Варшава и ЕС са в толкова обтегнати отношения, че започнаха спекулации за възможен „Полекзит“. Въпреки че полското правителство категорично отхвърля тези твърдения.
До момента ЕС е използвал срещу Полша наказателни процедури и тежки глоби, замразявал е финансиране и е въвеждал процедури, които могат да доведат до отнемането на някои права на глас на държавата в рамките на съюза.
Последната глоба беше наложена в края на октомври, когато Съдът на ЕС поиска 1 милион евро за всеки ден, в който Полша не изпълнява решението му да бъде разпусната Дисциплинарната камара към Върховния съд.
Но това е само (временен) финал на една история, която започва много отдавна. Европейската комисия и съдилищата на ЕС я наричат политизиране на съдебната система.
Процесът на превземане на съдебни позиции от страна на управляващата консервативна партия „Право и справедливост“ (ПиС) започва много преди политическите решения, с които полските съдилища разгневиха Европейския съюз през последните години.
"Оставаме". Хиляди поляци застанаха на страната на Брюксел в спора между ЕС и Полша
Досега Полша е правила малки, временни отстъпки пред ЕС, за да не загуби обществена подкрепа или еврофондове. Сега обаче ПиС само втвърдява позицията си.
Защо ПиС прави това, което прави?
Краткият отговор е за власт и контрол. Най-лесно е да постигнеш политическите си цели, ако контролираш съда. Особено ако целите са толкова амбициозни, колкото тези на ПиС.
Все пак обаче е малко по-сложно от това. Полското правителство използва няколко аргумента, за да обясни превземането на съдебната система в такива мащаби. Вероятно най-ясно формулираният от тях е посочен в предизборната програма на партията от 2015 г.
Там полските съдилища са определени като „корумпирани, неефективни и доминирани от съдии от комунистическата ера“. По това време отделни политици от партията казват, че съдиите принадлежат на „специална каста“, която се нуждае от реформа.
На същите избори „Право и справедливост“ става първата партия след социалистическия период, която печели избори с безспорно мнозинство. Няколко месеца по-рано нейният представител Анджей Дуда става президент и вече изглежда няма какво да спре промените.
Първата институция, засегната от промените, е Конституционният трибунал (полският Конституционен съд). Именно той взе решение, с което на практика отхвърли предимството на европейските закони над националните преди месец.
След идването си на власт ПиС заменя трима съдии в Трибунала със свои приближени. Това предизвиква и първия от дълга поредица конфликти с Брюксел. Проблемите се задълбочиха през последните години, след като политическият контрол обхвана също прокуратурата, Върховния съд и органите, които ги избират и регулират.
Права ли е все пак партията
Спорно е доколко позицията на ПиС е основателна. Да вземем например аргумента ѝ, че съдилищата са били контролирани от хора от социалистическата ера. От 23-ма съдии, принудени да напуснат Върховния съд, трима са издавали присъди през социалистическия период.
Освен това ПиС номинира и нови кадри, които също са били активни в тази епоха.
Що се отнася до обвиненията на ПиС, че съдиите са били „специална каста“, действително съдиите в Полша са по-добре платени от много държавни служители. В същото време обаче може да се каже, че това е необходимо, за да се намали шансът те да бъдат подкупени.
Най-силният аргумент в полза на правителството обаче е, че системата е била неефективна. Много поляци негодуват срещу тежката съдебна бюрокрация, a самата ПиС често цитира социологическо проучване, според което 80% от населението смята, че е необходима съдебна реформа.
Само че има и други проучвания. Те сочат, че мнозинството от хората не се доверяват на реформите на управляващата партия.
Защо ПиС настоява за тези промени?
Отговорът на този въпрос се корени в близкото минало.
Първият важен период, който сформира възгледите на партията, са 90-те. Това е времето, когато първият демократично избран министър-председател Тадеуш Мазовецки опитва да наложи политика, наречена gruba kreska (дебела черта). Тя се изразява в това да не бъдат наказвани престъпления, извършени от режима до 1989 г. Тази политика силно разделя поляците и до днес.
Братята Качински се противопоставят на идеята за обединение и компромис, като според тях е недопустимо комунистически лидери да правят успешни кариери като капиталисти. Те вярват, че е необходима политическа революция, основана на патриотизъм и католицизъм.
Друг съществен период е този между 2005 и 2007, когато ПиС печели изборите за първи път след създаването си през 2001 г.
Тогава братята близнаци Ярослав и Лех Качински са съответно министър-председател и президент. Както и сега, партията по това време иска да въведе цялостни реформи, включително и амбициозна лустрация. Целта е да бъдат проверени хиляди държавни служители за сътрудничество с тайните служби на социалистическия режим.
Съдилищата обаче възпрепятстват реформите. Братята Качински определят случващото се като правна невъзможност (legal impossibilism) и след две хаотични години на управление партията губи властта.
По-късно се твърди, че Ярослав Качински се превръща в „мажоритарен демократ“, който вярва, че печелещата партия трябва да има повече свобода и да не се влияе толкова от взаимната регулация на трите власти.
Каква роля изигра самолетната катастрофа?
Ярослав Качински е основният фактор, който диктува промените в Полша. Въпреки че той официално не е държавен глава, е видно, че взема решенията в партията и правителството. Наблюдатели го описват като политик, който успява да се издигне чрез конфликти и разделящи политики. Става дума за това, че той поставя теми като имиграцията, правата на общността ЛГБТ или недоверието към съседните Русия и Германия.
Качински става още по-радикален след 2010 г., когато брат му Лех загива в самолетна катастрофа. Тя се случва близо до руския град Смоленск и след няколко разследвания е определена като инцидент. Въпреки това Ярослав започва да разпространява конспиративни теории, според които случаят е организиран от вътрешната опозиция и от Москва.
Загубата не само го подтиква към отмъщение, но и повлиява на репутацията му. Дотогава Лех, който е имал свое семейство, е виждан като по-умерения, по-„земния“ брат. Но той загива.
След сигнали, че сега здравето на Ярослав Качински се влошава и има вероятност той да отстъпи позицията си, вече е започнало съревнованието за неговото място. Един от основните критерии за сравнение остава степента, в която наследникът би провеждал именно радикална политика.
Настоящият министър-председател Матеуш Моравецки например е възприеман като умерен, но се твърди също, че на фона на напрежението с Брюксел има шанс и той да се обърне към най-верните избиратели на ПиС. Друг кандидат е министърът на правосъдието Збигнев Зиобро, описван като краен националист и католик.
С други думи, случват се много други неща във властта, които могат да обяснят отношенията на Варшава с ЕС.
Защо тогава не протестират повече поляци?
Голяма част от поляците вече са опитвали да се противопоставят на случващото се. Във Варшава и други големи градове от години се организират многохилядни антиправителствени протести. В действителност обаче ПиС остава популярна сред голяма част от населението.
След успешното си връщане на власт през 2015 партията получи дори по-голям процент гласове на изборите през 2019. Дуда беше преизбран за президент година по-късно. И ако може да се вярва на скорошните проучвания, ПиС не е загубила подкрепа сред поляците, откакто е започнал конфликтът ѝ с ЕС.
Към момента статистиката показва, че партията разполага с около 35% от гласовете, което ѝ предоставя сигурно предимство с над 10% пред следващия опонент.
Успехът на ПиС може да бъде обяснен с впечатляващи икономически данни. Безработицата в страната например е рекордно ниска – 3.5%, а БВП продължава да се покачва с 5% за година въпреки последиците от пандемията. Когато Полша се присъединява към ЕС през 2004, БВП на страната е 40%, докато днес той е 70%.
Може да се каже, че Полша се намира в своеобразна златна ера от икономическа гледна точка. Колкото и да е иронично, европейските фондове значително са подпомогнали този напредък. ПиС обаче също има заслуги в разпределянето на парите.
За разлика от предишните правителства, настоящото е положило усилия тези средства да достигнат и до по-малките „изостанали“ градове. С емблематичната за партията мярка „500+“ например се раздават по 500 злоти (115 евро) на месец за всяко дете. Тези помощи улесняват значително семействата, които са на прага на бедността.
Макар и първоначално да е определяна като фискално безотговорна мярка, програмата е станала толкова популярна, че никоя партия не се осмелява да се обяви против нея.
ПиС също така е обещала да удвои минималната месечна заплата на 4000 злоти до 2023 година, да добави две месечни пенсии към годишните, да субсидира фермерите и да инвестира в инфраструктурата на различни провинции. За много поляци тази перспектива оправдава компрометирането на съдебната система.
