"Падение" срещу "шантаж". Защо и как ще протестират зърнопроизводителите

В четвъртък представители на земеделския бранш съобщиха, че от понеделник започват протести в цялата страна срещу спирането на забраната за внос на украинско зърно.

Решението за прекратяване на ограничението за зърно и други продукти с произход от Украйна беше подкрепено по-рано същия ден от депутати от "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ), ГЕРБ и ДПС.

Временната забрана беше въведена през април от България, Полша, Румъния, Унгария и Словакия и беше удължена веднъж.

На пресконференция Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите, нарече решението за отмяна на забраната "падение" и каза, че то е обединило "целия сектор". Преработвателите обаче не са съгласни и се противопоставят на забраната.

Ден по-късно премиерът Николай Денков определи заявките за протести като "шантаж", на който правителството няма да се поддаде, и каза, че протестите придобиват политически характер. Той отправи и официална покана за среща с организаторите на протеста в събота.

Вижте също "С терористи не преговарям". Денков вижда опит за дестабилизация в протестите на зърнопроизводителите

Какво искат протестиращите

Основните искания на зърнопроизводителите са удължаване на забраната и след 15 септември, изплащане на компенсациите до 30 септември, както и отпадане на тавана на помощта.

В четвъртък Министерството на финансите (МФ) съобщи, че ще отпусне допълнително 63 млн. лв. за подпомагане на земеделските производители след отмяната на забраната.

Вижте също "Явно се чака нещо". Защо са пълни складовете на българските производители на зърно?

Освен удължаване на забраната за слънчоглед, пшеница, царевица и рапица, те искат включване и на други продукти от Украйна към нея - нерафинирано олио, пресни и замразени плодове и зеленчуци, мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, живи животни, мед и пчелни продукти. Производителите настояват и за завишаване на контрола на вноса от страни извън Европейския съюз (ЕС).

Това не са първите протести на зърнопроизводители в страната срещу украинското зърно. Такива имаше през септември 2022 г., както и по-рано през 2023, когато към тях се присъедини тогавашният служебен министър на земеделието Явор Гечев.

Според представителите на бранша вносът на зърно от Украйна, една от най-големите износителки в света, подбива цените на местния пазар и вследствие на това българското зърно залежава по складовете.

Икономисти, с които разговаря Свободна Европа след протестите през пролетта тази година, казаха, че българските цени не се влияят толкова от вноса, тъй като зависят от международната борса.

Също така изразиха мнение, че някои производители умишлено са задържали голяма част от производството си, след като през 2022 г. цените бяха силно увеличени вследствие на пандемията от коронавирус и началото на войната в Украйна. Причината според експертите е, че много производители са очаквали, че цените ще се качат още повече през 2023 г. Това обаче не се случи.

Преработватели, търговци и правителство не са съгласни

За разлика от производителите, преработвателите съобщават, че забраната на вноса от Украйна се отразява зле на техния бизнес. За тях слънчогледът - суровината, която се внасяше в най-големи количества от Украйна, означава по-голямо производство на готови продукти, сред които и олио, които след това се изнасят от България и носят добри печалби.

Обяснено. Какъв е проблемът със зърното от Украйна

бТВ дава пример с такова предприятие във Варна, на което се налага да пусне 140-те си служители в принудителен отпуск през август за три седмици вследствие на забраната.

Правителството също така съобщи тази седмица, че държавата е загубила 146 млн. лв. от забраната върху вноса на украинското зърно. Една от причините е, че българските търговци, които го препродават на други държави, плащат данъците си за тези сделки в страната.

"От началото на 2023 г. досега пропуснатите ползи за бюджета от внос и износ са за 146 млн. лева. Тези средства биха могли да се използват за образование, здравеопазване и култура или за подпомагане на земеделския сектор", каза премиерът Николай Денков в сряда.

По-късно в петък той добави, че според официалната статистика финансовото състояние на зърнопроизводителите е много добро. По негови думи през 2022 г. те са отчели между 20 и 25% печалба в сравнение с 2021 г. "Те казват, че секторът умира, но такива норми на печалба в света всъщност са само повод за завист", добави премиерът.

Как ще протестират производителите

В протеста на зрънопроизводителите срещу решението на правителството да разреши отново вноса от Украйна ще се включат 26 организации от бранша. По време на среща в Арбанаси в четвъртък те съобщиха, че протестът е безсрочен и мирен и ще продължи до прегласуване на решението на парламента.

В понеделник протестиращи ще блокират със земеделска техника общински пътища, гранични пунктове и магистрали, а във вторник ще се съсредоточат в София.

Украйна е един от най-големите износители на жито и слънчоглед в света. Блокирането на износа ѝ след началото на войната през февруари 2022 г. предизвика продоволствена криза и повишени цени.

През май същата година ЕС премахна митата и квотите за внос на зърно от Украйна, за да подпомогне страната и да улесни достъпа ѝ до пазари извън ЕС.

Каква е връзката между евтиното зърно от Украйна и цената на хляба и олиото в магазина