През 1949 г., когато комунистическата власт укрепва позициите си в Румъния, 17-годишният Николае Войчиля е арестуван и осъден на четири години тежък труд за “заговор срещу социалния ред”.
Престъплението му е, че е станал член на литературен клуб, в който се дискутирал новият режим и неговият лидер Георге Георгиу-Деж. В клуба се коментирало, че се надяват режимът бързо да се махне.
Гимназистът Войчиля е един от хилядите, вкарани от комунистите в затвора или в трудовите лагери след края на Втората световна война.
През 2006 г. президентска комисия, учредена специално за изучаване на комунистическото минало, обяви, че над 600 хиляди румънци са осъдени по политически причини между 1945 и 1989г. Хиляди са загиналите след издевателства, болести, преумора, студ и глад.
Ранните дни на комунизма
В началото на 50-те години около 100 хиляди души са осъдени на тежък принудителен труд по проекта „канал Дунав - Черно море”, каза пред Свободна Европа Андрей Мурару, историк и съветник на румънския президент Клаус Йоханис. Проектът представлява 70-километров воден път, свързващ Дунав с морето. Той е известен още като Канала на смъртта.
Николае Войчиля попада именно там и по цял ден трябва да пренася камъни и други тежки материали.
По-късно е изпратен да работи по възстановяването на казино – архитектурен паметник на изкуството в стил Ар Нуво. Казиното се намира на пристанището на Констанца и е било бомбардирано от германците през войната.
След освобождаването си Николае не говори много за затворническите си преживавания. Той всъщност има забрана да говори за събитията от това време, а страхът от последствията, ако наруши забраната, го преследва дори след като комунистическият диктатор Николае Чаушеску е свален от власт и разстрелян през декември 1989 година.
Той все пак споменава на близките си, че политзатворниците са писали бележки, които после зазиждали в стената на казиното.
“Когато растях, татко ни казваше: “Докато ремонтират казиното, вървете там и намерете документите”, казва Лаура Войчиля пред Свободна Европа.
Тайната бележка
Като ученичка в градчето Горгота Лаура има отлични оценки, но миналото на баща ѝ я преследва.
“Учителката ми каза веднъж: “Ти трябва да си водач на класа, но не можем да те направим“. Баща ми казваше да уча и да напусна страната, ако искам да имам шанс“, казва Лаура.
Тя не споделя историята с писмата до май тази година.
Тогава се обажда майка й, за да ѝ каже, че е видяла в новините как реставратори са открили бележка в стената на казиното, написана от политзатворници.
“Трябва да отидеш и да видиш”, каза майка ми. Беше толкова развълнувана, защото това беше момент на морално възмездие за нея след почти 70 години. Бележката беше там и беше истинска”, казва още Лаура.
В средата на май, след като румънското правителство отменя извънредното положение заради пандемията от коронавирус, Лаура отива до Констанца заедно с Аполон Кристодулу. Той е син на реставратора и политзатворник Йон Кристодулу, отговорник за възстановяване на казиното.
На бележката - парче хартия, зазидано в цимента, са написани имената на 17 политически затворници и носи датата 31 декември 1951 г.
“Бележката беше открита, свита на топка от работника по витрината. Той търсил парчета от витража в стената и видял писмото. Усетил е, че това е нещо специално“, казва Аполон Кристодулу.
“Цяло чудо е, че бележката се е намерила. Аз писах за нея преди много години, но никой не повярва. Всички смятаха, че това е история, легенда…Сега се оказва истина”, казва още той.
Баща му умира през 1991 г. на 66 години, след като здравето му е силно влошено от затворническия престой.
Политическите затвори на Румъния
Историкът Андрей Мурару, който е бивш директор на Института за изследване на престъпленията на комунизма, подпомага първите разследвания срещу началници на затвори в комунистическа Румъния.
Александру Вишинеску, директор на известния „затвор на тишината“ в град Ръмнику Сърат, през 2016 г. получава 20-годишна присъда за смъртта на 12 от затворниците. Година по-късно Йон Фичор е осъден на същата присъда за престъпления срещу човечеството - причастност към смъртта на 103-ма затворници в трудовия лагер Периправа. Двамата умират, докато излежават присъдите си.
Според Мурару фактът, че затворниците, сред които е Войчиля, успяват да напишат писмо, е забележителен.
“Това е много рядък документ, тъй като затворниците не са имали достъп до хартия и моливи, но режимът е бил по-лек, работели са и с наемни работници, Имало е човечни хора, които са им дали да пишат с нещо”, казва Мурару пред Свободна Европа.
По думи на Александра Тоадер, която в момента оглавява института, след 70 години бележката е първото материално потвърждение на случилото се.
През 1986 г. тайната полиция е претърсила казиното и тогава е възможно да са били открити и други документи, предполага тя. Тази теза е подкрепена и от Кристодулу.
Тоадер съобщи, че в казиното ще бъде направена изложба, посветена на онова време. Тя се надява да бъдат намерени още доказателства, писма и бележки.
Изследователите проучват съдбата на около 100 души, за които предполагат, че са работили на казиното. Те се опитват да открият какво се е случило с тях.
“Повечето затворници са били тук по най-дребни провинения и са били държани с години, независимо от възрастта им. Това е било начин да се отърват от т. нар. “врагове на народа“, казва още Тоадер.
Кристодулу отбелязва, че документите за канала до Черно море са все още засекретени от службите.
Тежки условия
Николае Войчиля, който умира през 1999 година на 66-годишна възраст, е мечтаел да стане архитект, но комунистите не са му позволили да завърши образованието си. Той успява да стане техник и управител на циментова база. Но най се гордеел с работата си на казиното. По думи на дъщеря му той никога не се е доверявал на хората, дори на съседите си и винаги мълчал за преживяното в Констанца.
“Казвал ни е, че докато е работил на канала, е виждал как са пребивани затворници и как са ги карали да ядат фекалии“, разказва дъщеря му и допълва, че има много погребани човешки кости в канала.
Разочарованието
Падането на комунизма така и не донася мечтаната от Николае Войчиля и хиляди румънци промяна.
“Той осъзна, че старите комунисти пак се възкачиха на власт и изгуби надежда да види истинска демокрация”, казва 42-годишната му дъщеря Лаура. А Пол Андреску, който оглавява асоциацията на бившите политически затворници в Констанца, тази оценка е вярна.
“Свободни сме, но сме далеч от онова, за което мечтахме и се надявахме след 1989-та“, казва Пол, който е бил осъден на 5 години заради членство в младежка организация против съветското вмешателство и задължителното изучаване на руски език и история на СССР.
Според него бележката е от изключително значение, защото показва на хората грозното минало на Румъния.
Предупреждение
Александра Тоадер казва още, че е важно Румъния да познава миналото си.
“Тази тема е много непозната и слабо засегната в училищата и книгите. Хората не са говорели за времето, когато са били осъдени. Дори техните спомени са бледи от страх или от желанието им да забравят“, казва тя и добавя, че изучаването на миналото е от изключително значение за младите, някои от които показват носталгия по комунизма.
“Екстремизмът не бива да бъде допускан нито отляво, нито отдясно. Върховенството на закона трябва да надделее“, добавя тя.
