На 10 март България отбелязва 81 години от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. По този повод в София се проведе превърналият се в традиция Поход на толерантността под надслов "Ние помним", организиран от еврейската общност в страната. Участниците в шествието почетоха паметта а жертвите на Холокоста пред Паметника на Спасението в столицата.
На 10 март 1943 г., след силен обществен натиск, са преустановени плановете за депортиране на еврейското население на България към нацистките концлагери. Така са спасени близо 50 000 евреи от днешните граници на България. В нацистките лагери обаче са депортирани други 11 343 евреи от териториите, които тогава са под българско управление - Беломорска Тракия, Македония и Пирот.
Вижте също "Ако църквата ни не се намеси..." Как се е отнасяла българската държава към евреите преди 80 годиниПо случай 81-годишнината от спасяването на българските евреи президентът Румен Радев участва в церемония в село Горско Сливово, където е живял израелският писател, историк и общественик проф. Михаел Бар-Зоар. Там беше наименувана улица на името на професора. Самият той също участва в церемонията.
Денят на спасяването на българските евреи се отбелязва официално от 2003 г. Това е свързано с приетата през 2002 г. декларация на образователните министри в Съвета на Европа, според която всека страна членка отбелязва ден в памет на жертвите на Холокоста.
След присъединяването на България към Тристранния пакт българските власти следват антиеврейската политика на своя съюзник. Още през януари 1941 г. е прието антиеврейско законодателство и т. нар. Закон за защита на нацията.
Две години по-късно е подписано българо-германското споразумение за депортиране на евреите от новите и старите предели на Царство България.
На 17 март 1943 г. подпредседателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев изпраща изложение до министър-председателя, подкрепено от 43-ма народни представители, против депортирането на българските евреи в нацистките концлагери.
Плановете за депортация предизвикват остра реакция от българската общественост, църквата, професионални съюзи, интелектуалци и политици. От сигурна гибел са спасени близо 50 000 евреи, живеещи на територията на България отпреди влизането на страната в Тристранния пакт.
Вижте също Защо продължава борбата за паметта около Втората световна война и България