"Децата на Чаушеску". Как комунизмът осъди на глад и погреба анонимно хиляди хора

Мръсни недохранени деца, повечето облечени в парцали и натъпкани в олющени стаи. Някои са приковани към леглата. Тези картини шокираха света преди повече от 30 години, когато в Румъния рухна комунизмът. Те показваха печално известната мрежа от сиропиталища от времето на Чаушеску.

Комисията, която разследва това, официално се казва Институт за разследване на престъпленията на комунизма и паметта на румънската емиграция (IICCMER).

Тя установи, че хиляди непълнолетни са починали заради глад, неподходящи условия на живот, малтретиране и липса на медицински грижи. Не е известно те да са имали сериозни заболявания, когато са били приети в домовете.

Всички - и мъртвите, и оцелелите, са известни в Румъния като "децата на Чаушеску" - по името на държавния ръководител на Румъния, сравняван със съветския диктатор Йосиф Сталин.

От 1965 г. Николае Чаушеску управлява един от най-репресивните режими в Източна Европа. Той приключва в края на 1989 г., когато Чаушеску и съпругата му са осъдени на смърт, а присъдата е изпълнена незабавно.

Румънската служба на RFE/RL разкри нови подробности за това как някои деца са попаднали в държавни домове или сиропиталища. В много случаи изглежда, че децата са били избирани, за да помогнат за финансирането на интерната, като властите са изисквали от родителите да плащат за "лечението" на децата си, разказа историкът Козмин Попа.

"Непоправими" деца

В периода 1954-1989 г. в мрежата от сиропиталища, детски болници и други заведения за младежи в Румъния са настанени повече от 300 000 деца.

През октомври 2022 г. IICCMER стига до заключението, че повече от 15 000 непълнолетни са починали в 26-те институции за деца с увреждания и психично болни в Румъния от комунистическата епоха между 1967 и 1990 г., когато институциите са закрити. Според доклада това са сираци, деца с физически или умствени увреждания или нежелани от родителите си. Историците говорят за „масовото изтребление“ на една безпомощна общност.

"Тъй като е съществувал истински култ към съкращаване на непродуктивните разходи, а тези деца са били етикетирани като "непоправими", това е означавало, че ще имат нужда от помощ през целия си живот и следователно никога не биха могли да бъдат полезни членове на социалистическото общество", казва Попа.

Безименни кръстове в гробището на град Сирет, където са погребани телата на част от починалите деца

По данни на IICCMER най-голям брой смъртни случаи са регистрирани в печално известния детски дом "Сигид" в град Гьорац, близо до границата с Унгария, където е установено, че 138 деца са починали между октомври 1987 г. и април 1990 г. През това време там са били приети само 183 деца, което означава, че повечето от тях са намерили смъртта си, отбелязва институтът.

Това са истинските събития, които протичат на фона на съвсем друга пропаганда. Тогава в партийните документи е записано: „Децата, бъдещето на страната ни, са обградени от грижите и родителската любов на партията и правителството на страната, от грижите и любовта на целия трудещ се народ".

Друга румънска особеност е това, че смъртта на децата настъпва в период, в който Чаушеску въвежда една от най-радикалните и репресивни политики в света за стимулиране на раждаемостта. Тогава са забранени абортите за жени под 40 години, които имат по-малко от четири деца.

Въпреки че тези мерки предизвикват бейби бум, много от децата, които често са родени от бедни родители, се озовават в държавни сиропиталища и други институции. Следват и други тежки последици, най-вече заради зачестилите нелегални аборти:

• увеличаване на майчината смъртност (12 579 случая между 1966 и 1989 г. – официално регистрирани)
• увеличаване на детската смъртност (331 592 случая на смърт на деца под 1 година между октомври 1966 г. и декември 1989 г.)
• безпрецедентното нарастване на броя на децата, родени със сериозни вродени малформации, с физически и психически заболявания или с различни заболявания, наследени или придобити след раждането
• внушителен брой изоставени деца.

След падането на комунизма ужасяващите условия в сиропиталищата бяха разкрити и снимките на скелети на деца, живеещи в мизерия, бяха излъчени по целия свят.

Въпреки работата на IICCMER за разкриване на истинския брой на жертвите в тези институции, никой не е бил подведен под отговорност, дори след като са били подадени множество жалби до румънската прокуратура срещу отделни лица.

Сиропиталището "Сигид", което функционирал само 30 месеца между 1987 и 1989 г., е създадено не за друго, защото заведенията в региона, в които са се лекували болни деца, вече са били препълнени.

Документите показват, че от 138-те деца, починали в "Сигид", 84 са били 3-годишни - минималната възраст, на която законно е можело да бъдат отнети от семействата им. Най-честата регистрирана причина за смъртта им е бронхопневмония.

"Засегнати са дори семейства от елита на комунистическа Румъния, в които едното дете е умно и учи добре, а другото е по-малко надарено. Много от тях - защото в архивите на тези институции ще откриете и деца от напълно нормални семейства - са станали артисти, учители, генерали. Те също са били в такива институции", казва още Попа.

Проучването на документите установява още, че е било обичайно такива институции да изискват заплащане от семействата на настанените там деца.

"Разбира се, това звучи нелепо, но тогава е имало хиляди училища, хиляди сиропиталища, които са останали без финансиране и които просто е трябвало да продават труда на настанените в институциите", обяснява той.

По думите му рядко се е преценявало благосъстоянието, а още по-малко здравето на детето, когато властите са решавали кой да бъде изпратен в някое от тези сиропиталища. Там са изпращани най-често деца от по-бедни семейства, много от които със сравнително леки физически или психически проблеми. Но и децата на сравнително заможни румънци често не са били пощадени.

"Като цяло комунистическите власти в Румъния до голяма степен са се ръководили от желанието да изтребят отделни социални категории", отбелязва историкът.

Екзекуцията на семейство Чаушеску

Вторият и последен комунистически лидер на Румъния - Николае Чаушеску, е роден през 1918 г. През 1965 година застава начело на Румъния.

На 22 декември 1989 година, след масови протести срещу режима му, прераснали в бунт, Чаушеску и съпругата му Елена бягат от столицата Букурещ с хеликоптер. Те излитат от покрива на сградата на Централния комитет на комунистическата партия минути преди демонстрантите да стигнат дотам. Армията осуетява спасяването им, задържа ги и ги отвежда в казарма в румънския град Търговище. Там е свикан трибунал, който да реши съдбата им. Само три дни по-късно - точно на Коледа, 25 декември, те са изправени пред армейски полеви съд.

Елена и Николае Чаушеску на чин в помещение в казармата, в която са осъдени на смърт, 25 декември 1989 г.

Чаушеску е обвинен в престъпления срещу държавата, геноцид срещу собствения си народ, откриване на тайни сметки в чужди банки и подкопаване на икономиката. Присъдата е произнесена веднага - смърт. Същото наказание е отредено и за жена му. Още същия ден са екзекутирани чрез разстрел, като смъртта им е заснета с камера. По телевизията е излъчен съкратен вариант.

Това е последната екзекуция в историята на Румъния преди забраната на смъртното наказание на 7 януари 1990 г.