Украйна може да спре Путин. Ето защо

Преди две години Русия нападна Украйна, очаквайки така наречената "специална военна операция" да се увенчае с успех в рамките на броени седмици. В Киев трябваше да дойде на власт марионетна власт, вероятно начело с близкия приятел на Путин Виктор Медведчук.

По план огромни части от Украйна щяха да попаднат под руска окупация, включително големи градове като Харков, Одеса и Днипро.

Руските планове обаче претърпяха крушение. Украйна не само не колабира, а се съпротивлява успешно срещу агресорите. Единственият областен център, попаднал под руски контрол в началото на войната - Херсон, беше освободен през октомври 2022 г.

След като изтласкаха руските войски от покрайнините на Киев и Чернигов, украинците възстановиха контрол върху Харковска област. Тази година те накараха Черноморския флот да се редислоцира от Севастопол в Новоросийск, след като около една трета от него беше извадена от строя.

Специалната военна операция доведе до смъртта на над 70 хил. руски военнослужещи, според изчисления на БиБиСи.

Въпреки това Путин вярва, че войната се обръща в негова полза. За това има основания.

Неуспялата контраофанзива и балансът на силите

На първо място, украинското контранастъпление от лятото и есента не постигна успех. Пробивът в Запорожка област не се състоя, а руската отбранителна линия удържа.

На второ място, след петмесечни усилия Русия успя да превземе Авдиивка, град в покрайнините на Донецк. Това стана с цената на огромни загуби – числото на ранени и убити е около 16 хил., плюс около 600 бойни машини (танкове, бронетранспортьори и т.н.). Но руският натиск продължава в други сектори на Донбас, както и по границите на Харковска област.

Трето, не спират ударите по въздух по украинските градове. И не на последно място, растат и жертвите от украинска страна. В неделя украинският президент Володимир Зеленски призна, че 31 хил. украински военнослужещи са били убити от 24 февруари 2022 г. насам.

Дългосрочно балансът на силите е отново в полза на Русия. Украйна изпитва недостиг на муниции. Пакетът военна помощ, предложен от Джо Байдън, е блокиран в долната камара на Конгреса.

Европейските съюзници пък все още нямат достатъчен военнопромишлен капацитет, за да отговорят на нуждите по фронта.

Крайният резултат е, че Русия, чието производство е на пълни обороти, има превес 5 към 1 по отношение на огневата мощ. Недостигът скоро може да засегне и украинската противовъздушна отбрана и все по-голям брой руски ракети и дронове да започнат да поразяват цели по цялата територия на Украйна. В това време Москва получава помощ – боеприпаси и дронове - и от съюзниците си – Северна Корея и Иран.

Същото се отнася и за човешкия ресурс. И без официална мобилизация Русия успява да генерира достатъчно големи сили – около 80% от нуждите си. Сравнително добрите финансови условия поддържат интереса в по-бедните краища на Руската федерация.

Средната възраст на служещите в украинската армия междувременно е над 40 години. В момента в Киев се опитват да прокарат законова поправка, с която мобилизационната възраст на бъде намалена от 27 на 25 години. Но последната не е особено популярна сред украинското общество.

Какви са прогнозите

Това не значи, че войната вече е загубена и Путин ще може да наложи волята си на Украйна.

Руските локални офанзиви не е задължително да доведат до пробив на фронта и стратегически обрат в конфликта. В идните месеци ще видим как украинските сили се окопават и укрепват фронта, прибягвайки към отбранителна стратегия.

В същото време Киев разработва нови военни способности и тактически прийоми. Ударите по цели на Черноморския флот с военноморски дронове са прекрасен пример в това отношение. Благодарение на тях търговският трафик по Черно море е на практика възстановен.

Украинците все повече поразяват и стратегически важни цели в самата Русия – например петролния терминал при Уст-Луга, недалеч от Санкт Петербург. Трябва също да се има предвид, че руските ресурси не са безкрайни – загубите на военна техника не могат да бъдат запълнени бързо нито пък новите попълнения да бъдат обучени, екипирани и пригодени за настъпателни операции.

Към началото на идната година балансът на силите ще започне да се обръща отново в полза на Украйна. Европейските съюзници на Украйна ще са в състояние да произвеждат достатъчно големи обеми боеприпаси. От друга страна руската икономика, която в момента е изкуствено „напомпана“ благодарение на огромните военни разходи (поне 6% от БВП през 2024 г., но вероятно и повече), ще започне да се задъхва.

Някои проблеми са вече видни с просто око – например високата инфлация, предизвикана от уголемените бюджетни плащания, недостига на работна ръка и ръста на заплатите във военните предприятия.

За да удържи на военния натиск, Украйна ще продължава да разчита на помощ от Запада. През последните месеци видяхме подписването на военни споразумения с ред страни от НАТО и ЕС – например с Италия и Канада, чиито лидери посетиха Киев по повод годишнината от руското нашествие.

На 26 февруари Еманюел Макрон беше домакин на среща на върха с участието на редица европейски водачи включително германския канцлер Олаф Шолц и президента на Полша Анджей Дуда. Посланието към Путин е, че поне в ЕС „умора от Украйна“ не съществува и че военната подкрепа ще продължи.

Проблемът обаче си остава САЩ. Дори и пакетът на Байдън по чудо да мине през Камарата на представителите, бъдещето на американската политика е обвито в неяснота.

Не съществува съмнение, че Путин залага на завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. От Тръмп се очаква да сключи сделка с Кремъл зад гърба на Киев. Дори и това да не се случи, той може да преустанови помощта за Украйна или пък да я използва, за да извива ръцете на Зеленски, както – спомняме си - е правил и преди. Дали сметките на Путин ще излязат прави ще разберем през идната година.

Междувременно войната в Украйна ще продължава със същата ожесточеност. Путин няма да се спре пред нищо в стремежа си да завоюва колкото се може по-голяма част от съседната страна и да превърне остатъка във васал на Москва. Украинците няма да капитулират пред Кремъл.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.