Фундаменталното място на PISA в българската култура и икономика

По един невидим с невъоръжено око начин с гласовете на вносителите на предложенията за изменение на конституцията в чл. 23 се казва, че „образованието, науката, културата и опазването на културно-историческото наследство са стратегически национални приоритети.”

Действащата разпоредба на този член също е в асерторично наклонение, т.е. онова, което се твърди или отрича, се разглежда като действително налично или неналично. Формулировката е, че “държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага” и “се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство.”

Такива съждения в конституцията има много.

Те са изначално безсмислени, защото ако нещо е налично, то не следва и не може да се учредява, конституира. Освен това, щом “грижата” е спомената като властова (“държавна”) тя е основание за контрол, намеса и насилие.

Същински погледнато, тези три неща противоречат на свободното развитие на каквото и да е, в това число образованието. Подчертаването на неговата приоритетност и стратегически характер удвояват безсмислието. Но така е само от гледище на логиката.

Какво означава в конституцията да се говори за "национален приоритет"

Конституционните текстове предполагат задължения, права и властови действия. “Национален приоритет” означава отдаване на първостепенно значение на нещо от страна на правителството, управляващите в момента (временно) и подкрепящото ги мнозинство в законодателното събрание.

Всеки национален приоритет предполага примат на правителствената политика над свободното развитие на образованието, науката и културата.

В резюме: вносителите (мнозинството от народните представители в събранието) искат да повторят, че ги е грижа за образованието (и т.н.), но това заявление предполага повече контрол и властова намеса в бъдеще.

Проблемът с това заявление-намерение е, че вредите от него вече са налице и това ясно се вижда от резултатите за България в последното изследване на Програмата за международно оценяване на учениците – ПМОУ или PISA, публикувани на миналата седмица.

“Писна ми от PISA”

Това е господстващото настроение в коментарите за тези резултати. Освен синдикалисти от името на учителите, с него се изявяват комунистически управители на училищните дела като председателката на Синдиката на българските учители към КНСБ Янка Такева. Това правят и майки на ученици и свободно плаващи във фейсбук коментатори.

От мизансцена надничат обяснения от рода “методологията на PISA е предвзета”,“западът не ни разбира”, “нашата система е по-добра” и “пак ни колонизират - вижте във Финландия как не им работи прехваленото образование”.

Обективното изложение на резултатите може да бъде намерено в обзора на Института за изследвания в образованието (ИИО). Но той остава почти незабелязан.

Уловените от камерите депутати от мнозинството повтарят, че образованието винаги им е било приоритет, а министрите и председателят на комисията по бюджет и финанси цитират 850-те милиона лева повече за образование в бюджета за 2024 г.

Тази сума е под 1% от общите планирани разходи, равнява се на правителствените разходи за 3.5 дена и като дял от БВП бележи спад от 2% спрямо 2022 г. (4.4% от БВП).

ПМОУ всъщност доказва, че достойнствата в образованието не зависят от бюджета. Упадъкът в показателите “умения за мислене”, “четивна”, “природонаучна” и “математическа” грамотност от 2012 до 2022 г. е между 8 и 10 процентни пункта.

Рейтингът “четивна грамотност” (404 точки) се връща до нивото на 2006 г. (402 точки). Но през 2000 г. 430 точки.

Обобщението на ИИО е следното:

• Делът на българските ученици е под критичния праг на постижения – второ равнище от скалите и в трите области е тревожно голям – 54% по математика, 53% по четене и 48% по природни науки.
• Това означава, че когнитивните компетентности на повече от половината ученици не са адекватни за решаване на ежедневни проблеми.

Рецептата на ИИО е неизбежно абстрактна и политически коректна - нужни са коренни реформи. И повече изследвания.

Радикална реформа например би било министерството на образованието да се раздели да две - министерството на писането и министерство на четенето, а смятането, понеже е много сложно - да премине към БАН. (Това е един виц на Радой Ралин, предизвикан от реформата в образованието преди 45 години).

Човешки капитал или за какво всъщност става дума

Програмата PISA не е измислица на антибългарски западняци.

Методологията на оценката на ОИСР всъщност е начин да се измери доколко четенето, информацията, усвоените техники на смятане, не просто са наизустени, а са се превърнали в умение да се прилагат. По Соуел - да са станали основа на справянето със света, в който “зрелостниците” трябва да вземат самостоятелни решения.

Данните на PISA съвпадат с констатациите за България на Индекса за човешкия капитал (ИЧК) на Световната банка. В този индекс показателите са обективни и статистически, и показват развитието от 2010 до 2020 г.

Рейтингът на България през 2020 г. е 63, спад с три точки в сравнение с 2017 г. Средното равнище на страните от групата със “средно-висок доход” на човек от население (към които до тази година спада и България) е 69, а за страните от централна и източна Европа - 75.

През 2024 г. България почти сигурно ще премине в страните с “висок” доход.

Но по ИЧК тя е в групата на страни като Малайзия, Мексико, Монголия и Мавриций.

Малко по-назад зад нея са Северна Македония, Босна и Херцеговина и Румъния.

Ако някой иска да се гордее с този факт, не е лошо да знае, че пред България са всички останали нови членки на ЕС плюс Казахстан, Черна гора, Албания, Украйна, Руската федерация, Сърбия и Турция.

При по-внимателно разглеждане на ИЧК става ясно, че причината за изоставането са показателите, свързани с училището. Най-видим е спадът от 2010 г. насам в показателя „очаквани години в училище“ и застоят в „хармонизирания тестов резултат“. Всички страни от последната група са подобрили този и други свързани с училището показатели.

Защо е такова положението с функционалната грамотност?

Струва ми се, че има и културни причини: ако децата се разглеждат като безгласни човеци и не им се дава възможност за самостоятелен избор, те не придобиват умения да решават и отговарят за своите решения. “Детството при социализма” (Издателство РИВА, 2010 г.) дава добра представа за какво иде реч.

Децата и училището все още се привиждат през някакви все още непроменени комунистически схеми. Но това тема за отделно изследване.

Един от факторите вероятно е и квази-патриотичното съставителство на програмите за училищно образование. То налага схващане на “ние” отгоре-надолу, а не от отделния човек към гражданска гордост. Първо лице множествено число се използва съвсем безотговорно от политици, медии и дори високо образовани хора. Доколкото си спомням, имаше изследвания, че учителите са професионалната група, която най-често поддържа популистки и патриотарски партии.

Недостигът на “очаквани години в училище” е съсредоточен в определени области. А 15-34 годишните “извън-заетост-образование-и-обучение” (ИЗОО) са също в тези области, а делът на ромите и турците сред е изключително висок. Това показва изследването на ИПИ за 2022 г.

Причините за това положение са извън политиките в образованието. Те се коренят в регулирането на пазара на труда и тихата, битово-културно въвеждана дискриминация.

Увеличението на образователните бюджети най-често е за заплащане на учителите. Макар и донякъде оправдано, то не отчита елементарното обстоятелство, че учителите също трябва да бъдат научени. Невежи учители и професори само ще разширяват обществената простащина.

Образованието в България не се схваща като процес на индивидуално вложения в собствени знания и умения т.е. в свой човешки капитал. Частните инвестиции в базово и университетско образование са поне колкото бюджетните - над 8 млрд. лева. В тази сума не включвам обучението на работното място.

При това положение е крайно неприемлива липсата на мостове между търсенето и предлагането на квалифицирани знания и умения. Търсенето (работодателите) като правило не участват в съставянето, провеждането и проверката на резултата в програмите за обучение. Често “търсенето” чака тази работа да бъде свършена “от държавата”. Там, където родителите и работодателите поемат отговорност за осъществяване на своя интерес, според който резултатите по PISA и ИЧК са добри.

Изследванията на производителността в различни култури и страни с разнообразни образователни и стопански системи - от Северна Америка до Индия и от Нидерландия през Русия до Япония - показват, че:

а) конкуренцията в образованието, икономиката и пазара на работна сила са по-важни от макроикономическите фактори;

б) протекционизмът, високата МРЗ не са добра политика сами по себе си, защото деформират цената на труда и инвестициите в човешки капитал и

в) но не по значение: назубрените теории и информация, дори специалното, често абсолютно необходимо инженерно знание, са по-маловажни от общата култура, уменията за работа с другите и навика за нормално, порядъчно поведение.

Когато се налага тези теории, информация и специални знания ще бъдат усвоени от порядъчните хора, привикнали да мислят самостоятелно и да носят отговорност за собствените избори.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.