Някои определят Босна и Херцеговина като най-сложната демокрация в света. След разпадането на Югославия и последвалата война в Босна (1992–1995) Дейтънското споразумение възстанови мира. То регламентира създаването на самостоятелна държава от конфедеративен тип, в която влизат федерация Босна и Херцеговина, както и Република Сръбска.
Изпълнението на Дейтънското споразумение се гарантира от международната общност, но от години е изправено пред заплахата да бъде нарушено. Основна заслуга за това има лидерът на босненските сърби Милорад Додик.
В миналото Додик беше разглеждан от Запада като умерен политик, който се стреми да запази мира, но днес е под санкциите на САЩ и Великобритания, а най-близките му съюзници са Сърбия и Русия. На този фон цялостта на Босна и Херцеговина изглежда на ръба.
Това се случва, докато новата администрация на Доналд Тръмп в Белия дом смекчи твърдия курс на САЩ към Русия и започна преговори за примирие в Украйна, а в няколко балкански страни избухнаха масови антиправителствени протести.
Вижте също Правителството в Сърбия падна. По-близо ли е протестът до изпълнение на целите сиВ началото на март Додик подписа четири новоприети закона, които на практика блокираха действието на националните съдебни органи и полиция на Босна на територията на Република Сръбска. Крайната цел е приемане на нова конституция, с която тя ще се провъзгласи за самостоятелна държава със своя армия.
Додик отдавна заплашва да присъедини босненските сърби към Сърбия, но настоящата ситуация ескалира, след като беше осъден на една година затвор от съда в Сараево. Президентът на Република Сръбска беше обвинен, че не е изпълнил решения на Върховния представител на международната общност Кристиан Шмидт.
За какво беше делото
През последните години, с нарастването на напрежението на Балканите и в цяла Европа, Додик започна да изразява все по-националистически и популистки позиции.
Неговата реторика често включва заплахи за изтегляне на Република Сръбска от държавните институции на Босна и Херцеговина, с което поставя на карта мира в страната.
Освен това близостта на Додик със сръбския президент Александър Вучич и руския му колега Владимир Путин е публично известна. Лидерът на босненските сърби отказа няколко пъти да се съобрази с волята на Върховния представител на международната общност, което доведе и до делото срещу него.
В Сараево му беше повдигнато обвинение за това, че е подписал укази за закони, които са били предварително отменени от Шмидт, "въпреки че е бил наясно, че решенията [на Шмидт] са правно обвързващи".
Милорад Додик (вляво) се здрависва с Владимир Путин в Кремъл, Москва, 23 май 2023 г.
Защитата на Додик твърди, че тези обвинения не са "основани на факти", но все пак той беше признат за виновен на 26 февруари. Едногодишната му присъда не е окончателна.
"Трябва да бъдем весели, осъден съм на една година за техните глупости и техния затвор", омаловажи решението на съда в Сараево Додик по време на митинг със свои симпатизанти в Баня Лука, столицата на Република Сръбска.
Как реагира Западът
Последва приемане на четири закона, с които бяха блокирани правомощията на националните босненски съдебни органи и полиция. Република Сръбска разглежда и проект за нова конституция.
Последната от тези стъпки е може би най-радикалната от всички – тя цели да предефинира сръбската област като държава на сръбския народ, да му даде право да се самоопределя като такъв и да създаде своя собствена национална армия.
На този фон преди десетина дни председателката на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и външна министърка на Финландия Елина Валтонен посети Сараево.
"Призовавам всички политически лидери да зачитат конституционната рамка и да се въздържат от всякакви действия, които могат да доведат до по-нататъшна дестабилизация на страната", каза тя на 18 март.
Валтонен беше посрещната от босненския външен министър Елмедин Конакович, който разкритикува Додик и премиера на Република Сръбска Радован Вишкович за ескалацията на напрежението.
Колаж с президента на Република Сръбска Милорад Додик, премиера Радован Вишкович и председателя на парламента в Баня Лука Ненад Стевандич (от ляво надясно).
"Това най-добре описва сегашното състояние на страната: от една страна имаме заплахи, наречени Додик, Вишкович и други, а от друга страна имаме възможности да развием икономиката си и да предоставим перспективи за народа на Босна", каза Конакович, подчертавайки желанието на Сараево за интеграция в Европейския съюз (ЕС).
Последните обнародвани от Додик закони в Република Сръбска бяха осъдени още от държавния секретар на САЩ Марко Рубио, генералния секретар на НАТО Марк Рюте и от няколко чуждестранни посолства в Босна.
Как се промени Додик
Политическата кариера на 66-годишния Милорад Додик започва в контекста на бурен период, белязан от разпадането на Югославия и последвалата война в Босна. Той е избран за министър-председател на Република Сръбска за първи път през 1998 г. и заема поста до 2001 г.
Държавният секретар на САЩ по онова време Мадлин Олбрайт нарича Додик "глътка свеж въздух" и "джентълмен, който изглежда решен да направи правилното нещо в Босна".
След това политическата му кариера преминава през различни роли. Първият му президентски мандат е от 2010 до 2018 г. През 2022 г. започва настоящият му втори мандат на поста.
Задържането му във властта често се приписва на способността му да се ориентира в нестабилния политически пейзаж и да се заиграва с националистическите настроения, представяйки себе си като силен защитник на сръбските интереси в Босна.
Върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмидт говори пред медиите в Сараево, 5 октомври 2022 г.
До средата на 2000-те години Додик започва да изгражда по-популистки имидж, като все повече фокусира публичните си позиции върху утвърждаването на автономията на Република Сръбска. Често критикува Върховния представител на международната общност.
Тактиката на Додик включва насърчаване на идеята за референдум за независимостта на Република Сръбска. С това привлича избиратели, които се чувстват маргинализирани в следвоенната политическа рамка.
По време на управлението си Додик е критикуван за авторитарни методи, подкопаване на демократичните институции и насърчаване на култура на политическо покровителство.
Администрацията му се характеризира с медийна среда, в която се потиска несъгласието и се ограничава свободата.
Поддръжниците му твърдят, че той носи стабилност и развитие на областта, докато противниците го обвиняват, че задълбочава разделенията между етническите общности в страната и подкопава националните институции в Босна.
В края на 2022 г. Босна Херцеговина официално придоби статут на кандидат за ЕС. В миналогодишния си доклад пред ООН за изпълнението на Дейтънското споразумение международният представител Кристиан Шмидт посочи, че Сараево напредва по европейския си път, но Република Сръбска го спъва.
Шмидт обвини лидерите на автономната територия в "активно подриване на държавата Босна, властите и институциите ѝ, а с това и на Дейтънското споразумение", цитира го БТА.
Вижте също Как сръбските и хърватските националисти помагат на Русия и водят Босна към криза