За трета поредна година България се изкачва в годишния индекс на международната организация „Репортери без граници“ за свободата на медиите. През 2024 г. тя заема 59-о място. Това стана ясно от ежегодния доклад на организацията, публикуван по традиция в петък, 3 май - Световния ден на свободата на печата.
Новината идва, след като през миналата година 2023 г. страната заемаше 71-о място в класацията, в която участват 180 държави. Това беше скок с 20 места за България спрямо предишната година. Въпреки това от „Репортери без граници“ отбелязаха, че „малкото независими гласове“ в страната все още работят „под постоянен натиск“.
Вижте също "Г-н Борисов иска да се включи по телефона". Как се получава достъп до ефира на мигаСега организацията отчита подобрение в българската медийна среда, което отдава на правителството на премиера Николай Денков от „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ). То управляваше страната от юни 2023 г. до началото на март 2024 г.
Кабинетът на Денков „показа готовност да предприеме реформи в областта на свободата на печата“, каза за Свободна Европа Павол Шалай, регионален координатор на „Репортери без граници“.
„Властите също така реагираха бързо на полицейското насилие срещу журналисти“, добави Шалай. Той има предвид посегателствата над представители на медиите по време на протест срещу ръководството на Българския футболен съюз (БФС) през ноември 2023 г.
Въпреки скока на България през 2024 г., според Шалай има само „леко увеличение“ в общия резултат на страната. От „Репортери без граници“ отбелязват, че медийната свобода все още е „крехка и нестабилна в една от най-бедните и корумпирани страни в Европейския съюз (ЕС)“, а малкото независими медии са „подложени на натиск“.
„[Управляващите] не успяха да предприемат системни мерки за справяне с ендемичните проблеми на България“, каза Шалай, като даде за пример т.нар. дела „шамари“, заведени срещу журналисти.
През март 2023 г. застрахователната компания „Лев Инс“ заведе иск за 1 млн. лева срещу „Медиапул“ заради публикация, която цитира стенограма на Министерския съвет. По-рано през 2024 г. пък бяха заведени и няколко дела „шамари“ срещу журналисти от разследващия сайт BIRD.bg заради техни разследвания за корупция.
Вижте също "Политическа репресия". Как Калин Стоянов заведе дело шамар срещу разследващи журналистиКорупцията, липсата на независимост и ниската ефективност на съдебната система правят държавата често безсилна пред нарушенията на свободата на печата, пише в доклада на „Репортери без граници“.
„Въпреки увеличението, политическите и икономическите показатели и показателите за сигурност остават сравнително ниски“, добави регионалният координатор.
Други проблеми, които организацията вижда в българската медийна среда, са:
- политическа обвързаност на членовете на Съвета за електронни медии (СЕМ);
- заплашване на журналисти от страна на политици;
- недостатъчно добри стандарти за защита на журналистите, заложени в правната рамка на страната;
- зависимост на медиите от приходите за реклама и липсата на прозрачност в разпределението на медийното финансиране;
- враждебност към медии, специализирани в проблемите на маргинализирани групи, които получават средства от фондации от САЩ и Западна Европа.
Пропадането на България в класацията за медийна свобода започна преди близо 20 години. По време на почти 12-годишното управление на партия ГЕРБ и нейния лидер Бойко Борисов (между 2009 и 2021 г.) страната се придвижи от 68-а до 112-а позиция и трайно зае последното място в ЕС.
След 2021 г., когато изтече мандатът на последното правителство на ГЕРБ, България постепенно се изкачва в индекса на организацията. През 2022 г. тя заемаше 91-о място, а през 2023 г. - 71-о.
През 2024 г. в рамките на ЕС тя вече изпреварва Унгария, Кипър, Малта и Гърция.
Въпреки това „Репортери без граници“ отчитат влошаване на медийната свобода в глобален план през изминалата година. От петте показателя, които се използват в изготвянето на индекса, най-много е намалял политическият. Това означава, че политическите власти в целия свят застрашават свободата на медиите, вместо да я защитават.
През март тази година Европейският парламент (ЕП) прие първото по рода си законодателство за свободата на медиите, което ще важи и за България. Неговата цел е да защити журналистите и медиите в ЕС от политически и икономически зависимости.
Вижте също Вместо да защитават разследващите журналисти, българските власти ги преследват