"Не е въпрос на пол, а на интелект". Защо има мъжки и женски шах

Годината е 2002-ра, мястото е Москва. От едната страна на шахматната дъска легендарният Гари Каспаров се почесва нервно, хваща се за глава, гризе нокът.

Срещу него е седнала 13-години по-младата унгарка Юдит Полгар, която минути по-късно ще стане първата жена, която го е побеждавала. Преди тази среща Каспаров наблюдава играта ѝ с години, побеждава я редовно и казва, че жените не могат да играят шах като мъжете.

Екранна снимка от канала на Юдит Полгар в Ютюб. На нея се виждат Полгар и Каспаров по време на партията ускорен шах през 2002 г., в която унгарката побеждава.

С времето обаче успехите на Полгар и други шахматистки растат, а мнението на Каспаров се променя и той на няколко пъти признава, че е грешал.

"Жените могат да мислят също толкова стратегически и логически, колкото и мъжете и Полгар е добър пример за това", казва Каспаров. "Вярно е, че все още е изключение жена да влезе в топ 10, но е въпрос на време жените да са на върха".

Юдит Полгар (дясно) прави ход срещу 20-годишния Агустин Ортис по време на партия в Сентръл парк в Ню Йорк, 18 юли 1992 г. Малко преди това, на 15-годишна възраст, Полгар става най-младият международен гросмайстор, като чупи тогавашния рекорд на Боби Фишер.

"Не е въпрос на пол, а на интелект", пък казва Полгар, която неведнъж е доказвала това. През 2004 и 2005 г. тя достига 8-о и 9-о място в смесената ранглиста – най-високото постижение на жена до момента. На 15-годишна възраст става най-младата гросмайсторка, като чупи рекорда на Боби Фишер, а през професионалната си кариера побеждава редица световни шампиони, включително и Магнус Карлсен в любителска партия.

Защо тогава се говори за мъжки и женски шах и дори има отделни женски първенства? Въпреки че няма доказателства за биологическо предимство на мъжете, съществуват няколко исторически, социални и културни фактори, на които днес се обръща все повече внимание.

Откога се състезават жените

Съвременният шах съществува от края на 15 век, а първият международен турнир се състои във Великобритания през 1851 г. Подобно на ограничения достъп за жените до образование, работа и други спортове по това време, те най-често не са допускани да тренират и шах до началото на 20 век. В първите години дори не им е позволено да играят с мъже.

През 1927 г. международната шахматна федерация ФИДЕ започва да провежда световни първенства за жени.

Постепенно броят на шахматистките по целия свят се увеличава и в началото на 21 век вече има десетки гросмайсторки. Въпреки това жените рядко достигат високи класирания в смесените състезания и ранглиста. До момента освен Полгар има само две жени, които са били в топ 100 в смесената ранглиста - китайката Хоу Ифан, днешната №1 при жените, и грузинката Мая Чибурданидзе.

Изданието Ню Йоркър пише през 2021 г., че от всички състезатели в професионални турнири по шах едва около 16% са жени, като повечето от тях са деца, много от които вероятно няма да превърнат шаха в своя кариера, тъй като момичетата много често се отказват много по-рано от момчетата.

Това прави чисто статистическите шансове на жените да пробият сред най-добрите в света значително по-малки.

"За" и "против" женските състезания

Жените могат да участват както в мъжките състезания, така и в женските, като повечето състезателки днес участват и в двата вида.

Един от основните аргументи в полза на провеждането на турнири само за жени е, че по този начин шахматистките имат по-голям шанс да получат парична награда при по-високо класиране и по този начин да финансират тренировките и участията си и в отворени състезания.

Това разширява и възможностите на най-добрите да се издържат само с шах. Тази позиция подкрепя и украинската гросмайсторка Анна Музичук - една от най-добрите шахматистки в света днес.

Друга важна причина е, че с успехите си на тези турнири жените постигат видимост, която също може да им помогне да се развиват в бъдеще. Такъв беше случаят и с 20-годишната Нургюл Салимова, която достигна до финала на световното първенство за жени тази година без финансова подкрепа от държавата. След този успех тя получи вниманието както на институциите, така и на рекламодателите.

Женските състезания са и възможност за състезателките да създават контакти и да се социализират помежду си.

Немалко успешни шахматистки обаче са против женските формати, тъй като на тях те се лишават от ценен опит с по-добри състезатели и привикват с по-ниската конкуренция.

"Колкото по-високи са целите ви, толкова по-високо стигате", пише за Гардиън Полгар, която участва само в отворени състезания до края на кариерата си през 2014 г. Хоу Ифан също предпочита смесените турнири.

Ролята на родителите

Полгар израства в необикновено семейство. Родителите ѝ решават да дадат на трите си дъщери домашно образование. Бащата Ласло Полгар – психолог и педагог, си поставя за цел да докаже, че жените могат да постигнат същите успехи като мъжете, ако бъдат стимулирани по същия начин и отрано. Той вярва, че гениите не се раждат, а се създават.

Полгар научава Юдит, София и Сюзан да играят шах от малки. Усилията на двамата родители дават резултат и по-късно и трите стават гросмайсторки и големи имена в световния шах.

Хоу също израства в стимулираща среда, като казва, че нито родителите, нито учителите ѝ се отнасят с нея по-различно, защото е жена. По нейни думи обаче "на повечето момичета още в ранна възраст им се казва, че има някакво различие между половете и те трябва просто да се стараят максимално в женската секция и да са доволни от това".

Хоу Ифан

"Така че, без мотивация да преследват по-високи цели, за някои момичета е по-трудно да се усъвършенстват толкова бързо, колкото момчетата, когато пораснат", добавя Хоу.

Географията

Развитието на жените в шаха зависи до голяма степен и от страната, в която са родени. В Индия, считана за родина на шаха, жените са много по-малко стимулирани да тренират и да се състезават, отколкото например шахматистките в Китай - една от съвременните световни сили в спорта.

Индийската гросмайсторка Конеру Хъмпи дава пример с това, че родителите в силно патриархалната ѝ страна са много по-склонни да пуснат едно 16-годишно момче да пътува само, за да участва в турнири, особено в чужбина, докато момичетата обикновено са с придружител, което може да оскъпи пътуването значително.

"Очевидно, ако играят хиляда момчета, можем да очакваме по-голям брой успехи", казва Хъмпи пред ESPN.

Стереотипите

Освен това шахматистките навсякъде по света са подценявани или атакувани заради пола си. През 2019 г. гросмайсторката Дженифър Шахаде и съпругът ѝ създават арт инсталация на име "Неособено красива", с която илюстрират това.

Инсталацията представлява голяма, окачена на стена шахматна дъска, на която във всяко квадратче е написана по една сексистка обида, която шахматистка е чувала по време на игра. Написаното в квадратчетата включва: "твърде амбициозна", "безсрамна", "липсва ѝ невропластичност", "неособено красива", "по-малко интелигентна от всички мъже", "тази дама надрусана ли е?".

Много от противниците на сестрите Полгар, особено в по-ранния етап на кариерите им, са отказвали да им стиснат ръцете след края на партията и открито са се дразнили, че са загубили. Един от тях дори хвърля фигурите си срещу Сюзан.

Сюзан, София и Юдит Полгар

Ефектът от внушението, че мъжете са по-добри от жените, е показан в изследване от 2007 г., направено от Падуанския университет в Италия. В проучването играчи от двата пола със сходни умения са противопоставени в онлайн партии шах.

Когато на играчите не е съобщен полът на противника, жените печелят близо половината срещи. Подобен е резултатът, когато на жените е казано, че играят срещу жени, въпреки че играят срещу мъже. Когато обаче жените знаели, че играят срещу мъже, те не играели толкова агресивно и победите им спаднали до близо една четвърт от всички изиграни партии.

Приятелствата

Една от възможните причини за ранното отказване на момичетата от шаха според известната английска шахматистка Йованка Хоуска е, че момичетата може да се чувстват по-изолирани. Те често се оказват единственото момиче в групата - дали на тренировки, или състезания.

"Имаме ситуации, в които момичетата не се чувстват много комфортно, докато момчетата могат да се помотаят наоколо [след тренировки], да се сприятеляват, да играят помежду си и така да се усъвършенстват", казва тя пред Гардиън.

Поводи за оптимизъм

Полгар казва, че отношението на мъжете към шахматистките значително се е променило през последните години в сравнение с миналия век, когато американският шахматист Боби Фишер си позволява да каже, че жените трябва да се придържат към дома.

"В днешно време повечето от най-добрите играчи не биха се осмелили да говорят или дори да мислят по този начин", казва тя. "Много хора смятат, че хората - или обществото - не могат да се променят. Но това е възможно".

През последните години ФИДЕ полага много повече целенасочени усилия да популяризира шаха сред жените и водещи имена в спорта водят непрекъснати дискусии за това какъв е най-добрият начин това да се случи. Федерацията обяви 2022-а за годината на жените в шаха.

Преди дни организацията съобщи, че е създала първия Индекс за равенство между половете в шахмата - иновативен инструмент, предназначен да измерва и сравнява нивото на равенство между половете в шахматните федерации по света.

Как Гари Каспаров помогна на Елизабет Харман да спечели