Промени се или изчезни. Как Марио Драги вижда бъдещето на Европа

„Възстановяването на свободата на търговията и движението на хора и капитали в Европа е изключително трудно начинание. Но ако европейските народи наистина искат да заменят войната с мир, а национализма и конфликтите - със съюз, няма друг начин, освен да възстановят свободата на индивида.“

Ханс Сенхолц, Как може Европа да оцелее (1955)

Докладът на Марио Драги „Бъдещето на европейската конкурентност“ остана почти незабелязан в България. Единствено в Алтернативата Евгений Кънев и Илиян Василев направиха опит за подробен преглед на неговото съдържание, контекст и послания. Повтаряйки част от илюзиите на самия Драги, каквато е вярата, че правителствените инвестиции са основен фактор за разгръщане на европейската конкурентност.

Философията

Ето как Драги оценява основното предизвикателство:

• „Ако Европа не може да стане по-производителна, ще бъдем принудени да избираме;
• Няма да можем да се превърнем едновременно водач в областта на новите технологии, пътеводител в отговорността за климата и независим играч на световната сцена;
• Не ще можем да финансираме нашия социален модел;
• Ще се наложи да намалим някои, ако не и всички, наши амбиции.“

Споменавайки основните ценности на Европа (просперитет, справедливост, свобода, мир и демокрация в устойчива околна среда“, авторът подчертава, че „ЕС съществува, за да гарантира, че европейците винаги могат да се възползват от тези основни права“ и че ако вече не може да ги предоставя, „ще изгуби смисъла на своето съществуване“.

„Единственият начин да се справим с това предизвикателство е да растем и да станем по-производителни“, а за да се случи това е необходимо „Европа да се промени радикално“.

Под „Европа“ в доклада се подразбира „Европейски съюз“, не толкова Европейското икономическо пространство, Европейската асоциация за свободна търговия и съвсем не Европа на страните от Балканите и източните съседи на Съюза, които са заявили намерение и като че ли са на път да се присъединят към него.

Ако всички тези страни биха били част от анализа на Марио Драги, картината би била доста по-оптимистична и поучителна.

Тези страни са интегрирани или естествено гравитират към икономиката на ЕС, но не участват в разходни и до голяма степен централизирани за страните членки политики като селскостопанската, „климатичната“ и свързаните с тях и програми, трансфери и компенсации. И като правило в тях държавните помощи за „спасяване“ на предприятия и банки са значително по-ограничени.

В ЕС след 2008 г., но особено след пандемията от Ковид-19 и началото на войната в Украйна, спасяването на всички от всякакви рискове е вече с огромен обем. Държавните помощи от бюджета на Съюза от 2019 до 2023 г. нарастват от 100 до 320 млрд. евро. Отделно дирекция конкуренция е одобрила национални помощи на стойност от 720 млрд. евро. При икономика от 17 трилиона и обща забрана на държавни помощи според законодателството, в сила от 1960-те години. Това развитие не е показано в доклада. Не са посочени причините за него – „зелената сделка“ и компенсациите за цени на енергия и „загуби“ на фермери заради грешна преценка на пазарните развития след войната на Русия срещу Украйна.

Общо погледнато правителствата на страните членки (засега не толкова пряко самият ЕС) тежат повече на данъкоплатците отколкото всички вероятни конкуренти и съседните икономики. На това отгоре в самия Съюз има разлики. Пет страни (от новите страни членки) са с относително ниски правителствени разходи, дългове и по-висок ръст. Последният е традиционно (и поради отправните стопански дадености) по-висок в страните от Балканите, Турция и Южен Кавказ. Световната банка анализира тези страни заедно с ЕС, включвайки към Европа и по-далечни страни. Дори страните от Евразийския съюз търгуват повече с ЕС, отколкото помежду си. И поради санкциите срещу Русия заради агресията ѝ срещу Украйна, те опосредстват вноса за Руската федерация.

Доклад за Европа и Централна Азия на Световната банка от тази пролет е по теми подобни на тези в стратегията на Други, но с по-ясно изказани препоръки. Основната от тях е „освобождаване на частния сектор“.

Посланията – не съвсем радикални

Основното от тях е следното: „повишаването на конкурентоспособността на ЕС е необходимо, за да се възроди производителността и да се поддържа икономически растеж в променящия се съвременен свят“. То е вярно, но за разлика от казаното от в посочения доклад на Световната банка, не сочи източника на повишаването.

Ролята на частния сектор се споменава на 22 от 69-те страници кратък вариант на доклада. В нито един случай не са посочени ясно причините защо този сектор губи съревнованието с Китай, Северна Америка и света в областта на иновациите, военната промишленост и търговия, енергетиката и космическите технологии.

За тези загуби докладът обобщава тревожни (макар и известни за специалистите) статистически наблюдения. Като причини за това състояние са посочени „статичната промишлена структура“, трудният път на иновациите до индустриално приложение, малкият брой университети с върховни достижения и неефективността на разходите на ЕС и страните членки за изследвания и развитие.

Както показва примерът с държавните помощи, загубата на ефективност произтича както количеството, така и натрапчивостта на нормативната уредба на ЕС, спазването на изискванията на която изисква все повече разходи. Такъв е и изводът на Жак Пелкманс, в неговия „Критичен отговор“ на доклада на Драги.

Все пак достойнство на доклада е, че бие тревога: ако ЕС не се промени, ще загуби смисъла на съществуването си.

Като механизъм на тази промяна Марио Драги предлага единадесет нови политики. От тях осем са за реформа на европейското и на отделните правителства бюджетно финансиране като стимул за инвестиции и иновации. От тях може би ключовото предложение е да се подобри самия модел на държавно управление, със или без промяна на Договора за функциониране на ЕС.

Пелкманс смята, че промяна в Договора е на практика невъзможна. Другите мерки поддържат ориентацията към без-въглеродна икономика и бюджетно финансиране на иновации, образование, научни изследвания, космическа и военна промишленост. Тези неща би трябвало да се случат чрез обща индустриална политика и финансиране. Според Драги Европейската инвестиционна банка и ЕЦБ са прекалено консервативни в поемането на риск.

Три политики се опират на частния сектор, а именно:

• Общ капиталов пазар, тъй като сумарната капитализация на водещите компании от ЕС е десет пъти по-малка от тази на американските компании;
• Консолидиране на банковия сектор в действителен банков съюз – за по-евтино споделяне на рисковете;
• И засилване на капиталовото натрупване при пенсионното осигуряване, за да се осигури достъп до дългосрочен ресурс от спестявания.

При разумно управление, първата и третата от тези политики биха дали резултат след най-рано пет години.

Перспективи за успех, поуки от миналото

Драги правилно посочва, че миналият опит дава известна ориентация. Едно от сравненията, което прави е с Плана Маршал от 1948 до 1951 г., осигурил финансиране в размер от 1-1.5% от БВП на тогавашна Европа. Според изчисленията на Драги сега са необходими около пет пъти повече средства или увеличение от 0.8 трлн. евро, при ориентир БВП на Съюза за 2023 г.

Въпреки акцента върху промяната на ефективността на управлението, докладът не използва в дълбочина опита от миналото. В него има успехи и неуспехи. Ето някои от тях.

През 1948 г., преди Плана Маршал в Германия засилва конкурентността си чрез реформите на Людвиг Ерхард: възстановява разрушенията, БВП (към 1952-1953 г.), при „социална пазарна икономика“ (под която се разбира върховенство на правото, равенство пред закона и свобода на отделния човек и предприятие) и не използва напълно достъпното финансиране по Плана Маршал. Книгата на Ерхард „Благоденствие за всички“ показва как е станало това. Включително чрез прилагане на идеите на немските либерални икономисти и социални философи от школата на Ордолиберализма. Реформите в новите страни членки на ЕС до 2004-2007 г. са общо взето повторение на опита на Германия при управлението на Ерхард. Сега ЕС е много далеч от този опит, а ордолибералистите са или непознати, или отричани.

Самият План Маршал се опира на деполитизирана и децентрализирана процедура на разпределение на средства. Някои страни ги оползотворяват за поддържани на конкуренцията в своите икономики, други, например Франция, ги използват за субсидиране на държавни компании и проекти.

В средата 1950 г. Сенхолц подлага на критика социалистическите намерения на европейските политици, анализира подробно проекта на Договора от Рим и стига до извода, цитиран в мотото.

През 2008 г. двама от най-добрите бюджетни икономисти на ХХ век, Алесина и Джиаваци, издават една книга, която става изключително популярна. Заглавието и е по-решително от призивите на Марио Драги – „Бъдещето на Европа: реформирай се или умри“. Предложенията в нея са подобни на реформите на Ерхард. Марио Драги без съмнение познава тази книга, съдейки по стила на доклада му.

През 2007 г. седемнадесет икономисти от единадесет страни изпратихме доклад до Комисията, своите правителства и народни представители за това как трябва да се промени политиката на Съюза. Той бе озаглавен „Cntr-Alt-Del (Контролирай разходите, винаги мисли за алтернативите и изтрий неефективността)“. Струва ми се, че той ще е от полза и за г-н Драги, и за онези, които ще мислят как да приложат неговите препоръки.

*Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.