Омразата в България остава хем ненаказана, хем незабелязана. Това каза актьорът Самуел Финци в интервю за Свободна Европа. По думите му именно медиите трябва да са първите, които реагират на проявите на омраза спрямо малцинствени групи в България.
Наравно с тях би трябвало да последва отговор и от страна на държавата, но тя рядко се намесва. Липсва чувствителност и от страна на хората за това какво представлява речта на омраза и защо е опасна, смятат правозащитничката Адела Качаунова от Българския хелзинкски комитет (БХК) и активистката Аделина Банакиева.
В "Студио България" на Свободна Европа те коментираха три факта от последните седмици, които свидетелстват за нивата на омразата:
- антисемитският колаж с лицето на Соломон Паси и препратка към газовите камери, в които по време на Холокоста нацистите са убивали евреи. Той се появи в група на „Възраждане“ в социалната мрежа Телеграм;
- разказите на роми от последните дни, които не са били допускани в различни плувни басейни само защото са роми;
- случаят със семейство украински бежанци, които разказаха, че са били нападнати, удряни и обиждани. Според адвоката им става въпрос за престъпление от омраза и те са били нападнати само защото са украинци.
Тези три развития от последните дни обаче не са част от някакъв нов феномен, посочиха както Банакиева, така и Качаунова. Това е дълъг процес, който просто е момента е избил на повърхността по-видимо, смятат те. А проблемът обхваща не само самите проявите на омраза, но и липсата на обществен отговор.
Най-важното от интервюто
"Защо трябва някакъв актьор, който живее извън страната - да изключим, че това съм аз, но изобщо някакъв средностатистически гражданин - да дава знаци и да провокира реакция у институциите. Защо институциите не са първи – те и медиите – които реагират на такива прояви?", пита Самуел Финци.
"Действията на "Възраждане" са толкова недопустими, че ако ги разкажа на мои приятели от Германия – това там не може да се случи. Едно такова изявление, карикатура, коментар във Фейсбук – това ще предизвика не скандал, а бих казал революция. И не само сред гражданите, а първо в парламента. Първо в институциите. И най-вече в медиите", добави Финци.
"Политиците най-позорно мълчат, дори и най-демократичните от тях. Ако смятаме, че на антисемитските прояви няма отговор, то на антиромските съвсем няма. Това е нещо, което напълно се неглижира, напълно се подминава", каза адвокат Адела Качаунова.
"България има дълга история с омразата и не само с [омразата] към представители на различни групи, ами и с липсата на отговор спрямо тези групи", каза още Качаунова.
"Топката в началото на лавината"
Антисемитският колаж, разпространен в канал на проруската партия "Възраждане", далеч не представлява безобидна карикатура, отбеляза Самуел Финци. Всяка картина, колаж или реч на омразата може да изиграе ролята на "топката в началото на лавината", която да провокира съвсем реални действия на насилие, каза той.
"Може да стигне до физическа разправа, тя започна вече. Много бързо забравихме, че беше нарисувана една жълта звезда на едно заведение в София", припомни той.
В този случай през юни малък магазин за бира в София осъмна с надпис Jude (от немски - евреин) на витрината, придружен с шестоъгълна звезда, подобно на Германия през 30-те години. Това се случи, след като партия "Възраждане" организира акция срещу магазина заради отказ да бъдат обслужвани нейни привърженици.
"Това, разбира се, у нормалните хора предизвика някаква реакция, но медиите не отидоха там, никой не описа кощунството на тази проява. И че това е нещо напълно недопустимо и че това се наказва със затвор", каза Финци по адрес на вандализираната с нацистки символи витрина.
По думите му ролята на медиите е ключова в такива случаи, защото те могат да обяснят на хората, че "има граници, които не се прекрачват".
"Има табута, които е добре, че ги има в едно общество. Защото те поставят рамките, в които ние можем да се движим и можем да общуваме един с друг. Тези рамки трябва да ги има. Не може всичко да се говори", каза Финци.
"Тетрадки с указания от шефа"
Още примери за това колко кратко е разстоянието между езика на омраза и реалните действия, провокирани от омраза, са саботажите на филм от програмата на ЛГБТИ филмов фестивал в София, Пловдив и Варна през юни. Тогава привърженици и членове на "Възраждане" атакуваха хора, отишли да гледат някои от прожекциите.
Друг пример от последните дни, който Финци дава, са разказите на роми, които не са били допуснати до различни плувни басейни само защото са роми. Случаите са от басейни в Банкя и Кюстендил.
По думите на адвокат Адела Качаунова от БХК това не се случва за първи път - напротив, идентични случаи на роми, които подават оплаквания, че им е отказано да посетят определени публични места само защото са роми, има много назад във времето.
"Проблемът с басейните не е от вчера. Всяка година през летните месеци получаваме такива сигнали. Виждала съм хотелски тетрадки, в които са записани указания от шефа, че не се допускат роми тук", разказа Качаунова.
"Не ми е известно да има санкционирани", добави адвокатката.
Според нея обаче липсата на санкции - в този, но и в десетки други случаи на дискриминация срещу представители на малцинствени групи - не се дължи на зле написани закони.
"Наказателният кодекс има нужда от промяна, но проблемът не е в самите закони, а в прилагането им. Царе сме на фасадната демокрация и на симулирането на някакви демократичности", обобщава Качаунова.
Насилие срещу украински бежанки
Към това според Аделина Банакиева трябва да се добави и вината на държавата, която с бездействието си е създала условия за престъпления срещу някои уязвими групи.
Такива например са жените и децата от Украйна, потърсили убежище в България в първите месеци на войната, която Русия започна. Тогава по думите на Банакиева държавата е подходила хаотично, без план и стратегия, и не е информирала адекватно гражданите за случващото се. Това е допринесло за негативните нагласи спрямо украинските бежанци, смята тя. Още от самото начало гражданската активистка е сред най-активните, които помагат на бягащите от войната.
Вместо действия от страна на държавата цялата организация по посрещането на десетките хиляди бежанци тогава падна в ръцете на доброволци, посочва Банакиева. Заради това и по думите се е стигнало до случаи на насилие спрямо някои от жените, пристигнали в България. Досега такава информация не е съобщавана публично.
"Криехме го умишлено, за да не плашим следващите. Че ги бият тези жени, че ги насилват тези жени, че насилват деца. Това се случи в България", казва Банакиева.
"Всеки, който отидеше на българо-румънската граница, можеше да натовари едни жени, да ги закара нанякъде, без никой да знае накъде. Нямаше координационен център на място, който да записва, че Олена Иванова, например, се качва в кола с еди кой си регистрационен номер и отива някъде", добавя тя.
По думите ѝ вместо това да свършат институциите, доброволци са се опитали да направят такъв пункт на третия месец след началото на войната.
"Срам ни е. Мен като доброволец ме е срам. Защо държавата не я е срам", казва още активистката.
След началото на непридизвиканата инвазия на Русия в Украйна милиони украинци бяха принудени да напуснат домовете си. Това бяха основно жени с деца. Стотици хиляди пристигнаха в България, където бяха настанявани в хотели, къщи за гости, почивни станции и лагери.
Десетки хиляди от тях обаче не останаха в България, тъй като тук не бяха създадени условия за тяхната адаптация. В същото време страни като Полша и Чехия успяха да приобщят стотици хиляди украинци към обществото и бизнеса.
