Плъхове, "кървава баня", образът на "руския човек". Как детството на Путин белязва властта му

Дете на родители от работническата класа, суров живот в лишения, игра с плъхове, възпитание в "двора" в родния му Ленинград и в семейство, което носи травми от Втората световна война. Живот, в който е важно да се научиш да оцеляваш. А това става само със сила.

Такъв е образът на Владимир Путин, който познаваме, а това е детство, което неминуемо се отразява на начина, по който той се издига и управлява Русия вече 25 години. И за начина, по който си я представя.

За това разказва журналистката от руски произход Юлия Йофе в подкаста "За едно момче: Историята на Владимир Путин" (About A Boy. The Story Of Vladimir Putin), която от повече от две десетилетия пише за Русия за издания като "Ню Йоркър", "Ню Йорк таймс", Вашингтон пост".

Йофе неотдавна представя работата си по подкаста, в който изследва как ранният живот на руския президент оформя лидера, който е днес, на фестивал в Грузия.

Важа Тавберидзе от грузинското бюро на Свободна Европа (RFE/RL) разговаря с нея за миналото, настоящето и възможното бъдеще на Путин.

Белегът на "двора"

Владимир Путин е роден на 7 октомври 1952 г. в Ленинград, Съветския съюз - днешен Санкт Петербург. Расте в семейството на ветеран от Великата отечествена война, както в Русия наричат Втората световна война. Майка му е работила във фабрика. И двамата му родители са от родове на селяни от Тверска област в Северозападна Русия.

За детството на Путин не се знае много, но Йофе разговаря с хора, изследва споделени от самия Путин моменти, както и разказите на хора, които са водили подобен на неговия начин на живот. Едно от емблематичните неща е оцеляването в "двора" - така са се наричали уличните социални общества по съветско време в Ленинград, които се свързват с тежкия бит на работническата класа. Смята се, че в младежките си години Путин е бил и член на улична банда.

Юлия Йофе казва, че това е "много ключова част от подкаста - какви са уроците и как те продължават да служат на Путин и днес, как продължават да служат за вземане на решения, включително в Украйна, включително на световната сцена". По думите ѝ поуките от живота в "двора" са, че "физическата слабост е слабост, а физическата сила е всичко". Насилието в тези социални общества е "единственият начин да се променят установените социални йерархии", а "компромисът е за слабите хора".

В изследването на Йофе се разказва как като малък Путин си е играел с плъхове, като младеж е участвал в улични боеве. На въпрос откъде се знае за това и доколко този образ не е изграден умишлено, журналистката казва, че за част от нещата самият руски президент е говорил, споменавани са от хора, които са били част от обкръжението му, а за живота "в двора" разказват както нейният баща - човек от Путиновото поколение, така и негови приятели.

Юлия Йофе, американска журналистка, родена в Русия, автор на подкаста "За едно момче: История на Владимир Путин"

В "двора" общуването с другите момчета и въобще социалното взаимодействие е съсредоточено "върху физическата сила и насилието и много строгата социална йерархия". Баща ѝ казва, че е било като "да живееш под рентгенов апарат 24 часа в денонощието, не можеш да скриеш нищо, защото всеки знае досието ти".

По думите ѝ разбирането за това как израства Путин не е само в конкретните детайли, колкото в "лишенията и бедността на онази епоха и за начина, по който тя учи това поколение, че просперитетът не е гарантиран, нещата винаги могат да се влошат". Както и за незнанието какво да правиш с парите, когато ги имаш.

"А ние знаем, че това поколение в Ленинград, това непосредствено следвоенно поколение, е израснало с наистина травмирани родители. Ето защо се опитваме да се съсредоточим не толкова върху индивидуалния Путин и това, което действително се е случило, когато е бил в шести, пети или друг клас, а говорим за по-широките, поколенчески, общоградски, национални, общопоколенчески неща".

"Руският човек"

Според анализа на Юлия Йофе това, че Путин расте по този начин, го научава, че "ако аз печеля, това означава, че ти губиш, а ако ти печелиш, това означава, че аз губя, така че по-добре да променя това. Няма такова нещо като ситуация, в която печелят всички".

По думите ѝ това има отношение и към развоя на войната, която Путин започна в Украйна преди повече от две години. "Всички хора на Запад, които призовават за компромис и дипломатическо решение и преговори с Путин за Украйна, не отчитат, че самият той не вярва в преговорите. И не вярва, че може да има свят, в който и той печели, и Украйна печели".

Журналистката смята обаче, че не е случайно, че самият Путин стъпва на образа "на лошото момче" в младостта си. "Защото той смята, според мен правилно, че голяма част от хората в страната са израснали по този начин или познават някого, който е израснал по този начин. Това им допада, защото е нещо, което познават, или защото са израснали така, или защото родителите им са израснали така, или защото бабите и дядовците им са израснали така, или защото всички са израснали така. И това е руският човек".

В този смисъл образът на Путин е нещо като сбъдна мечта на всеки руски "гопник" - или "бандит" от руски, какъвто е свободният превод на думата. Така, ако за бившия американски президент, бизнесмен и настоящ кандидат за нов мандат Доналд Тръмп може да се каже, че е изпълнил американската мечта, образът на Путин е образ на "руския човек".

"Той не се позиционира толкова като изостанал човек и дори не като хулиган от "двора", а като човек, който е от улицата, който знае какво е истинският живот. Той е реалист. Той не е идеалист. Той знае какъв е реалният свят (...). Той казва: "Аз знам какъв е светът в действителност, знам как да живея в този свят и знам как да побеждавам в него. Не че съм аутсайдер, а че съм победител в този свят. Знам как да използвам насилие".

Интересен момент в изследването на Йофе на начина на живот на Путин като млад е и това, че той е дребен на ръст, а в неговия свят на физическа сила това е важно. Баща ѝ и хора, с които разговаря, докато прави проучването си, ѝ казват: "Той е толкова малък". Знае се, че Путин носи обувки, които да го правят по-висок и настоява фотографите на Кремъл да го снимат по определен начин.

"Той е човек, който поради размерите си явно постоянно осъзнава собствените си слабости и се опитва да изпревари хората, които възприемат слабостите му, което според мен също е нещо, което идва от това да си физически малък в свят, където физическата сила и физическата мощ са единствените неща, които определят социалния ти стандарт", казва журналистката.

Самотата, властта и вечният живот

През 2014 г. Йофе публикува статията "Самотата на Владимир Путин", посветена на начина, по който изглежда руският президент отстрани. По думите ѝ той е самотен и това се е видяло и по време на пандемията от коронавирус - от "начина, по който се изолираше, и това колко се страхуваше за собственото си здраве", и сега, когато понижава хора от най-близкото си обкръжение в Кремъл - като бившия военен министър Сергей Шойгу и бившия ръководител на Съвета за сигурност Николай Патрушев.

"Изглежда, че той ни демонстрира, че не се нуждае от никого, не е нужно да слуша никого, не се нуждае от ничий принос, съвет, второ мнение, че сам знае всичко", казва журналистката.

Друга своя статия за Путин Йофе кръщава "Роди се цар" - покрай встъпването на руския президент в петия му поред мандат. По думите ѝ ако преди това се е смятало, че той има съветници, съществуват процедури, закон - "всичко това просто изчезна".

"И това се дължи на войната. Това е войната и необходимостта да се спечели. Защото да загубиш в "двора" е социална смърт. А той знае, че загубата в Украйна ще бъде неговата лична смърт".

Тя припомня думи на самия Путин от последните седмици, когато казва, че загубата би била "краят на нашата държавност". "Сега всичко е подчинено на това. И че той сега е нещо като цар, генералисимус, всичко. Това е много като Сталин" (съветският ръководител по време на Втората световна война и малко след това Йосиф Сталин).

Тук Важа Тавберидзе пита Юлия Йофе кой за нея е вероятният начин, по който ще приключи властта на "царя" на Русия - като го убият, като абдикира или като умре на трона - каквито са единствените възможни опции, когато става дума за царе. Тя отговаря, че "по-вероятният от трите сценария е последният. Путин е на власт в Русия от 1999 г., на 71 години е, не изглежда да има намерение да посочва наследник.

"Ако посочиш наследник, това е всичко. Свършваш. Така че, ако той мисли за наследник, няма да ни каже за това дълго време", казва Йофе.

По думите на журналистката за отбелязване е и това, че според независими разследвания Путин е "обсебен от идеята да удължи живота си, колкото се може повече". Припомня разкритие на независимото руско издание "Проект", в което се разказва как руският лидер прибягва буквално до "кървави бани" - къпане в кръв, добита при отрязване на роговете на сибирски лосове, за което има вярвания, че поддържа младостта.

По думите на авторката на подкаста за Путин, детството му и как се формира като лидер, руският президент възприема себе си като владетел от ранга на Сталин и Петър Велики, "някой, който ще оформя Русия за десетилетия напред, дори и след като той си отиде".