Нов обрат с медицинските хеликоптери. Защо спешната помощ по въздух се отлага до края на 2023

Активните опити България да се сдобие с хеликоптери за спешна медицинска помощ датират поне от 2020 г. Те обхванаха мандатите на половин дузина правителства и в началото на тази година най-накрая се увенчаха с успех - поръчани бяха шест летателни машини.

Тъй като те трябва да бъдат доставени поетапно (първият вертолет - в края на тази година, а останалите - в следващите няколко години), служебното правителство на Гълъб Донев проведе нов конкурс за наемане на два хеликоптера, които да се ползват от лятото на 2023 г.

Поръчката беше проведена, медицински екипи преминаха обучение, а междувременно бяха построени и няколко площадки за кацане. Затова служебният транспортен министър Христо Алексиев се похвали на 1 юни, че от средата на юли България ще разполага с две въздушни линейки. Но и този път ще се наложи да почакаме.

Оказва се, че проведеният конкурс за наем на два хеликоптера така и не е довел до сключване на договор. Нещо повече - такъв изобщо няма да бъде подписван, тъй като според новото редовно правителство е неизгоден и не предоставя адекватна услуга.

Какво се случи?

През март служебният здравен министър Асен Меджидиев съобщи, че в България ще има спешна медицинска помощ по въздуха (HEMS) още от лятото на тази година. В началото на юни транспортният му колега Алексиев обяви, че конкурсът за наем на два хеликоптера е проведен успешно. Така стана ясно, че те ще бъдат на разположение от средата на юли.

През уикенда новият здравен министър проф. Христо Хинков обаче съобщи пред БНТ, че това изобщо няма да се случи, защото би излязло много скъпо. Транспортният министър Георги Гвоздейков добави пред бТВ, че “няма да бъде подписан този договор, защото няма никакъв ефект в момента от него и ползата ще бъде почти равна на нула”.

По думите на Гвоздейков всъщност администрацията “няма абсолютно никаква готовност” да се възползва в пълна степен от двата хеликоптера под наем, защото има изградени летателни площадки само в София, Пловдив, Варна и Плевен, а и медицинските екипи имат неужда от още обучение.

“Ако можем да го прекратим този договор, ще бъде най-добре, защото ние говорим за една устойчивост и за бъдеще в рамките на 2-3 години. Ние не можем от днес за утре да изградим много спешно една въздушна спешна помощ. Това става с цялата инфраструктура, с обучение”, каза Хинков в събота.

“Медицинските екипи са в готовност тогава, когато бъдат качени в хеликоптери и направят своята първа тренировка, защото едно е да обучаваш екип в наземни условия, друго е да използваш този екип в работна обстановка. Нямаме комплексна готовност да заработи цялата система, за да бъде ефективна за цялото общество, тъй като HEMS системата е полезна тогава, когато работи на цялата територия на страната, когато обслужва пациенти в рамките на 30 минути”, добави Гвоздейков в неделя.

Какви бяха условията за наем?

В началото на юни стана ясно, че в офертата си. по обявената обществена поръчка италианският оператор “Алидауния“ е дал цена за наем за 1 час полетно време от 17 954,52 лв. без ДДС в рамките на 500 часа годишно. Това означава, че общата цена без ДДС за двугодишен период за 1000 часа полетно време общо за двата вертолета е 17 954 520 лв.

В документацията към поръчката в сайта на Агенцията за обществените поръчки е посочено, че договор ще бъде подписан отложено - според текста от закона - когато бъде осигурено финансиране за поисканата услуга. Договор обаче така и не е сключен, става ясно от данните за конкурса. Това беше потвърдено пред Свободна Европа и от пресцентъра на транспортното министерство.

Проектодоговорът, който е част от документацията по търга, предвижда, че той влиза в сила в момента, в който бъде заведен в деловодството на транспортното министерство и изпълнителят има само 1 месец за започване на дейностите, които биха му били възложени.

В условията е записано още, че ако е договорът е сключен с клауза на отложено изпълнение, то всяка от страните може да го прекрати без да дължи обезщетение. Но има срок - три месеца след сключването му, и условие - страната, която иска прекратяване, да уведоми другата писмено. Транспортният министър обаче вече заяви, че договор с избрания изпълнител изобщо няма да бъде сключен.

“Защото все пак системата за спешна медицинска помощ по въздух се ръководи от три важни компонента. Това е летателната част, което в момента всъщност е осигурено по този договор. Другата част е инфраструктурата, която трябва да бъде използвана за кацането на тези летателни средства в самите болници. И третата част е медицинската част”, каза Гвоздейков с уточнението, че евентуалното подписване на договор за наем би осигурило само “извършване на услуга, не конкретно на цялата система HEMS”.

Как се стигна дотук?

България продължава да е единствената страна в Европейския съюз, в която няма система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха.

Последното правителство на ГЕРБ (2017-2021) няколко пъти съобщи за планове да купи един или два хеликоптера, използвайки финансиране от различни програми. Имаше и предложение да се ремонтират и използват военни вертолети, което не беше посрещнато добре от хората, които извършват спасителни акции и спешна медицинска помощ.

Служебното правителство на Стефан Янев избра нов подход през 2021 г. Проект за изграждане на цяла национална система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха влезе в ревизираната версия на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Последваха две обществени поръчки - едната протече без никакъв интерес, а другата беше прекратена, защото спечелилият кандидат предложи оферта на цена над прогнозната стойност.

В крайна сметка през януари тази година служебният кабинет на Гълъб Донев реши да премине към директно договаряне с класирания на първо място в прекратения конкурс италиански оператор “Леонардо”. Така се стигна и до решението тази компания да осигури на България общо 6 хеликоптера с оборудване, апаратура за спешна помощ и обучение срещу 135,5 млн. лв. без ДДС.