80% от публикациите за роми са обидни. Има ли наистина борба с речта на омразата

Близо 80% от публикациите във Фейсбук, в които се споменават ромите, съдържат обиди или предразсъдъци. Позитивните или неутралните публикации общо са едва 22%.

Данните са от мониторинг, проведен в рамките на месец и половина в края на миналата година от Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе".

"Не ми беше лесно да чета крайно обидните коментари във Фейсбук", казва пред Свободна Европа Димитър Димитров, един от доброволците, провели мониторинга.

Преди проекта той и другите са преминали едноседмично обучение за ментално здраве, за да не се разстройват от прочетеното.

Речта на омразата има трайно присъствие в българската публична и медийна среда въпреки националната правна рамка, международните правни актове и европейските регулации.

Това го доказват множество изследвания и анализи, а според председателя на "Амалипе" Деян Колев основният проблем е липсата на обществена подкрепа за интеграционните политики и на политическа решимост за по-целенасоченото им провеждане.

Според Боян Захариев от фондация "Институт Отворено общество", изготвил доклада от мотиторинга, опитите да се противодейства на речта на омразата са неуспешни.

"Борбата с речта на омразата е по-скорошна политика. Но не е измислено кой знае какво противодействие, в което да се инвестират усилия. Това се развива на самотек", казва той пред Свободна Европа.

"Епидемична вълна" от език на омразата срещу ромите и в медиите отчита изследване на фондациите "Център за модернизиране на политики" и "Медийна демокрация" от 2016 г.

Речта на омразата остава несанкционирана

Според Наказателния кодекс речта на омраза се наказва с лишаване от свобода от една до четири години и с глоба от пет до десет хиляди лева, както и с обществено порицание. Той е съобразен с рамково решение на ЕС за борбата с прояви на расизъм и ксенофобия.

През 2021 г. обаче Европейската комисия предупреждава България, че "националното ѝ законодателство не транспонира изцяло или точно правилата на ЕС".

"Българската правна уредба не гарантира, че расистките и ксенофобските мотиви се разглеждат като утежняващо обстоятелство от националните съдилища по отношение на всички извършени престъпления, като по този начин те не гарантират ефективното и адекватно наказателно преследване на престъпленията от омраза", се казва в писмото.

Това се доказва и от осъдителните присъди срещу България в Страсбург заради книги и речи на лидера на "Атака" Волен Сидеров.

В България речта на омразата е преследвана по наказателно-правен и по гражданско-правен ред. Всъщност няма статистика колко дела са образувани по двете линии.

През 2017 г. лидерът на националистическата партия НФСБ Валери Симеонов беше осъден от Бургаския районен съд за антиромска реч на омразата.

По данни на Българския хелзинкски комитет (БХК) от 2013 г. за последните 10 г. в България има едва шест осъдителни присъди от гражданските съдилища за използване на език на омразата.

"Това става на фона на масово подбуждане към подобни прояви – и от парламентарната трибуна, и от ефира на електронните медии", казва председателят на БХК Красимир Кънев.

"От 2019 г. насам по наказателен ред има само една присъда за реч на омразата по наказателен ред. И тя е оправдателна", каза Кънев пред Свободна Европа. А в края на миналата година България е съобщила на Комитета по расовата дискриминация на ООН данни за периода между 2017 и 2019 г. Осъдените за тези три години за етническа омраза са общо трима души.

Липсата на наказания води и до намаляване на обществената подкрепа към наказателната политика като средство за противодействие на речта на омразата.

Изследване на “Институт отворено общество” от 2018 г. показва, че едва 65% от българите знаят, че речта на омразата е престъпление.

Намалява и одобрението за наказателно преследване на политици и журналисти, които използват публично реч на омразата. Броят на съгласните, че трябва да има такова наказателно преследване спада от 66% през 2013 г. до 57% през 2018 г., показва проучването.

Не е само в България

Преди дни Европейският парламент призова Европейския съюз да приеме законодателство, "за да се гарантира адекватно ниво на защита от омраза за всички в Европа". Евродепутатите подчертават необходимостта от единен подход за борба с речта на омразата.

"Наказателните закони на държавите членки разглеждат речта на омразата и престъпленията от омраза по различни начини, докато правилата на ЕС се прилагат само когато тези престъпления са извършени въз основа на раса, цвят на кожата, религия, етнически произход", се казва в текста.

Евродепутатите подчертават, че свободата на изразяване "не трябва да се използва като щит срещу омразата". Те отбелязват, че "бизнес моделът на платформите на социалните медии допринася за разпространението и засилването на речта на омразата".

Според проучване от 2020 г., проведено по поръчка на Европейския парламент, честотата на речта на омразата в ЕС през последните години непрекъснато нараства.

"Речта на омразата процъфтява най-вече в социалните медии, чиито потребители, включително политически фигури, са склонни да изразяват мислите си безрезервно", се казва в текста.

Какво може да се направи?

Според Димитър Димитров ключова за борбата срещу речта на омразата е ролята на медиите. По думите му те трябва да дават добри примери на успели роми, да показват богатството на културата им, за да "дадат насоки на тези, които изливат отрова към ромите, да не поставят всички под общ знаменател".

Той самият завършва магистратура по международен туристически бизнес в Икономическия университет във Варна, преди това е завършил Централноевропейския университет в Будареща и е сертифициран специалист по ромски изследвания.

"Необходимо е въздействие върху ключовите професионални групи, които формират мнението на хората - учители, журналисти, инфлуенсъри в социалните мрежи, политици", казва Деян Колев.

Според автора на изследването от 2018 г. на "Институт отворено общество" Иванка Иванова националната политика за противодействие на речта на омразата не може да разчита само на органите на наказателно преследване.

По думите ѝ ключова е ролята на системата на образованието - през подобряване на гражданското образование и медийната грамотност.

Нужно е да се включат мерки против речта на омразата и в правилата за финансирането на политически партии и медии с публичен ресурс, казва тя.

"Езикът на омразата е симптом. Самата болест са отношенията в обществото, дискриминацията и начина, по който хората живеят разделени заедно и какво действително мислят едни за други", казва Боян Захариев.

"По-скоро с това трябва да се намери начин как да се справим".

"Топка в началото на лавината". Докъде води речта на омраза