От Рила и Балкана до морето. Какво става с курортите в България между двете световни войни

В България началните години след края на Първата световна война (1914-1918) са време на дълбока криза и главозамайваща инфлация. Скъпотията е невиждана и нечувана. На никой не му е до курорти и летовища.

И това продължава поне до към средата на 20-те години на XX в. Едва през втората им половина граждани започват да мислят за летни почивки.

Държавата и общините също се насочват към по-нататъшно подобряване на съществуващата инфраструктура от хотели и заведения за хранене в досегашните курорти, летовища и бани. Нещо повече, замислят се за отваряне и развитие и на нови курортни места.

Цар и премиер, Евксиноград и Чамкория

Разбира се, царското семейство и хората около двореца продължават да посещават Евксиноград на морето и резиденцията Царска Бистрица в курорта Чамкория (Боровец).

Земеделският политик Константин Муравиев ни е оставил в спомените си свидетелство пък за суетенето на министър-председателя Александър Стамболийски (1920-1923 г.) къде да отиде да си почине в горещото време:

"През лятото на 1922 г. - спомня си Муравиев - той беше много уморен и търсеше спокойно място, гдето да може да почине и да работи, защото иначе той не разбираше почивката. Царят го бе канил в Евксиноград, но той отказа. Предложих му няколко манастира, но той обърна думите ми на смях - рано било още да мисли за манастир. В такива случаи бе мъчно да му се угоди. Най-подир, разхождайки се из Рилската гора над Боровец, той хареса една запустяла горска барака, състояща се от една стая, цялата построена от гнили дъски. Реши там да летува заедно със стражаря Иван, който щеше да му служи за охрана, за готвач и за другар."

За два дена вилата се обзавежда с тенджера и тиган.

Троянски и Тетевенски Балкан

През 20-те години популярни започват да стават вече и курортите в Троянския Балкан. Расте броят на летуващите и около тамошния известен манастир.

В началото на 30-те, в близко съседство с тези летовища, започва да се развива риболов в река Осъм. През летните месеци курортистите се сдобиват с огромни количества пъстърва и мряна. По течението на реката се разполагат и немалко кръчми и ханове. На тях пък обикновено висят табели с надписи гласящи: "Винаги прясна пържена риба". Част от нея е и контрабанда.

И наистина през 30-те посетителят на споменатите кръчми и ханове обикновено може да бъде гостен и с дребни рибки като кленчета, кефалчета, мренки, червеноперки, блескачи, кротушки, щипочета и др.

През 20-те години и в Тетевенския Балкан, по течението на река Вит, край Тетевен и Рибарица, има разположени немалко вили. През летните месеци те се изпълват с посетители.

Около средата на 20-те анархистките чети в горите все още въздържат хората, но по време на успокояването на обстановката през управлението на премиера Андрей Ляпчев (1926-1931 г.) се забелязва вече наплив на летовници. Идват хора не само от столицата, но и бягащи от горещините в Плевен, Луковит и Бяла Слатина.

През лятото на 1926 г. журналистът Тома Васильов посещава родния Тетевен и Тетевенско, и по-точно местността Скрибътна, на 5 километра от града. По този повод в дневника си той пише следното:

"Ако Бог ми продължи живота и бъда що-годе здрав, догодина и до друга пак ще отида в дивния Тетевенски Балкан. Вън от нуждата за здравето, аз усещам потреба от едно уединяване и съсредоточаване в себе си, далеч от шумния и суетен град, всред лоното на чистата природа, гдето най-добре се съзерцава, усеща и вижда Божието величие и Божия промисъл."

На различни летовища в страната расте и броят на вилите на елитни политици, банкери, търговци, университетски професори и др. Пазачите им твърде често са и умели готвачи, които приготвят нужната храна в летните месеци за дошлите почиващи.

Вършец и Берковица

В тези години като курорт се издига и Вършец, за да се превърне в едно от любимите места за посещение на елита. Още от 1910 г. там отваря минерална баня строена по модела на онази в Баден-Баден. Има и изискан ресторант носещ името "Сплендидпалас".

През 1924 г. тук е изградено казино, станало през следващите години известно като "Царското". Има и кафене, което се държи от румънския поданик Отто Либих. През лятото на 1927 г. той открива ресторант и към първокласния столичен хотел "Империял".

През 1930 г. във Вършец отваря врати и нова баня, а през 1934 г. е изградена и специална чешма. Курортът се сдобива скоро и с т. нар. Слънчева градина тъй като алеите ѝ са разположени под формата на слънчеви лъчи.

Постепенно се налага като курорт и самия град Берковица. Рекламата също се грижи за това. През лятото на 1941 г. в. "Зора" многократно обявява: "Летувайте в Берковица. Градът на малините и лятната прохлада!"

Златно време за готвачи и келнери

Летните месеци и посещенията на курортите в страната през 20-те и 30-те години на XX в. отново са мечтано време, както и преди войните, за келнери, готвачи и помощник-готвачи. Отворилите хотели и ресторанти търсят трескаво работна ръка. И докато през зимните месец тези професии определено се оплакват от ширещата се безработица, то през лятото тя изчезва напълно.

Знае се, че курортите Варна, Чамкория, Върщец, Костенец, Хисаря, Чепино (днес квартал на Велинград), Лъджене (днес центъра на Велинград), Банки, Горна баня и др. ще поемат работната ръка в бранша.

Вестниците също още рано през април са изпълнени с предлагащи труда си обяви на готвачи, готвачки и келнери, които гласят: "Готвачка-чужденка, специалистка търси работа в първокласен ресторант, санаториум или в курортно място. Справка 559. Агенция "Руйче". Дондуков Nо. 43".

Или пък: "Интелигентна, специална готвачка търси работа в курортен ресторант. Искър 35-а, долен етаж."

Първите стъпки на курорта Варна

След Първата световна война Варна започва да предизвиква интереса първоначално на търговци и индустриалци, а след това и на по-широк кръг от граждани. Там вече не се ходи само заради морския въздух и красивите пейзажи, а за слънце и морски бани. Самите бани пък се изграждат за един доста кратък срок. Строителството им започва на 7 май 1925 г. и завършва още на 10 юли 1926 г.

През 1925 г. от страниците на сп. "Икономия и домакинство", в статия озаглавена "Слънчеви бани", д-р Начев пише: "Голямото значение на слънчевите лъчи за здравето на човека е разбрано още отдавна, но слънчелечението като отделен клон от медицинската наука, се определя едва от последните десетина години."

Разбира се, крупните банкери и хайлайфът прекарват летния зной обикновено по плажовете на Лазурния бряг или из прочутите курортни центрове на Европа. Ала и във Варна още през 20-те години бързо настъпва голямо оживление и посещенията на града в летните месеци стават масови.

В средата и втората половина на първото следвоенно десетилетие още от началото на юли градът се изпълва с курортисти. Оживени са и немалкото вече ресторанти и открити летни бирарии, а Морската градина е изпълнена с мъже и жени от всички възрасти. Всеки ден се пълни и широката ивица на градския плаж.

За разлика от Германия, тук обаче разделението на "мъжки" и "женски" плаж продължава да се спазва строго. И все пак Димо Казасов си спомня: "Тогава няколко смели софиянки излязоха да се къпят в открито море с опънато по голото тяло майо."

За 1927 г., Петър Нейков, тогава помощник-кмет на Варна, си спомня: "Старателното ни рекламиране в чужбина на варненското летовище даде добри плодове. Още през лятото на 1927 година във Варна пристигнаха първите групи летовници чужденци. Те бяха съставени предимно от чехи, словаци и поляци, привлечени главно от сравнително евтиния живот."

"Сезонът - продължава П. Нейков - беше наистина много кратък - месец и половина-два, но гражданите бяха много доволни, защото той им носеше значителни доходи. Първите летовници от чужбина бяха доста мършави и градът не чувстваше още особена полза от тях. Но броят на българите летовници бързо растеше и имаше дни, когато се продаваха до дванадесет хиляди билети за морските бани."

Поради няколкогодишните усилия полагани от общината във Варна градът бързо се утвърждава като курорт. Той съумява да изпревари центрове, които тепърва предстои да се появят на туристическата карта, ала и тогава смятани като селища с бъдещи перспективи - Обзор, Несебър, Поморие, Бургас, Созопол и Ахтопол. Особено показателно звучи материал от "Вестник на жената" от 1938 г. където четем:

"Богатите българи, които имат материална възможност да се консултират за здравето си при бележити чуждестранни лекари, обикновено биват отпращани да летуват по бреговете на Средиземно море - френската или италианската Ривиера, защото тези лекари не познават прелестите на черноморското крайбрежие, което е много по-добро със своите естествено чисти плажове, обилна залесеност и приятна прохлада. Липсват само удобните и добре обзаведени хотели и санаториуми, но те са дело на човешката ръка и могат да се създадат."

При голямата възвращаемост след първите летни сезони, няма как бързо във Варна да не се подобрява и инфраструктурата на града. С всяка измината година растат питейните и хранителните заведения.

В началото на 30-те години вече курортната красавица на България може да се похвали с известните ресторанти "Грозд", "Чичо", "Монастиря", "Добруджа", "Кавказ", "Малкия Балкан", "Малка Армения", "Курортен стол", "Казиното", кафенетата "Лондон", "Армения", "Балкан", "Военния клуб", "Солун".

В особено голям хит на лятото се превръща разположения на 17 км от града курорт "Св. Константин". Тук има и изключително добър ресторант. Големият наплив бързо качва и цените.

След 9 септември 1944 г. курортът "Св. Константин" ще бъде преименуван на "Варна". Скоро за него ще започнат да говорят като за "курорта "Варна", близо до град Сталин". След смъртта на Сталин през 1953 г. ще стане курорт "Дружба". През 1992 г. курортът връща старото си име и става вече "Св. Константин и Елена".

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.