе подведен под отговорност, след като разпоредена от Цацаров проверка установи, че подчиненият му е съгласувал действията си с тогавашното ръководство на прокуратурата, както и че на свой ред е бил подведен от ДАНС.
В края на март 2015 г. окончателно се размина с наказателната отговорност и друг деен участник в разследването за подкуп срещу Цонев, Стантиров и Попов – бившият ръководител на столичното следствие и основен свидетел по делото Петьо Петров, известен с прозвището си "Еврото". Въпреки че три съдебни инстанции категорично установиха, че той е извършил провокация към подкуп, която е престъпление по Наказателния кодекс, прокуратурата отказа да образува разследване срещу него, посочвайки единствено, че това било въпрос на "лична преценка".
"Внимателният прочит на мотивите на въззивната инстанция разкрива картината на емблематичен пример за полицейска провокация, инсценирана и проведена с участието на свидетеля Петьо Петров под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение", бе категоричното становище на Върховния касационен съд (ВКС), който окончателно оправда Цонев, Сантиров и Попов на 3 февруари 2015 г.
Веднага след това Петров подаде оставка като ръководител на столичното следствие, а Цацаров изпълни искането му да образува "пълна проверка, която да изясни всички факти и обстоятелства по случая". ВСС пък отказа да образува дисциплинарно производство срещу Петров, приемайки, че давността по случая е изтекла. Така в крайна сметка той напусна съдебната система безпроблемно.
Междувременно емблематичното дело за незаконното подслушване по времето на Цветанов също вървеше към своя безславен финал. Въпреки че Цацаров се постара обществото да има съвсем други очаквания. Още през септември 2013 г. той публично обяви, че са установени 875 телефонни номера, които са били подслушвани незаконно от закритата Специализирана дирекция "Оперативно-технически операции" (СДОТО) в МВР.
"Прегледани са най-сетне всички работни тефтери на всички оператори на мобилни станции в СДОТО, това е къртовски труд. Къртовски труд е в момента да се установи кои са абонатите на телефоните, по които е работено и за които няма издадено разрешение. В момента чакаме да разберем кои са 875 лица, чийто телефонни номера фигурират в бележниците, но за тях няма разрешение", категоричен беше Цацаров през септември 2013 г., добавяйки дори, че негов колега разпознал собствения си номер в тефтерите на СДОТО, обект на проверка.
Въпросните лица така и не бяха огласени публично, а споменатите от главния прокурор 875 номера, подслушвани без разрешение, пък изобщо не бяха споменати в обвинителния акт, внесен впоследствие срещу Цветанов в съда. Вместо това, той бе обвинен за неупражнен контрол над мобилното подслушване и проследяване в МВР заедно с трима бивши директори на СДОТО – Цветан Иванов, Сергей Кацаров и Камен Костов.
В началото на 2015 г. прокуратурата обаче се отказа да поддържа обвинителната си тези в този процес и той приключи окончателно още на първа инстанция с оправдателни присъди. Цацаров обясни провала с приети законови поправки през юни 2014 г., предложени от вътрешния министър в кабинета "Орешарски" – Цветлин Йовчев. Благодарение на тях бе свалена наказателната отговорност от Цветанов и другите подсъдими за безконтролно подслушване, тъй като формулировката на обвиненията им се оказа престъпление само във военно време.
Цацаров обаче така и никога не коментира краткото изявление на съдия Петър Гунчев от СГС, който след като оправда Цветанов и останалите трима, посочи, че "настъпилата впоследствие законодателна промяна не е единствената причина за оправдателната присъда". Спря да коментира и съмнения за други злоупотреби със СРС-та като вместо това фокусира вниманието си във фактическото ограничаване на независимия контрол върху подслушванията.
