"Прераждането". Ще развее ли Полша отново европейското знаме

„Страшно съм щастлива“, казва Магдалена Хмиелук пред Асошиейтед прес.

„Най-накрая ще живеем в нормална страна“, добавя тя.

Хмиелук е на 43 години, счетоводителка. Говори ден, след като в страната ѝ са се провели най-важните избори от падането на комунизма насам – или поне така смятат много от нейните съграждани.

Според предварителните данни, обявени в понеделник, в Полша предстои началото на нова „ера“ – управлявалата вече два мандата „Право и справедливост“ вероятно няма да успее да сформира правителство и мандатът ще отиде при опозицията, която си беше поставила именно тази основна цел: да прекъсне осемгодишната доминацията на ПиС.

През тези 8 години Полша направи стремителен завой надясно – правителството наложи националистическа реторика, заговори против Европейския съюз (ЕС), ограничи правата на жените като забрани абортите, овладя медиите, подкопа независимостта на съдебната власт. Заради опасенията за върховенството на закона в страната ЕС беше принуден да замрази 110 милиарда евро от фондовете си, предназначени за Полша.

Резултатите от изборите в неделя дават надежда, че Полша – една от най-големите страни членки на съюза, отново ще развее европейското знаме начело с ново проевропейско правителство.

Страната отчете рекордно висока избирателна активност. Наблюдатели смятат, че тя е знак за острата нужда от промяна, която хората в Полша усещат. Но същите наблюдатели предупреждават – предизвикателствата пред досегашната опозиция ще са сериозни. Ето защо.

„Прераждането на Полша“

Според първоначалните изборни резултати консервативната ПиС на Ярослав Качински печели най-много от гласовете – 35,4% при 100% преброени бюлетини. Това обаче няма да ѝ е достатъчно, за да направи самостоятелно правителство. Тя няма да има мнозинство дори и с подкрепата на досегашните си партньори от националистическата партия "Конфедерация", сочат данните.

Към момента изглежда, че основната опозиционна формация – водената от Доналд Туск - либералната „Гражданска коалиция“, печели 30,7% от гласовете, следвана от другите две по-големи опозиционни партии - "Третият път" (14,4%) и "Новата левица" (8,6%). Заедно те събират повече от половината от гласовете и съответно получават повече от половината места в полския парламент.

Полският министър-председател Матеуш Моравецки (вдясно) от „Право и справедливост“ и полският вицепремиер и лидер на партията Ярослав Качински (зад него) по време на митинг в Сандомир, Полша на 13 октомври 2023 г.

„Предстоят ни дни на битки и различни напрежения“, каза след оповестяването на първите екзитполове лидерът на ПиС Качински.

„Трябва да имаме надежда и да знаем, че независимо дали сме на власт или в опозиция, ще реализираме този проект по различни начини“, предпазливо добави той.

В същото време опонентът му Туск обяви изборна победа, въпреки второто място на своята партия. По думите му резултатът означава сигурно отстраняване на Качински и неговата консервативна формация от властта.

„Това е краят на лошите времена, това е краят на правителството на ПиС. Този ден ще бъде запомнен в историята като светъл ден, прераждането на Полша“, каза лидерът на либералната „Гражданска коалиция“.

Кой кой е

Политическите кариери на Качински и Туск имат общо начало - протестното движение на Лех Валенса „Солидарност“, което печели първите демократични избори в Полша през 1989 г.

Оттогава обаче пътищата им се разделят и двамата се превръщат в основни опоненти. Между 2005 г. и 2007 г. управлява Качински, а от 2007 до 2014 г. - Туск. През 2014 г. Туск оглави Европейският съвет, но няколко години по-късно се завърна в полската политика.

В кампанията си сега той обеща да обърне изцяло посоката, в която Качински и премиерът Матеуш Моравецки от ПиС водеха Полша. Едно от основните му обещания беше да върне Варшава на проевропейския път, да възстанови независимостта на съдилищата и да разблокира милиардите евросредства, които ЕС замрази заради влошеното състояние на върховенството на закона в страната.

Тези развития се случиха преди всичко през последните 8 години, докато на власт беше ПиС. Един от най-ярките примери за антиевропейската политика на партията дойде през 2021 г., когато Варшава отхвърли един от най-основните принципи на ЕС – предимството на европейските закони и решенията на европейските магистрати над тези във всяка отделна държава членка.

Друг ключов момент беше въвеждането на пълна забрана на абортите в началото на 2021 г. Конституционният трибунал реши, че прекъсването на бременността при сериозни увреждания на плода противоречи на конституцията.

Сега единствените хипотези, при които е възможно лекар да извърши аборт, е при сериозна заплаха за живота на майката, при кръвосмешение или изнасилване - но след потвърждение от прокурор. Всеки лекар или друг, който извърши или помага за аборт, е заплашен от до 3 г. затвор.

В резултат лекари отказват аборти дори в случаи, когато е заплашен животът на майката. Няколко жени починаха точно при такива обстоятелства.

„Увеличаващата се умора“ от ПиС

Освен това правителството на ПиС успя да подложи на силен натиск и медиите в страната. От 18-о място през 2015 г. в класацията за свобода на медиите на „Репортери без граници“ Полша падна до 57-о през 2023 г. Ройтерс отбелязва, че медийните специалисти разглеждат полската държавна телевизия като пропаганден инструмент на властта.

Това стана видно и при отразяването на изминалата предизборна кампания. Именно заради това и според анализаторите сегашният резултат на опозицията е сериозен успех. Неочаквана беше и рекордно високата избирателна активност – близо 74% - най-високият процент от 1919 г. насам. Активността е по-висока дори от тази при първите избори след падането на комунизма през 1989 г.

Според Пьотр Бурас, директор на Европейския съвет за външна политика във Варшава, тези данни и успехът на опозицията се дължат преди всичко на „увеличаващата се умора“ от правителството на ПиС, и то не само сред либерално настроените избиратели. Проучване в началото на месеца показа, че 61% от поляците искат промяна. Само 24% казаха, че са напълно сигурни, че искат ПиС да продължи да управлява.

„Влошаващата се икономическа ситуация, високата инфлация и некомпетентността на правителството са основните причини за загубата на ПиС“, смята Бурас.

Отворените въпроси

Въпреки общата победа на опозицията над управляващите обаче множество коментатори предупреждават, че до реална промяна в страната няма да се стигне лесно.

Първата причина е президентът Анджей Дуда, излъчен от ПиС. Той има властта да блокира закони, ако поиска, и правителството трудно ще намери мнозинство от най-малко три пети в парламента, за да преодолее ветото му.

Президентът на Полша Анджей Дуда

Конкретно амбицията на опозиционните партии за реформи, с които да върнат независимостта на съдилищата, може да срещне съпротива и отдругаде. Върховният съд на Полша - Конституционният трибунал, също може да налага вето над законови промени, а в момента той се контролира от съдии, които симпатизират на ПиС.

Предизвикателство ще бъде и самата същност на потенциалната опозиционна коалиция, отбелязва Би Би Си. Тя ще е „политически разнообразна“, като евентуално ще включва както умерени консерватори от „Третия път“, така и някои твърдолинейни леви депутати от „Левицата“.

Един от основните въпроси, които могат да се окажат разделящи, са абортите. „Гражданската коалиция“ на Туск и „Левицата“ искат либерализацията на правилата за абортите. Те казват, че трябва да бъде разрешено на жените да избират дали да прекъснат бременността си до 12-тата седмица.

„Третият път“ обаче има значително по-консервативен подход, като казва, че иска да отмени само съдебното решение, с което бяха забранени абортите в случаи на тежки дефекти на плода. След това от партията са склонни да поставят въпроса за всякакви по-нататъшни стъпки на референдум.