Поезия и любов - Сафо, десетата муза

Днес ще говорим за любовта – но не защото аз искам така, а защото отиваме около 28 века назад, при Сафо от остров Лесбос.

Платон я нарича "десетата муза". Сократ казва: "Тя е моят учител в любовта". Страбон я определя като "чудо".

Два-три цели текста и няколко десетки фрагмента. Това почти нищо от поезията на Сафо е стигнало до нас. Духът на нейната любов обаче е прескочил времето непокътнат.

"Благословен като безсмъртен бог е той, / младежът, който седи до тебе – / и непрекъснато те чува и те вижда, / говори нежно, сладко се усмихва."

Така започва № 2, един от поетичните фрагменти на Сафо. После душата на девойката не намира покой, в гърдите ѝ настават безредици, дъхът ѝ изчезва, гласът ѝ се губи, цялата гори, над очите ѝ пада мрак – заради все по-сладката и все по-близка близост на младежа.

Вижте също Рембранд и безсмъртните му платна

А ето и как завършва всичко: "В росата свежа аз се охладих, / кръвта ми в нежен ужас се вълнува, / немощният ми пулс е спрял да бие – / предадох се, отпуснах се, замрях."

Това е поезия, писана не само да забавлява, но и да учи девойките на тайнството любов, деликатно да ги предупреди за неизбежното, сладкото и тайното, което ги чака, да ги освободи от страха пред неизвестното и да ги подготви за момента, когато в нечии обятия ще се отворят като напъпил цвят.

В VІІ в. пр.н.е., когато Сафо твори, на Лесбос живее разкрепостен народ. Там жените имат голяма свобода. Нямат ограничения в социалната сфера, дори част от семейното имущество се предава по женска линия. Както и мъжете, те имат общности, наречени тиаси – "клубове", където се събират и обменят опит, молят се и се свързват с богините, най-вече с Артемида и Афродита, гласят се за сватби и се учат на момински работи.

Начело на такъв тиас е и Сафо. Но се надявам, че не я възприемате като възпитател в пансион за благородни девици. Така са я представяли през ХІХ в. в Англия, за да може хората хем да схванат добре ролята на Сафо и отношенията в тези лесбоски "клубове", хем да не се нарушава строгият Викториански морал. Тогава суфражетките искат избирателни права за жените и стимулират движението, наречено после "феминизъм".

Началото му обаче е поставено още през ХVІІ в. от бисексуалната монахиня Сор Хуана, дете-гений, поет, философ, математик и мистик. Нейните идеи за правата на жените и атаките срещу лицемерието на мъжете са развити през ХVІІІ в. от Мери Уолстънкрафт, писател и философ, автор на книгата "Защита на правата на жените". И вероятно точно интересът към правата на жените стимулира и интереса към поезията на Сафо в англоезичния свят през късния ХІХ, началото на ХХ в.

"О, покривът е нависоко, / аз пея химни, / надигнете се, майстори, / пея химни. / Младоженецът идва точно като Арес, / като човек, много по-голям от голям човек. / Аз пея химни."

Този сватбен химн на Сафо е само един от многото, които пише, плюс неизвестно количество оди, елегии, празнични и настолни песни. Някога в Александрия са издадени девет тома нейна поезия, които обаче изчезват в огньовете на историята. А сигурните неща за Сафо са малко. Принудени сме да разчитаме на късни свидетелства, някои от които си противоречат, а други са родени като чиста митология.

Вижте също Игнатиус Лойола, човек на страстта

И все пак – родното ѝ място е Митилин, столицата на Лесбос. Времето на раждане, според различни източници, е между 630 и 612 г. пр.н.е. Баща ѝ е търговец, казва се Скамандрон. Майка ѝ е Клеис или Клеида. За това свидетелства по-късен папирус, в който се твърди, че Сафо има дъщеря и тя носи името на баба си. Това свидетелство може да се смята за достоверно, доколкото съвпада с неин стих от фрагмент 132: "Аз имам красиво дете, то изглежда като златно цвете, моята скъпа Клеис, която не бих разменила за съкровищата на цяла Лидия."

Поетът Алкей, съгражданин и приятел на Сафо, я описва така: "Ситно къдрава, сладко усмихваща се, чиста…". Според други източници, поетесата е дребна и доста мургава, ако не и направо черничка, но това не отменя идеята за красивите тъмни къдрици и сладката усмивка.

Сигурен факт от живота на Сафо е изгнанието ѝ в Сицилия. Тя не се меси в политиката, но на Лесбос има остри политически битки и се оказва под заплаха – може би заради приятеля си Алкей, който има партия. Сафо емигрира, но името ѝ вече е прочуто в античния свят. Цицерон пише, че когато пристига в Сиракуза, в централната зала на градския съвет има нейна статуя. Въпреки това обаче, в изгнанието ѝ липсват някои предмети на разкоша, с които е свикнала. Вероятно ѝ липсват също мъжът и дъщеря ѝ, които умират неизвестно как преди това.

Не се знае колко време прекарва Сафо в Сицилия, но след това се връща на Лесбос. Умира там около 570 г. пр.н.е., тоест, живее минимум 40, максимум 60 години. Никога обаче не губи любовта от поглед, както свидетелства късен поетичен фрагмент: "Макар че ти си ми любима, / жена по-млада ти си избери: / на мен — по-старата — не ми прилича / със тебе да живея…"

Разбира се, когато се говори за Сафо и Лесбос, често става дума не толкова за поезия, колкото за секс. Каква е разликата между двете, аз не разбирам, но изглежда има хора, които знаят. Така или иначе, отдавна лесбийска и сафическа любов се използват като синоними за женската хомосексуалност – макар че всъщност Сафо е бисексуална. Към много от любовниците, мъже и жени, тя пряко се обръща в стиховете си. Те пък я боготворят, заедно с цялата нейна поезия.

Боготворена, но не безсмъртна е Сафо. Тя разбира разликата и иронично пише: "Ако смъртта беше благо, боговете нямаше да са безсмъртни”. И поне в един поетичен фрагмент оставя завещание не само за времето на любовта, но и за времето на смъртта: „Таз прах е на Тимада, умряла преди брака. / Персефона прие я в тъмносиньото си царство. / Когато тя умря, / другарките й взеха остър нож, / отрязаха косите ѝ красиви / и ги принесоха във жертва."

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Вижте също Ел Греко - през смъртта към вечен живот