"Поражението на Русия". Макрон ли ще поведе европейската помощ за Украйна

Помните ли онази абсурдно дълга маса? С руския президент Владимир Путин в единия ѝ край и френския – Еманюел Макрон – в другия.

Срещата им беше само дни преди Кремъл да нападне Украйна, докато уверяваше, че не планира нищо подобно. Оттогава изминаха повече от две години. В по-голямата част от тях Макрон беше обвиняван, че наивно продължава да поддържа комуникацията с Москва и да проправя път за преговорните условия на Кремъл, вместо да помага на Киев.

Днес обаче всичко изглежда различно – самият Mакрон обвинява другите западни страни, че се държат като „страхливци“, призовава ги да усилят подкрепата си за Киев, а наскоро дори каза, че не изключва като възможност и изпращането на западни военни на място в Украйна.

Всъщност още преди месеци анализаторите заговориха за „рязък завой“ в политиката на Макрон спрямо Киев. Той дойде на фона на по-обраните публични позиции на Германия и Великобритания. Помощта на САЩ за Киев пък продължава да е блокирана заради споровете между републиканци и демократи, и растат опасенията, че тя може да бъде и изцяло замразена, ако за следващ президент бъде избран Доналд Тръмп.

Може ли да говорим за повратен момент във френската политика към Украйна? И може ли Макрон да се превърне в нов лидер на западния отпор срещу Москва?

Макрон и началото на войната

Освен със спомена за дългата маса, посещението на Макрон в Москва в началото на февруари 2022 г. беше запомнено и като дипломатически провал. Въпреки уверенията си, че няма планове да напада съседна страна, само десетина дни след срещата си с френския президент Путин започна пълномащабната си война срещу Украйна.

Президентът на Русия Владимир Путин и френският президент Еманюел Макрон (вдясно) в Москва на 7 февруари 2022 г.

После Макрон продължи месеци наред да води комуникация с Кремъл. Той е западният лидер, говорил най-много пъти с Путин от началото на инвазията, а редовните му изказвания в подкрепа на мирни преговори затвърдиха усещането, че той не е склонен да се конфронтира с руския президент.

В различни свои обръщения Макрон казваше, че притесненията на Русия също трябва да бъдат взети предвид.

През юни 2022 г. той каза, че западните страни не трябва „никога да се поддават на изкушението да унижат [Русия]“, а през декември същата година пледира Москва да получи „гаранции за сигурност“ при евентуални мирни преговори. Заради позициите си той многократно беше обвиняван, че опитва да постави Киев под натиск.

„Няма да се включваме във войната. Беше решено да не доставяме определни оръжия, включително бойни самолети и танкове“, каза Макрон през пролетта на 2022 г.

По същото време той даде да се разбере, че няма да подкрепи и желанието на Украйна в най-скоро да стане член на Европейския съюз (ЕС). През май 2022 г. френският лидер посочи, че присъединяването на Киев към ЕС ще отнеме „десетилетия“ и предложи вместо това страната да влезе в нов алианс - Европейската политическа общност.

Първите знаци на една промяна

Година по-късно обаче последва „изумителна промяна“, както я нарече тогава Льо Монд. От вестника посочиха, че винаги до този момент - от Франсоа Митеран до Никола Саркози, Франция се е опитвала да забави присъединяването на нови членове от бившия съветски блок. Но по време на посещението си в Братислава в края на май 2023 Макрон даде знак, че ще подкрепи разширяването на ЕС.

„Въпросът за нас е не дали трябва да се разширим, нито дори кога трябва да го направим – за мен това трябва да е колкото се може по-скоро, а въпросът е как трябва да го направим“, каза тогава френският лидер.

Само няколко месеца по-късно, в края на 2023 г., Европейската комисия препоръча ЕС да започне преговори за членство както с Украйна, така и с Молдова, а това беше одобрено от всички страни членки, включително Франция.

Новата позиция за НАТО

В миналото Макрон имаше нееднозначна позиция и за разширяването на НАТО. Преди 5 години той дори твърдеше, че НАТО се намира в „мозъчна смърт“, и изразяваше съмнения в ефективността на отбранителния съюз.

Миналата година обаче показа видима промяна в отношението му – през май той коментира, че Путин е успял да „съживи“ алианса, и дори заговори за нуждата от по-силна европейска роля в отбраната. На срещата на върха на НАТО през юли Франция демонстрира и силна подкрепа за кандидатурата на Украйна за членство в алианса. Тогава Макрон се присъедини и към обещанието на страните от Г-7 да предложат по-дългосрочни гаранции за сигурност на Киев.

Макрон обяви и че Франция ще достави на нападнатата страна ракети с голям обсег SCALP. Това се случи, след като по-рано през май Париж разреши на Великобритания да достави френско-британските крилати ракети Storm Shadow на Киев.

Нуждата от „поражение“ на Русия

През последните месеци страната продължава да затвърждава военната си подкрепа за Украйна. В средата на февруари Макрон и Зеленски подписаха двустранно споразумение за сигурност с Украйна. То е за срок от 10 години и по думите на френския президент включва ангажимент страната му тази година да достави повече оръжия, да обучи войници и да изпрати до 3 милиарда евро военна помощ на Украйна.

Само няколко дни по-късно Макрон организира и голяма международна конференция в Париж, чиято цел беше да осигури още подкрепа за Киев. В действителност тя успя да постигне най-малко два важни успеха, и двата с промяна в досегашната позиция на Франция. Сега вече Париж подкрепи инициативата на Чехия за закупуване на боеприпаси и снаряди от страни извън ЕС – ключово за Киев, който страда от недостиг на муниции. Подкрепи и предложението на Естония за общ европейски фонд за финансиране на военна помощ за Украйна.

А преди този момент Франция се противопоставяше и на двете идеи.

На конференцията се чу и значително по-острия тон на Макрон, който обеща Европа да направи „всичко необходимо, за да гарантираме, че Русия няма да може да спечели тази война“.

„Поражението на Русия е от съществено значение за сигурността и стабилността в Европа“, каза още той, като добави и че не изключва изпращане на западни войски на място в Украйна в бъдещ момент.

Във вторник той продължи с острия начин на говорене, като призова съюзниците на Киев „да не бъдат страхливци“ пред лицето на една „станала неудържима“ Русия.

В четвъртък последва и още едно действие, което показа желанието на Макрон да демонстрира ангажираност за сигурността в Европа - тогава той подписа с президентката на Молдова споразумение за сътрудничество в отбраната и икономиката.

Молдова, която има обща граница с Украйна, отдавна изказва притеснения от ескалация и евентуални руски претенции и към нея.

Но иска ли Макрон да заеме лидерска позиция в отбраната на Европа

Още миналата есен, когато тази промяна в поведението на Макрон започна да става видима, различни анализатори поставиха въпроса дали става дума наистина за нова стратегия или само за краткосрочна тактика.

Според френския експерт Жан-Доминик Марше все още е „твърде рано“ да се каже дали това е промяна в стратегията. Но това, за което наблюдателите са единодушни, е, че Макрон трябва да промени не само говоренето си, но и реалните си действия. Дотогава те остават скептични дали зад думите стои истински „обрат“ в стратегията му спрямо Москва.

„Ако Франция иска да бъде водеща в европейската сигурност, тя трябва да се съсредоточи по-малко върху тестването на идеята за наземни войски и повече върху работата със съществуващата контактна група за отбрана на Украйна за изпращане на повече военна подкрепа, включително френски оръжия“, отбелязват Дениъл Бер и София Беш от фондацията Карнеги.

До момента Франция остава далеч от водещите западни страни, доставили помощ на Киев. По данни на института Kiel общите нейни обещания - военни, икономически и хуманитарни, се равняват на около 0,1% от БВП спрямо 0,5% за Великобритания, 0,6% за Германия и цели 3,6% за Естония.

Френските власти оспорват тези числа, но значителна разлика има и в заявките за 2024 г. Докато Макрон обеща страната му да отдели до 3 млрд. евро за Украйна през тази година, обещанието на Германия е за над 7 млрд. евро.

„Ако посланието на Макрон беше придружено от удвояване или утрояване на френската военна помощ, то тогава и неговата правдоподобност щеше да е много по-голяма“, обобщава анализаторът Улрих Шпек пред Нойе цюрихер цайтунг.