План от четири точки, който да осигури възможно най-добрите условия за Украйна и да гарантира дългосрочен мир в страната и Европа. За това се договориха европейските лидери по време на срещата си в Лондон, каза след края ѝ домакинът на събитието и премиер на Великобритания Киър Стармър.
Той обобщи договореното по следния начин:
- Европейските партньори на Украйна ще продължат военната помощ за Киев и ще увеличат икономическия натиск върху Русия.
- Украйна трябва да получи гаранции за сигурността и суверенитета си, както и да присъства на каквито и да преговори за бъдещето си.
- Дори при постигане на мир увеличаването на отбранителния капацитет на страната ще продължи.
- Ще бъде създадена "Коалиция на желаещите", която ще защитава мира в Украйна и има готовност да изпрати войници на украинска територия
Разговорът на лидерите дойде два дни след срещата на Доналд Тръмп с украинския президент Володимир Зеленски. На нея разговор между президентите пред медии прерасна в спор, след който Зеленски напуска резиденцията на Тръмп.
Вижте също Ще има сериозни последици. Четири извода след сблъсъка на Тръмп и Зеленски във ВашингтонДвамата трябваше да подпишат двустранно споразумение, но това не се случи. След срещата Тръмп обвини Зеленски в „неуважение“ към САЩ, а държавният секретар Марко Рубио поиска извинение от украинския президент заради поведението му.
Междувременно в американски медии се появиха информации за това, че САЩ започват постепенно спиране на различни пакети от помощ, които предоставят на Украйна, включително и потенциалното спиране на военната помощ от Вашингтон за Киев.
След срещата в неделя Стармър каза, че основен приоритет в момента е поставянето на Украйна във възможно най-силната позиция преди началото на евентуални преговори. Той добави, че след договарянето на мир Великобритания и други са готови да се ангажират и с изпращането на войници на място.
„Великобритания е готова да предостави за това войници на място, както и самолети във въздуха, заедно с други. Европа трябва да свърши тежката работа. Но, за да гарантира мир на нашия континент и да успее, това усилие трябва да получи силно подпомагане от САЩ“, каза още Стармър.
Той добави, че вече е обсъдил това предложение с Доналд Тръмп и отхвърли твърденията, че САЩ са се превърнали в съюзник, на който не може да се разчита.
Вижте също Европа усети, че Вашингтон се отдръпва от нея. Какво стана на Конференцията по сигурността в МюнхенСтармър потвърди още веднъж, че Великобритания, Франция и други ще работят с Украйна по формулирането на план за спирането на боевете и ще обсъдят този план със САЩ. Той добави, че „времето за приказки е изтекло“ и че е време за „действия и лидерство“.
Британският премиер обяви и нова сделка за 1,6 млрд. паунда, която ще бъде свързана с производството на ракети за противовъздушна отбрана за Украйна, които ще бъдат правени в Белфаст.
„Трябва да се поучим от грешките от миналото. Не можем да си позволим слаба сделка като Минск, която Русия може да наруши с лекота“, каза Стармър. Той добави, че „всяка нация трябва да подкрепи“ поставянето на Украйна в силна позиция доколкото ѝ позволяват възможностите ѝ.
Веднага след приключването на срещата председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че лидерите са провели „добра и честна дискусия“.
„Сега е от изключителна важност да увеличим разходите. Важно е да се подготвим за най-лошото“, каза Фон дер Лайен.
По адрес на Доналд Тръмп председателката на ЕК каза, че тя и останалите европейски лидери са „готови да седнем с теб, за да защитим демокрацията, върховенството на закона и това, че не можеш да проведеш инвазия у съседите си и да променяш насила граници“.
Думите ѝ бяха подкрепени от казаното от министър-председателката на Дания Мете Фредериксен, която обвърза гаранциите за сигурността на Европа и Украйна с развитие на военна промишленост, която да стъпи на силната икономика на страните.
Преди срещата премиерът на Полша Доналд Туск настоя, че Европа трябва да повиши отбранителните си способности и трябва сама да отговаря за сигурността си.
„Това е парадокс, който някой много правилно посочи – 500 млн. европейци искат от 300 млн. американци да ги защитават от 140 млн. руснаци“, каза Туск.
Думите му дойдоха, след като преди седмици Полша, както и лидерите на балтийските страни поискаха подсилване на отбраната по източния фланг на НАТО и главно по 700 километровата граница, която страните членки делят с Русия и Беларус.
Би Би Си съобщи, че Стармър е провел специален с лидерите на Латвия, Литва и Естония. От медията цитират съветник на президента на Литва Гитанис Науседа, който твърди, че британският премиер е поднесъл извинения на тримата лидери за това, че не са били поканени на срещата.
Именно тези страни са едни от най-застрашените при евентуално продължаване на руската инвазия на Запад.
Веднага след срещата украинският президент Володимир Зеленски се отправи към замъка Сандрингам, където да проведе среща с крал Чарлз III. Посещението на чуждестранни държавни глави в една от частните резиденции на британския монарх се смята за възможно най-високата чест, с която могат да бъдат удостоени.
Разговорите за евентуален мир в Украйна се увеличиха след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп като президент на САЩ. До момента неговата администрация демонстрира сериозна промяна в политиката на Вашингтон. Той и администрацията му дадоха индикации за отдръпване от отбраната на Европа, подновяване на отношенията с Русия и втвърдяване на тона спрямо Украйна.
Вижте също Как ще свърши войната на Русия в Украйна?