Връзки за достъпност

Извънредни новини

Европа вече се замисля. Какво би станало с войната в Украйна, ако Тръмп е президент


Колаж с автора на текста Стефан Попов на фона на снимка на Доналд Тръмп.
Колаж с автора на текста Стефан Попов на фона на снимка на Доналд Тръмп.

Един голям риск за завой в развитието на войната в Украйна са изборите в САЩ в края на 2024 г. Смяна в Белия дом ще усложни значително ситуацията. Стефан Попов разсъждава за възможното развитие.

Срещу Доналд Тръмп ще бъде повдигнато обвинение в Ню Йорк за подкуп от 130 000 долара на порнозвезда в замяна на мълчанието й за връзката им. Това е първото от възможни близо 30 обвинения срещу бившия американски президент. И е първо по рода си в историята на САЩ.

Но този сюжет, отдавна очакван, не трябва да успокоява както противниците му, така и партньорите на САЩ в НАТО. Тръмп има таланта от обвинен да се превърне в победител, особено ако обвиненията не са достатъчно солидни и бъдат парирани от адвокатите му.

Засега той атакува с далекобойни реторически оръжия цялостната политика, водена от Джо Байдън. Този стил е познат от 2016 г. и доста прилича на нещо познато по родните земи - на Бойко Борисов и на други таланти в популисткото говорене.

Характерна в тази стилистика е декларативната реч винаги от името и в името на народа, каквото и да означава това. Наскоро, на тридневната Конференция за консервативно политическо действие на Републиканската партия в Мариленд с 2000 участници, Тръмп застана в тази поза и обяви, че започва „последната битка“.

Неговото говорене е характерно абстрактно и мъгляво: величие за Америка, която е пред катастрофа, Америка вече не е свободна, ще ви върна свободата и т.н., все едри закани.

Срещу Тръмп засега застават Ники Хейли и Рон де Сантис, но с ниски показатели. Много вероятно е в следващите месеци други кандидати да ги изместят, както става често в първичните избори.

Ники Хейли е интересна персона в американската политика. Тя е дъщеря на високообразовани индийски емигранти, бивш губернатор на Южна Каролина. Около две години беше посланик на САЩ в ООН, който пост е много по-висок в американската йерархия от аналогичните позиции в други страни. Шансовете й изглеждат ниски, но не се знае. По отношение на войната в Украйна от нея може да се очаква умерена позиция. Но е по-вероятно като интернационалист да продължи усилията на САЩ в полза на Украйна.

По-сериозен засега съперник на Тръмп е Рон ДеСантис, губернатор на Флорида. Към момента той има подкрепа, която представлява около една трета от тази на Тръмп. Но вероятността губернатор, който е има високо одобрение в щата си, да грабне номинацията на Републиканската партия не е малък. Позицията му към войната е променлива въпреки подкрепата за Украйна през 2014 г. По-скоро се доближава към републиканската позиция за изолационистка политика, според която Америка си има свои проблеми, далеч от периферията на Европа.

Накратко, има шансове Републиканската партия да падне отново в прегръдката на Тръмп. Преди всичко това означава неяснота и неопределеност.

Тръмп може да направи всичко, каквото му хрумне, както се видя в първия му мандат. Ако реши да се отдръпне от ангажимент с Украйна, той ще срещне подкрепа в средите, на които разчита за самите избори. Това са главно сенатори и представители на Средния запад и няколко критични щата (Флорида, Мичиган, Уисконсин, Пенсилвания), които решават изборите.

Какво би станало, ако Тръмп стане президент? На първо място той ще се заяви шумно, че ще реформира външната политика на САЩ - именно шумно и кресливо, със заявления, самохвалство, обиди, закани и т.н. Ще означава ли това оттегляне на подкрепата, която Украйна сега получава от САЩ? Това е сложен въпрос и по-вероятно отговорът не е еднозначен.

Едно обаче е ясно: ако евроатлантическият свят има ясна и устойчива обща позиция, каквато несъмнено има в момента, той трябва да се подготви за такъв сценарий. Това би означавало да осигури подкрепа на Украйна без решаващото участие на САЩ. Сега това изглежда едва ли не немислимо развитие. Но така изглеждаха доста неща преди година - зависимостта от руския газ, германските партньорства с Русия, величието на руската армия и пр.

Ясно е, че ако за някои среди в САЩ войната е далеч и не засяга Америка, то за Европа тя има екзистенциално значение, въпрос на собственото й съхраняване е.

Подкрепата за Украйна е политически и финансов въпрос, до това се свежда. Политическият въпрос е решен от самото й начало, неочаквано за Путин. Европейските страни са обединени и не изглеждат склонни да отстъпват. Страхът от Русия и нейната продължаваща експанзия промени основни политики в Европа, особено в ключовата Германия.
Оттук нататък въпросът е финансов. Оръжията се произвеждат от военни концерни, плащат се и се насочват към Украйна. Схемата не е изумително сложна. Дори България направи така, някак свенливо и незабелязано.

Това е една проста сметка, която управлението на рискове изисква да се прави оттук нататък. Изборите в САЩ трябва да се наблюдават внимателно. Трябва да се изчислява добре какви са шансовете лобитата в Конгреса, които са против участие на САЩ във войната, да надделеят, ако Тръмп е на власт. И Европейският съюз, в сътрудничество с нови-стари партньори, като Австралия, Япония и др., да поеме финансовата тежест.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Стефан Попов

    Стефан Попов e доктор по философия и социални науки от New School for Social Research, Ню Йорк и доктор на науките от СУ "Климент Охридски". Професор по философия и социология в НБУ.

XS
SM
MD
LG