Игнатиус Лойола, човек на страстта

Игнатиус Лойола е човек на страстта, той създава „Обществото на Исус” или Ордена на Йезуитите. Славата на Ордена е противоречива и името на основателя му, макар светец, не се приема еднозначно.

За Лойола не трябва да се мисли като за кротък, благ, потънал в религиозен размисъл човек. Така не бихме го разбрали правилно и ще си останем с предразсъдъците.

Иниго Лопес де Лойола е роден през 1491 г. в Баския, в замъка Лойола. Фамилията е аристократична, но обедняла. Той е седми син от седем сина и тринадесето дете от 13. Според легендата, майка му е предупредена от небесни сили, че изтърсакът ще стане велик духовен учител и прави когнитивна магия, за да го сближи с Христос - ражда го в яслите на замъка.

Родителите му умират рано и Иниго е отгледан от жената на ковач. Произходът обаче е важен - като юноша е паж на ковчежника на кралство Кастилия и служи при вицекраля на Навара.

Както пише в „Автобиография“, като младеж „обича военните упражнения и изпитва тщеславно желание за слава”. Тези страсти идват от рицарските романи, които поглъща, въпреки че няма сериозно образование. А съвпаденията с Дон Кихот не са случайни - Лойола е сред прототипите на Сервантес за героя.

Вижте също

Мигел де Сервантес – мъдрецът, завинаги влюбен в живота

„Внимателен към външния вид, запален по успехите с жените, смел в ухажванията, придирчив по въпросите на честта, без да се боя от нищо…..отдавах се на разкоша…..” – пише Лойола.

Той превзема истински принцеси, убива на дуел мавър, който отрича божествената същност на Христос, участва в битки и излиза без драскотина. И така 15 години - божият пръст се намесва решително чак когато е на 30.

През 1521 г. Лойола се бие с французите в Памплона и гюлле опитва да мине между краката му. Оперират го, но кракът зараства накриво, той иска да го счупят и пак да го наместят. А докато други се занимават с нозете му, Лойола започва поход за възвисяване на духа си.

Втората операция е тежка, лекарите съветват да вземе последно причастие, но вместо мъртъв, Игнатиус се събужда на оздравяване. Легенда гласи, че през нощта му се явява Свети Петър и водят дълъг разговор. Или че Черната мадона от Монсерат го съветва да се обърне към духовния живот. А може би той просто си дава сметка, че на куц крак не може да стане голям рицар и воин, затова страстно се обръща към религията.

Когато се събужда свеж и бодър, вместо мъртъв, Лойола иска да чете рицарски романи, но в замъка има само „Животът на Исус Христос” и „Жития на светците”. Захваща ги и изведнъж изпитва неземно блаженство - за разлика от славата и любовта, житията носят спокойствие. Първият дух е от Дявола, вторият от Бога – разпознава ги Лойола.

Вижте също

Св. Исидор от Севиля, повелителят на интернет

Макар че остава хром до живот, той тръгва на поклонение към Светите земи.

Според легендата, още не знае твърдо накъде да поеме и оставя решението на едно муле. По пътя стига до разклон - наляво е голям, шумен и разблуден град, надясно – абатство Монсерат. Игнатиус отпуска юздите и мулето тръгва надясно, към вечността и славата.

В Монсерат той се изповядва, дава обет за целомъдрие и става рицар на Светата Дева. После е отшелник в пещера край Манреса - вечер се моли, а денем помага в местната болница. Скоро обаче изпада в съмнения за изповедта и разкаянието. Изповядва се пак, но това не помага.

„Разбрах, че в изповедта за минали грехове е заключен зъл дух” – обяснява. А край река Карденер Лойола изпада в транс и има духовно прозрение, което го преражда. Тогава пише „Духовни упражнения” - нещо като правила за медитация, призвани да сближат човека с Бога за около месец практикуване.

През 1523 г. отива в Светите земи, но не го взимат за монах. Грешката е, че опитва да проповядва, но не е подготвен.

Обратно в Испания учи латински с децата в началното училище в Алкала, а после слуша лекции в университета в Барселона. Страстта обаче не му дава мира, Лойола пак наставлява всички, а Светата Инквизиция го затваря за 42 дни и отсъжда да спре проповедите под заплаха за отлъчване.

Вижте също

Ищван, кралят, и Стефан, светецът

Той се мести в Саламанка и пак задържан за 22 дни, а „Духовни упражнения” са прегледани от местните инквизитори. Съдът не намира нищо еретично и го пуска, а Лойола отива да довърши ученето в Париж, където мисълта и духът са по-свободни.

Там става бакалавър по философия и магистър в Сорбоната. Вече официално „има право да преподава, да участва в диспути, да върши всички действия - училищни и учителски…..както в Париж, така и по целия свят”. Но не спира до тук.

През 1534 е доктор по богословие и получава малка, черна, кръгла шапчица с квадратен връх и пискюлче. Вече всички знаят кой е и какъв е.

Още по-добре знаят шестимата му приятели, с които дават обет за непритежание, целомъдрие и мисионерство. Това е праобразът на „Обществото на Исус”, но още е нещо като гражданска организация. Те проявяват търпение - решават първо всички да завършат образованието си.

Игнатиус ги чака във Венеция, откъдето ще тръгнат за Йерусалим, но божият пръст пак се намесва – кораби няма.

Тогава „Обществото на Исус” отива в Рим да получи благословия от папата. Лойола говори един час с него и той е убеден, че идеите на групата са полезни - Ватикана, макар и и неформално, вече има нов орден, който и до днес играе важна роля за развитието не само на католицизма, но и на света изобщо.

После Лойола представя проект за устав – има отговор на въпроса какво да отличава „Обществото на Исус”. Към стандартните три обета - за послушание, целомъдрие и непритежание, той добавя четвърти - лична вярност на папата. И неслучайно наричат йезуитите „папските еничари“.

Орденът е централизиран, със строга дисциплина, безпрекословно подчинение на младши пред старши, абсолютна власт на водача.

През 1540 папата утвърждава устава, Лойола е първи генерален настоятел и до смъртта си развива и утвърждава ордена. Първият му акт е да въведе условие членовете да се подбират само сред най-високо образовани люде. И веднага започва да строи собствени йезуитски училища навсякъде, където орденът стъпва.

Когато през 1556 г. смъртта го отнася, той няма за какво да се тревожи – делото е на здрави основи. Погребан е в Рим, в съборния храм на Йезуитите.

66 години по-късно папа Григорий ХV обявява Игнатиус Лойола за светец, така се реализира голямата му страст – да се нареди сред най-именитите мъже на божия дух, разум и действие.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

Вижте също

Йосип Щросмайер - човекът, който е двама души