В противоречие с болезненото преживяване на политическите обърквания, икономиката на България през тази година показва относително добро здраве. Доказателствата са в доверието на чужденците, ръста на доходите, обстоятелството, че малко хора са пряко зависими от правителствата. Освен това честотата на политическите промени не оставя много простор за фундаментално вредни политики.
Най-интересно във всичко това е доверието на чужденците в перспективите на България. То не е на висотата на десетилетието преди 2008 г.: тогава страната е на първо място в света по дял на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в брутния вътрешен продукт (БВП) – 31-32% през 2007 г. Причините за този рекорд, а и за драстичното намаляване на достъпа на български граждани и фирми до чуждестранни спестявания – спад от над 10 пъти само от 2007 към 2009 г. – са много.
Между другото ПЧИ са точно това – възможност на местни лица да ползван външен ресурс, който някъде е или излишен, или дава по-незначителен доход. Като причини за ограничаване на този достъп в България обикновено се сочат недъзите на правителствата, „липсата“* на стратегии и упадъка на върховенството на правото. Този упадък идва по-късно – след 2012-2013 г.
Освен него и преди него има обстоятелства, които са отвъд политиките по „привличане на ПЧИ“ (по принцип те никъде не вършат работа сами по себе си, без перспектива и защитени права на собственост). Отвъд опитите за преразпределяне на възможности от главни прокурори и премиери, управлението на държавни поръчки, отвъд вниманието към и разходите по повод корупцията и дори отвъд волята на самите чуждестранни инвеститори, тези обстоятелства са следните:
- паричната политика на централните банки в световните стопански центрове (например политиката на ниски лихви изтласква инвестициите към дялово участие и/или икономики с по-висок риск и икономически растеж);
- насищането на дадена икономика с чуждестранни спестявания поради изчерпването на възможности за по-нататъшни вложения с предишни темпове и перспективи за възвръщаемост на инвестициите;
- поява на конкурентни страни с по-ниски разходи за водене на бизнес (по-ниски разходи за работа с правителствата), по-сигурни права на собственост и съответно по-добра възвръщаемост.
Доверието на чужденците след 2014
БНБ публикува наскоро последните данни за ПЧИ през 2023 г. В абсолютна стойност те са единадесет пъти повече от преди десет години: през 2014 г. те са 347 милиона евро, а през 2023 г. 3,62 милиарда.
Достъпът до чуждестранни спестявания през 2014 г., като дял БВП е 0,82%, 30 пъти по-малко от 2007 г. През 2023 г. ПЧИ са четири пъти повече от 2014 г. – 3,85% от БВП. Но самият БВП е повече от два пъти по-голям. Икономическият растеж от 2014 до 2023 г. е 222%, от 42,3 до 94 милиарда евро.
Доверието на „чужденците“ към потенциала на българската икономика през 2014 г. е ниско. Тогава всички показатели за върховенство на правото и независимост на съда в България са достигнали най-ниско равнище. Светът недоумява (видно от една статия във „Файненшъл таймс“) как една политически свързана банка – КТБ, е дискредитирана със съдействието на главния прокурор и панически бързо закрита.
Този случай има дългосрочни отрицателни последици за чуждестранното разбиране на българската стопанска политика, включително става причина за безпрецедентни изисквания към страната за членство в Еврозоната.
От 2009 г. управляващите партии в България постепенно насаждат неприязън спрямо ПЧИ, ограничават чуждестранното участие в обществени поръчки, отнемат или блокират чуждестранни концесионни намерения и договори, и пробутват привилегии единствено за чуждестранни руски компании. Тази практика постепенно еволюира до политически заклинания за „колониализъм“ и „отнемане на свобода“ от „Запада“.
В разрез с тази политика, доверието към икономиката на България, измерено през ПЧИ, за последните 10 години нараства. През 2023 г. над 80 на сто от тях са дялово участие и реинвестирана печалба. Иначе казано: веднъж дошли в страната, чуждестранните дружества продължават да работят. И имат значителен принос за добруването на българските фирми и граждани.
След 2016 г. техният капитал и реинвестирана печалба допринасят за над половината от притока на ПЧИ. Достъпът до чуждестранни спестявания означава и достъп до външно търсене, пазари, знания, умения и култура на работата.
Актуалната стопанска ситуация
През тази година икономиката на България не просто запазва потенциала си за растеж, но го засилва и се представя три пъти по-добре от ръста на икономиките в Еврозоната и два пъти по-добре от средния икономически растеж в ЕС. Само пет страни засега се представят икономически по-добре от България.
При вероятно запазване на 0,5-процентен ръст на тримесечие към края на годината ръстът на БВП ще се окаже над 2%. Според оценките на Националния статистически институт темпът на прираст на новосъздадената добавена стойност (икономическият термин е „брутна добавена стойност“ – БДС) през първото тримесечие на 2024 г. е около три пъти по-висок от съответния период на миналата година.
При тази перспектива, отчетена от последните прогнози на Международния валутен фонд и Световната банка, България догодина, а и може би в средносрочен план, демонстрира стопански показатели, близки до тези на Централна Азия и страните от Балканите.
Най-съществен принос в икономиката на тази година има потреблението на домакинствата – над 80%. 17-18% са инвестициите. От тях 20-25% е делът на чуждестранните инвестиции. Това означава още, че през предишните две години предприятията са имали относително добро и независимо от текущата политика поведение. При относително високата инфлация (2021-2022 г.) техните инвестиции бяха предимно в суровини, материали и оборудване, което им позволява сега да произвежда с по-висок доход. Това поведение се проследява относително добре от стопанските обзори на БНБ.
Потреблението на домакинствата нараства с малко по-високи темпове от БВП. Причината е в ръста на доходите. Поради някои несъвършенства в отчитането, най-точният измерител за тях е средната работна заплата. От юли миналата до средата на тази година нейният ръст е 17%. Основният фактор за това не е политиката по доходите на служебни и неслужебни правителства, а липсата на хора, които за работят.
Вероятно в края на година делът на възнагражденията в БВП ще се окаже над 55%., т.е. малко под или около 60 милиарда лева. Финансовото поведение на домакинствата остава относително консервативно и разумно: след данъци, от разполагаемия доход около 5% биват спестявани, същия дял от него отива и за нови заеми (за потребление).
"Тайната" икономическа независимост от политиката
Освен от ПЧИ и икономическото представяне на предприятията, които не зависят пряко от държавата, независимостта на икономиката от политиката идва и от хората. Много от тях не зависят от политиката и смяната на правителствата.
От 2019 до 2023 г. общият брой на заетите лица намалява с 1,5% - от 3,55 на 3,48 млн., но броят на наетите по трудов договор остава относително постоянен. Сред тях най-много са работещите по договор с централната и местната администрация, в държавно финансираните образование, здравеопазване, армия и полиция – 31%. Разходите на работодателя (т.е. данъкоплатците) е средно 26% по-висок от работещите в други отрасли.
Най-значимо е намаляването на броя работещите за себе си (еднолични търговци, семейни предприятия и прочее на самонаети) - с 6.1%. През 2023 г. тези хора са 833,5 хиляди, през 2020 г. те са около милион. Доходът на тази група е относително нисък, с помощни функции в семейните бюджети и позволява запълване на търсенето на работници. И по-висок доход.
Значително (приблизително 10% и повече) е нарастването на заетостта в секторите публична администрация (10%), ИКТ (30%) и „изкуство и развлечения“ (7%). Незначително намаление (-0,8%) има при работещите в сектор „професионални, научни и технически дейности“, който включва гражданския сектор, НПО. През 2023 г. в гражданския сектор са заети 214.3 хил. души.
Повечето от тези хора не зависят, а често и не се интересуват от това кой и как управлява страната. Това важи и за огромното мнозинство от получаващите възнаграждения от бюджета.
Смяната на правителствата засяга най-вече пряко заетите в държавната и общинска администрация. Те са под 10% от работещите на трудов договор. Но дори и те не са пряко ощетени от смяната на правителства. Освен може би членовете на т.нар. „политически кабинети“. За останалите честата смяна на правителства може и да е от полза – по-малко се работи.
Честата смяна на правителства и парламенти означава между другото и че те нямат много време да вредят на икономиката и обществото. В това положение на нещата има много рискове. Но те са тема на друг анализ.
---
*В момента действащите правителствени стратегии са над 200. Този брой, начинът на списване и прилагане на тези документи предполагат по-скоро политически произвол, а не приемственост.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Форум