Китай затяга примката около Тайван. Как изборите могат да доведат до глобална криза

„Всички китайци от двете страни на тайванския пролив трябва да бъдат обвързани от общо чувство за цел и да споделят славата на възраждането на китайската нация. Обединението на майчината земя е историческа неизбежност. Китай със сигурност ще бъде обединен.“

Това са думи на президентa на Китай Си Дзинпин в неговото новогодишно обръщение по случай новата 2024 година. Те дойдоха само дни преди свободните избори в Тайван, които бяха спечелени от Уилям Лай - кандидат, който се застъпва за укрепване на тайванската отбрана и критикува Китай.

През последните години езикът на Си Дзинпин по отношение на Тайван постепенно се изостря, макар той внимателно да подбира своите думи в зависимост от аудиторията.

През октомври 2022 г., на среща на комунистическата партия, той отправи доста по-еднозначно послание.

„Ние настояваме на перспективата за мирно обединение [...], но никога няма да обещаем да се откажем от използването на сила и запазваме правото си да предприемем всички необходими мерки. Историческите колела на национално обединение и възраждане вървят напред“, каза тогава Си.

Тази позиция е все по-видна в поведението на китайците. Например, броят на нахлувания на китайски въздушни съдове в тайванската въздушна зона за идентификация непрестанно се увеличават, от 380 през 2020 г. на 960 през 2021 г. до над 1700 през отминалата година.

За пълна яснота, само ден преди изборите в Тайван, говорител на китайското военно министерство каза, че армията „ще предприеме всички необходими мерки, за да смаже решително плановете на сепаратистите за „тайванска независимост“.

Какво е значението на последните избори

Вотът, провел се на 13 януари в Тайван, донесе безпрецедентен трети последователен президентски мандат на Демократическата прогресивна партия (ДПП), която традиционно подкрепя независимостта на страната. Уилям Лай спечели 40% и надделя над представителя на про-китайската партия Гоминдан, Хоу Юи, който остана с 33%. Трети, с 26%, е кандидатът на тайванската народна партия, Ко Уен-джъ.

Кандидатът за президент на Демократическата прогресивна партия Уилям Лай, в средата, изнася реч по време на предизборната кампания в град Нов Тайпе, Тайван, 6 януари 2024 г.

Лай беше вицепрезидент на досегашния президент, Цай Инуън, и е част от крилото на партията, което е още по-силно настроено в полза на независим Тайван. ДПП загуби обаче мнозинството си в парламента, където нито една от партиите няма мнозинство и ще се търсят компромисни конфигурации.

Все пак, Лай е в силна позиция, поради полу-президентския характер на политическата система, така че инициативата ще е в неговите ръце. Резултатът му е над очакванията и препотвърждава нарастващото обществено желание за отдалечаване от „поднебесното царство“. Това освен политически е вече видимо и в търговията, културата, инвестициите и туризма.

Изходът от вота е удар по предпочитанията на официален Пекин, чиято реторика срещу новия президент ставаше все по-агресивна с наближаването на деня на гласуване.

Какво се случва в Китай

Тази политическа картина допълва непрестанно нарастващите аргументи и обстоятелствата, които подсказват покачващата се вероятност от офанзивни ходове на Китай спрямо островната държава. С напредването и задълбочаването на стопанските му проблеми, зациклянето на прехода към нов икономически модел и засилването на социалното недоволство, комунистическата партия в страната е все по-загрижена за своята легитимност.

Досегашният социален договор, който стъпва на разбирането за индивидуална стопанска инициатива срещу политически и социални ограничения, се разклаща в ситуацията на икономическо зацикляне.

Национализмът, „възраждането на Китай“ и осъществяването на „китайската мечта“ са все повече призвани да уплътняват изтъняващата легитимност на режима. Консолидирането на всички периферии на страната и пълната им интеграция е централна цел на Си още от идването му на власт преди повече от десетилетие. Това постепенно се случи в Хонконг, Синдзян, Тибет, Макао. Тайван е последния и най-важен елемент от този политически проект.

Превръщането на Китай в автокрация след края на мандатността и трансформирането на режима от страна на Си Дзинпин внася допълнителна несигурност, защото той все повече попада в капана на самоизолацията и спиралата на внезапни решения и непостоянство.

Погледнато отвисоко, „средното царство“ е вече в плен на множествени управленски предизвикателства и дилеми, от които не може да излезе, без да изостави сегашния политически модел. Това генерира допълнителна необходимост от военен и символен успех.

Ситуацията в Тайван

Промените вътре в самия Тайван също притискат Пекин. Може би най-фундаменталната е необратимата тенденция на изграждане и консолидиране на отделна национална идентичност, която е все по-отдалечена от тази на „поднебесното царство“.

Според различни изследвания, едва 6% се идентифицират с днешен Китай, докато над 60% споделят отделна тайванска идентичност. Всяка година самостоятелно съществуване на островната държава задълбочава тази културна трансформация.

Обещаната формула за обединение „една държава, две системи“ очаквано бе погазена в Хонконг и малцина са наивниците в тайванската столица Тайпе, които разчитат на нея.

Нещо повече, Пекин наскоро назначи нов министър на отбраната, след като неговият предшественик внезапно изчезна след подозрения за корупция и изтичане на информация за ядрените способности, планове и военни сценарии на страната. За първи път от създаването на комунистически Китай през 1949 г. позицията се заема от човек от военноморските сили.

Отвъд тези аргументи, агресивното поведение на Пекин от последното десетилетие вече предизвика засилване на сътрудничеството на множество азиатски държави със САЩ и останалата част от Запада. Мрежата за сдържане на Китай постепенно се изгражда.

Неофициално, мнозина във Вашингтон признават, че Америка губи военни предимства по цялото протежение на индо-тихоокеанския периметър, но това постепенно се променя и Пекин отлично знае това.

Засега обаче, разиграни военни сценарии от няколко аналитични центрове разкриват сериозни дефицити в капацитета за реакция на западните държави. Предимство, което китайците постепенно ще загубят с мобилизацията и военните инвестиции на западния свят.

Затварящият се прозорец на възможностите

Казано по-общо, Китай се намира в ситуация на затварящ се прозорец на възможностите. По повечето параметри, „средното царство“ е изправено пред риска в рамките на няколко години да изпусне множество предимства, които притежава в момента.

От гледна точка на Си, опитите за обединение нямат алтернатива. По тази причина, погледнати от китайската столица, двете основни партии на Тайван просто олицетворяват два различни пътя към една и съща цел.

Изборът на Лай за президент препраща към по-агресивен и нетърпелив подход на Китай, независимо от различните трудности и рискове от неуспех. Залозите на случващото се на острова нарастват непрестанно.

Някои оценяват икономическия ефект от сблъсък в пролива на почти 10 трилиона долара, а последствията от нарушаване на доставката на последни поколения микрочипове, разрушаване на световната търговия и нестабилност дори не могат да бъдат квантифицирани.

Разширяването на евентуален конфликт и превръщането му в директен сблъсък между Китай и САЩ и коалициите около тях са сред най-притеснителните сценарии. Няма съмнение обаче, че „средното царство“ умножава начините за затягане на примката и ускорява тяхното прилагане. Пекин разполага с различни варианти за по-решителен ход, от частична блокада и изолация до кибероперации и фронтална атака. Времето за настъпление наближава.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.