Връзки за достъпност

Извънредни новини

Скритите полове в българската история. Как през 1889 г. Цона се оказа Константин


Смяната на пола в наши дни е нещо все по-често срещано. Макар че темата още предизвиква силно поляризирани мнения, все по-голяма част от съвременния свят осъзнава правото на всеки сам да избира пола си. Противно на общите схващания, подобни случаи е имало в България още през XIX в.

През 1889 г. издаваният в София в. „Македония“ съобщава на читателите си, че в тогавашното село Рила индивид достига 20-годишна възраст, отглеждан и израснал в публичните представи като мома. За „Цона“ обаче става все по-трудно да стои в отредената роля на жена.

Поради тази причина решава един ден да се яви пред кмета на Рила и да подаде изрично „заявление“ за своята невъзможност повече да бъде „мома“. Тя изтъква, че не желае повече да се облича като жена и изразява волята си от тук нататък да бъде мъж.

Околийският началник на град Дупница, заедно с кмета на село Рила, извършват лично преглед на „момата“, с който установяват как наистина „тя била мъж“. Нито кметът, нито околийският началник изказват някакви възражения. Това е било мнението и на архиерейския наместник на Дупница. Ето защо той дава на досегашната Цона Милованова ново име – Константин Милованов.

В писмото, изпратено до редакцията на в. „Македония“, не се отрича, че „Цона“ досега е изпълнявала усърдно ролята си на жена. Спомената е дори като „една от най-работните и добри моми“ в селото. Материалът завършва с носещ се слух, според който отново из Дупница „мъж ся указал на жена“, като се обещават в бъдеще подробности.

Жена се оказа "Г-н Балкански"

През юни 1890 г. излизащият в Никопол местен вестник „Свободно слово“ съобщава как в Ловеч дълго мислена за жена накрая се оказва мъж или поне с ясно изразено сексуално влечение към женския пол.

Съобщението говори за негови отношения с „любовница“, с която си разменят интимна кореспонденция. Научаваме също, че разкриването е станало „просто случайно“.

Видимо г-н Балкански бил готов да продължи своето публично съществуване като жена и запазвайки в тайна своята връзка със същество от същия пол. Споменава се още за неизвестността на „причината“, накарала споменатият Балкански да крие пола си или сексуалното си влечение.

Новината от Ловеч оставя загадка дали става дума и за различен биологичен пол, какъвто е видимо случаят с Константин Милованов по-горе (бившата „Цона“) или просто жена (наречена вече „г-н Балкански“) е изпитвала влечение към друга жена и изпитвала мъжки чувства.

Това, което уподобява този случай на предходния, е, че играната от г-н Балкански дълго време женска роля е била съвсем убедителна, доколкото разкриването на пола му е станало „просто случайно“.

Прави също впечатление, че в съобщението е отбелязана и неяснотата, поради която г-н Балкански е скривал дълго време пола си. Заедно с това е видима и неохотата да се разисква по този въпрос, а и липсата на информация от самия Балкански.

Момиче от Софийско се оказа момче

На 29 февруари 1892 г. варненският в. „Черно море“, в рубриката си „Пишат ни от:“ разказва една история на момиче. По неговите собствени показания пред полицията то е било от Софийско и е напуснало родителите си и родното си място преди няколко години. Преоблякло се е веднага в мъжки дрехи и се е запиляло в големия град.

Там живеещото вече като момче момиче е станало слугинче. За известен период от време е прекарало в Плевен. Там новото момче е работило на господари. Имало е обаче и по-големи амбиции. Ето защо е ходело и на училище и е завършило 3-то и 4-то отделение.

След това то се е преместило във Велико Търново, където продължило да слугува, но не прекъснало стремежа си към образование. Поради това съумяло да завърши I и II клас. След време се е преместило в дунавския град Русе където пък станало слуга в кръчма.

Разкритието, че предишното момиче се е оказало момче, става случайно дело на полицията. Самото момиче преминава и живее като момче в няколко големи града на Княжеството. То носи мъжки дрехи в продължение на цели пет години. Освидетелстването на биологичния му женски става чрез лекар.

Съобщава се също, че полицията предстои да провери изложените от момичето (през последните пет години момче) факти във връзка с произхода му от Софийско и престоя му като момче в Плевен, Търново и накрая Русе.

Мома с мъжки дрехи

През есента на 1893 г. официозът „Свобода“ съобщава на читателите си за решение на мома от севлиевското село Гъбене, да продължи живота си като мъж. Тя облякла мъжки дрехи.

Подобно на предишното момиче, се оказва, че Ивана е готова да плати цената да стане Иван. Тя напуска завинаги собствените си родители, роднините си и своите близки в родното село Гъбене. Тя/той имитира дори удавяне. В този случай видимо целта ѝ е била да преустанови собственото си по-нататъшно издирване.

Както и в предишните истории, до момента на заживяването си като момче Ивана е изпълнявала безупречно ролята си на момиче. Тя дори устройва собственото си бягство. Подобно на много други момичета от селото, тя/той отива с котлите до реката за вода. Там се преоблича в мъжки дрехи. Актът за нея видимо има дълбоко символно значение. Той е свързан с желанието за промяна на пола до края на живота.

Забележително е, че и в този случай говорим за напускане на родното село и отправяне към дунавския Свищов, един от най-европейските тогава градове, отворен чрез Дунава за културата на Централна Европа.

В продължение на година новият Иван е изпълнявал задълженията си на слуга мъж у свищовския търговец Петко Аврамов. Нито в магазията, нито в дома на господаря си, Иван не е давал повод за каквото и да било подозрение в своята мъжественост. Той е спал заедно с другите слуги мъже. Водил е също разговори с тях. Всички задължения в магазията е изпълнявал като еднакъв с останалите.

Не се пропуска, че и „домашната женска работа“ Иван извършвал добре, което донякъде озадачавало семейството, но в нито един момент не се стигнало до каквото и да било съмнение относно пола му. Разкритието станало отново, както е упоменато, „съвсем случайно“ - извършено от момче от същото село Гъбене дошло по търговия на храни до Свищов.

Както виждаме, преобразилото се в момче младо момиче притежава решителността на Цона Милованова да стане Константин Милованов. Ала в случая, подобно на русенския, не става дума за наличие на полов орган на мъж, а единствено до преобличане с мъжки дрехи и водене на живот на мъж.

Отново и тук, като в случая с г-н Балкански, от Ловеч или момчето/момичето в Русе, не стават ясни причините или мотивите, които са накарали Ивана да напусне дома си и да стане Иван. Самата тя не е дала обяснение. А явно е нямала и желание.

Интересно е, че я връщат в родното ѝ село с мъжки дрехи пред слисаните погледи на собствените ѝ родители. Показателно е още обещанието да се завърне при Господаря си в Свищов, дори и запазвайки женския си пол.

Какво ни казват тези четири истории

Изложените четири съобщения демонстрират, че тогавашната българска общественост и публичност е запозната със съществуването на подобни случаи наоколо.

Доколкото иде реч за полово различни хора, това заостря вниманието и на вестникарите. Говорим за индивиди в юношеска или съвсем млада възраст, които тайно преминават в другия пол и изпълняват новата си полова роля доста убедително.

Явно и нежеланието на героите на тези новини – с изключение, може би, на Цона (Константин) – да говорят открито за своите мотиви е изключително показателно. Самите журналисти също не разполагат с нужния им език, чрез който да опишат пълноценно случките. И на съвременниците им той също липсва, доколкото все още науката не го е изнамерила и това личи в самите съобщения.

Тази липса на знание и по света предстои тепърва да се попълва. Оттогава тя се натрупва постоянно особено през последните 50-60, а още по-голяма степен в последните 30 години.

Ала не бива да забравяме, че преди да бъдат мъже или жени, момчета или момичета, нашите герои/героини все пак са били преди всичко хора, човешки същества като всички нас.

Тази скрита история на пола не само остава неизвестна за масовия български читател днес. Тя е скрита на практика и в почти всички институции, които преподават миналото и готвят специалистите по история и в днешна България.

Но макар и като сензации през 80-те и 90-те години на XIX в. подобни случаи са стигали до публичността чрез страниците на вестниците и носещите се слухове. Те са карали както героите/героините, така и обществото да се чувства неловко заради липсата на способност за тяхното описание, разказване и осмисляне, както и на култура за живеене с тях. Както виждаме – от Стамболово време та чак до наши дни.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.

  • 16x9 Image

    Стефан Дечев

    Стефан Дечев завършва история в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Специализира в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща. Бил е гост-преподавател в Университета Комплутенсе в Мадрид и Университета в Грац. Специалист е и автор на множество изследвания в полето на модерната и съвременна българска история и историография. Преподава в Нов български университет.

Форум

XS
SM
MD
LG