Цензура или прочистване. Какво се случва с обществените медии в Полша

"Ликвидация". Това е думата, която съпровожда новините за случващото се в Полша с обществените ѝ медии, след като новото коалиционно правителство, начело с Доналд Туск, пое властта.

Всъщност не става въпрос за опит обществената телевизия TVP (ТВП), Полското радио и Полската агенция по печата (ПАП) да бъдат окончателно закрити. А за опит ръководствата им да бъдат сменени, а те самите - преструктурирани. Основният аргумент е, че влиянието на бившите управляващи от "Право и справедливост" (ПиС) в редакционната политика трябва да бъде прекратено.

Според правителството, медийни анализатори и активисти за свободата на словото обществените медии досега не са действали неутрално, а като рупори на ПиС. Партията на свой ред обвинява управляващите, че извършват незаконни действия, ограничават плурализма на медиите и организира отпор срещу плановете им.

Последното развитие е обявлението за "ликвидация" на трите медии, което направи принципалът им - министърът на културата Бартломей Сенкевич. Полското общество е изненадано. Според Сенкевич тази юридическа процедура е начинът, по който медиите да бъдат преструктурирани. Какво всъщност се случва?

Как се стигна дотук

Преди два месеца ПиС, която управляваше Полша през последните осем години, спечели изборите, но не получи мнозинство в парламента и не успя да сформира кабинет. Така се стигна до коалирането на либерално-консервативната "Гражданска коалиция", водена от Туск, Християндемократите "Трети път" и "Нова левица".

Новото правителство се закани да поеме европейски курс след управлението на ПиС, което наложи националистическа и антиевропейска реторика, забрани абортите, подхрани предразсъдъците срещу мигрантите и ЛГБТ общността и направи спорни промени в съдебната система, вследствие на които ЕС замрази 110 млрд. евро от фондовете, предназначени за Полша.

Една от първите стъпки на правителството на Туск беше да смени шефовете на обществените медии.

Аргумемънт е, че те са превърнати в пропаганден канал на ПиС. Тогава представители на бившите управляващи, сред които лидерът Ярослав Качински и бившият премиер Матеуш Моравецки, окупираха сградата на ТВП и ПАП, за да изразят несъгласието си с планираните реформи. Националният медиен съвет в Полша, създаден от ПиС, също не приема рокадите.

Напрежението ескалира още повече, след като на 23 декември президентът Анджей Дуда, подкрепян от ПиС, съобщи, че ще наложи вето на предложен от правителството законопроект, който предвижда отпускане на 3 млрд. злоти за обществените медии. Според Дуда опитът те да се финансират чрез закон, свързан с бюджета, е "неприемлив в настоящата ситуация".

Президентското вето в Полша има по-голяма тежест, отколкото в България, тъй като при повторно гласуване на законопроект в парламента е нужно мнозинство от три пети от депутатите, за да бъде той одобрен. Управляващата коалиция няма такова мнозинство, като това може да затрудни и други бъдещи промени в законодателството.

След наложеното вето управляващите обвиниха Дуда, че на практика е отказал финансиранетo на обществените медии. Така на 27 декември министърът на културата Бартломей Сенкевич съобщи в социалната мрежа Х, че трите обществени медии са в "ликвидация".

"В настоящата ситуация подобни действия ще гарантират продължаването на дейността на тези компании, ще извършат необходимото преструктуриране и ще предотвратят съкращенията на служители”, пише Сенкевич. „Състоянието на ликвидация може да бъде оттеглено по всяко време от собственика на дружествата, който е държавата“, добави той.

Два дни по-късно министърът обяви, че в юридическата процедура влизат 17 регионални полски радиостанции, а на 2 януари се проведе нов протест против промените.

Какво точно е ликвидация

От думите на министъра става ясно, че целта на ликвидацията не е закриване на медиите, а преструктурирането им и възобновяването на нормалното им функциониране в даден момент.

Адвокатката и експерт по гражданско и корпоративно право проф. Катаржина Билевска казва пред полската служба на Бизнес Инсайдър, че според закона министърът има право да назначава всяко лице за ликвидатор на дружество, на което е принципал - в резултат на което то вече няма управителен съвет.

Ликвидаторът по нейни думи може да извърши организационни промени, въпреки че ролята му е най-вече да проведе нужните процеси, ако наистина се върви към прекратяване на дейност - сред които прекратяване на текущите интереси на дружеството, събиране на вземания, изпълнение на задължения и осребряване на активи.

Робърт Квятковски, член на Националния медиен съвет и политик от Съюза на демократичната левица, казва пред полската Интерия Видарзения, че ликвидаторът има много ограничени правомощия и е назначен да ревизира и приключи всички въпроси на дружеството, което е в процедура на ликвидация. "Не е негова отговорност да реформира медиите или да прави кадрови смени", добавя Квятковски, който е в опозиция на членовете на Съвета от ПиС.

Коментатори посочват още редица въпроси, които остават без отговор, включително колко дълго могат да функционират медиите в статут на ликвидация, от какво ще зависи евентуалното оттегляне на този статут, ще се наложи ли приемането на нов медиен закон и може ли да се случи това без одобрението на президента.

Освен недоволството на опозицията, действията на новия кабинет предизвикаха и някои опасения от страна на неправителствения сектор. "Няма съмнение, че обществените медии се нуждаят от спешни и задълбочени реформи", казаха от местната Хелзинкска фондация за правата на човека. "Ние разбираме, че политическите и правните условия правят тези реформи много трудни. Въпреки това не можем да пренебрегнем факта, че начинът, по който бяха инициирани промените в обществените медии, повдига сериозни правни въпроси."

Появиха се и предположения, че решението на правителството е импровизация без ясен план за действие.

Как ПиС превзе медиите

Изданието Политико пише, че по време на управлението си ПиС манипулира процедурите и заобикаля конституцията, за да придобие контрол над медийните надзорни органи. През 2016 г. партията създава Националния медиен съвет, който да отговаря за ключовите назначения, като това позволява на партията на Качински да затегне контрола си върху обществените медии. Новите управляващи смятат това за противоконституционно.

ПиС от своя страна смята, че промените, направени от министъра на културата по отношение на управлението на ТВП, Полското радио и ПАП са незаконни, тъй като според Закона за Националния медиен съвет именно той избира ръководствата на обществените медии.

След като поема властта през 2015 г., ПиС отстранява представители на медиите, които се смятат за неудобни на властта с аргумента, че обществените медии трябва да са противовес на частните, които обикновено подкрепят опозицията. Този път, през декември, Качински определи акцията на партията си в сградата на обществената телевизия като "защита на демокрацията" и каза, че "във всяка демокрация трябва да има силни антиправителствени медии".

Правителството на ПиС похарчи над 2 млрд. злоти за ТВП през 2023 г. и над 7 млрд. злоти от 2017 до 2022 г.

Не се очаква да има отмяна на въведените медийни политики от ПиС, докато Дуда е президент. Правителството не може да разчита и на Конституционния съд, тъй като ПиС незаконно назначи свои съдии в този орган, подкопавайки доверието в него, пише още Политико.