Анонимно, пожелателно и скъпо. Как изглежда на хартия българското здравеопазване през 2030

В началото на ноември Националната здравна стратегия с хоризонт 2030 г. (НЗС 2030) беше качена на сайта на Народното събрание. След гласуването ѝ в парламента тя би следвало да зададе посоката за развитие на здравеопазването в идните 7 години.

Реализирането се базира на внушителната сума от над 101,5 млрд. лв. Това изчисление е направено от авторите на стратегията, които обаче засега остават анонимни. На запитване на Свободна Европа Министерството на здравеопазването отговори единствено, че документът е дело на "екип от експерти".

Освен автори, стратегията няма и подробен бюджет, не става ясно и какво включва грандиозната сума като приходи и разходи, както и дали изобщо е прецизно посочена.

За сравнение – в последните години в България се харчат между 8 и 9 млрд. лв. годишно за здраве, като между 35 и 40% от тях излизат директно от джобовете на пациентите. Това означава, че стратегията предвижда годишните публични разходи в сферата някак внезапно да скочат двойно. Такова намерение засега не е декларирано публично.

Обяснено е, че основен дял от разходите – над 95 млрд. лв., трябва да отидат за "трансформиране на здравната система, ориентирана към потребностите на хората". Останалите средства ще се разпределят за насърчаване на здравословното поведение и въздействие върху специфични проблеми на общественото здраве.

Прави впечатление, че почти всички планирани в стратегията инициативи, инвестиции и реформи ще се финансират приоритетно с пари от оперативните програми на Европейския съюз (ЕС), Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и други европейски механизми.

По отношение на националния бюджет за здраве, състоящ се в огромната си част от вноските на здравноосигурените, стратегията правилно отчита, че повишаващите се в последните години разходи за здраве не водят до по-добри здравни резултати. Затова се планира по-добра събираемост, и насочване на повече пари предимно за профилактика и превенция и по-малко за болнично лечение. Точно обратното на установената тенденция в момента.

Остарели данни

Липсата на яснота кой носи отговорност за авторството на стратегията и откъде ще дойдат всички тези пари обаче не са единственият недостатък на този иначе крайно необходим документ.

Някои от данните в него обаче дори не са актуални. В аргументативната част на стратегията се забелязва информация от предпандемичната 2018 г. Фигурират "прогноза", че "през 2021 г. около 610 000 човека в ЕС ще получат мозъчен инсулт", както и бюджетна прогноза за 2022 г.

Тези недомислици най-вероятно се дължат на дългия процес по изработване на стратегията. Тя всъщност е продължение на предходната, чието действие изтече през 2020 г. През 2021 г. създаването на нова стратегическа рамка в здравеопазването беше заложено в ПВУ, а първият ѝ вариант беше публикуван през юли 2022 г.

След известни корекции документът беше приет от Министерския съвет в края на септември 2023 г., а сега се очаква да бъде гласуван от Народното събрание. И все пак аргументирането на стратегията за следващите седем години с данни отпреди пет години остава неприемливо.

Имаше ли пандемия

Вглеждането в този детайл би могло да бъде погледнато като дребнаво заяждане, ако между 2019 и 2022 г. не се беше случило най-разтърсващото събития за здравните системи (а и не само) в световен мащаб – пандемията от COVID-19.

В аналитичната част на българската НЗС 2030 пандемията присъства спорадично и хаотично, без споменаване на ключови за здравната система и за здравето на гражданите промени и без анализ каква реакция изискват те.

В документа се отбелязва, че именно пандемията е предизвикала ЕС да започне работа по нова глобална здравна стратегия. По отношение на ситуацията на национално ниво пък се споменава, че "епидемията от COVID-19 само допълнително задълбочи проблемите в сектора на здравеопазването".

Напълно отсъстват обаче проблеми като огромната (над 1% от населението) предотвратима смъртност, масовото недоверие във ваксините, излизането от системата на голям брой лекари и медицински сестри, както и сериозното отражение на епидемията физическото и психичното развитие на подрастващите.

Още липси и противоречия

На този фон стратегията предвижда до 2030 г. България да достигне здравните показатели, които са били средни за страните от ЕС през 2020 г. Дори и да бъде постигнат подобен напредък, това означава, че страната ще си остане на опашката по най-добро здраве в съюза. Причината е, че през следващото десетилетие останалите страни членки няма да спрат развитието си.

В НЗС 2030 липсва достатъчно конкретика в планирането на критичната политика за работната сила. Документът пожелателно предвижда да се развиват дефицитни специалности, но нито описва кои са те, нито анализира географското разпределение и възрастовата структура на заетите, нито очертава разликите между нуждите в различните специалности.

Есеистично са разписани мерки за "повишаване на привлекателността" на професиите в сферата на здравните грижи. Но липсват мерки дори за освобождаване на тези професии от зависимостта им от лекарите и болниците. Стъпка в тази посока би било Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи да стане партньор по Националния рамков договор. Така специалистите в тази сфера ще могат да сключват самостоятелни договори със здравната каса.

От документа отсъства и терминът "детски палиативни грижи", въпреки че подобряването на майчиното и детското здраве отново е изведено като ключов приоритет.

Говори се за психично здраве и създаване на психично-здравни услуги в общността, но не се споменава откъде ще се появят специалистите, които да ги практикуват.

Същата е ситуацията и в планирането на грижата за възрастни с деменция. Макар да се говори и за психично здраве и за зависимости, рисковете, свързани с хазартните игри, например, изобщо не са тема на българското здравеопазване в идните 7 години. На този фон компаниите за онлайн залагания са най-големият секторен рекламодател у нас.

За сметка на това НЗС 2030 съдържа планове, които се разминават или направо са в противоречие с политиките, водени от настоящото ръководство на здравното министерство.

Най-драстично това се вижда в политиката към болничната помощ. Докато стратегията повтаря извода на десетки български и международни анализи от години насам (включително на предходната здравна стратегия), че България има излишък от болници и болнични легла за активно лечение, планът е тези легла да станат дори повече. Това е заложено във вече изготвената от здравното министерство методика за нова Здравна карта.

Система, ориентирана към хората

Макар да е важно да не пропускаме недостатъците на Националната здравна стратегия, ще бъде несправедливо да не отчетем позитивите ѝ. Може би най-големият от тях, е че все пак НЗС не си затваря очите за големите предизвикателства пред българската здравна система.

Сред тях са "обърнатата пирамида" на услугите, при която имаме много повече дейности в болниците, отколкото в доболничната помощ, неефективното харчене на и без това недостатъчния ресурс, огромните регионални дисбаланси.

Стратегията отчита, че за да обърнем системата към "потребностите на хората" ще е нужна цялостна, нова трансформация на здравеопазването, която ще изисква добра воля от всички участници и много пари, които – за разнообразие – да бъдат похарчени за по-добро здраве.