Всички погледи са вперени в тях: босненските сърби. Или поне когато става въпрос за опасността от нов конфликт на Балканите.
От месеци насам върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит предупреждава, че страната е изправена пред най-сериозната криза след края на войната, и се противопоставя на сепаратистката реторика на босненските сърби.
След началото на руската инвазия в Украйна въпросът доби и нова формулировка - няма ли едно евентуално откъсване на украински територии от Русия да окуражи сръбските националисти в Босна?
Техният лидер - Милорад Додик, който е смятан за "троянски кон" на Русия на Балканите, открито преследва отделяне. През април той беше санкциониран от Великобритания, като причината за решението е именно че "окуражен от руското подкопаване на правната система", Додик усилено работи за отцепване на босненските сърби.
Той не пропусна и възможността да засвидетелства лоялността си към Кремъл, блокирайки всички опити Босна и Херцеговина да се присъедини към европейските санкции срещу Русия.
Милорад Додик обаче не е единственият политик, който подтиква страната към криза. През последните месеци лидерът на хърватските националисти в Босна Драган Чович открито заплашва, че мир няма да има, освен ако не бъдат изпълнени условията на неговата партия - които на практика ще доведат до отделяне на хърватите в собствен регион.
Защо не трябва да се подценява ролята на Чович за кризата в Босна? Как се стигна до общата песен, запята и от сръбските, и от хърватските националисти? И къде в историята се появява името на Русия?
Босна на "етническо чистите" региони
Днешното сложно държавно устройство в Босна е резултат от Дейтънското мирно споразумение, което през 1995 г. слага край на войната. Преди нея трите общности - мюсюлмани, сърби и хървати, живеят заедно, а "етнически чисти" райони няма.
Войната изцяло променя това. Финансирани и въоръжени от Белград, босненските сърби започват да изселват от домовете им мюсюлмани, а на тяхно място да заселват етнически сърби. Извършен е геноцид в Сребреница, при който са убити 8000 босненски мюсюлмани.
Регионът, в който се намира Сребреница, днес се нарича Република Сръбска. Той е населен предимно от етнически сърби и представлява една от трите съставни части на Босна и Херцеговина.
Мюсюлманите и етническите хървати нямат собствени еквиваленти на Република Сръбска, а живеят заедно, най-вече в другата основна съставна единица на страната. Хърватските националисти не са съгласни с това.
Първо бойкот, а после отделяне
За сериозно покачване на напрежението в Босна и Херцеговина се заговори още миналата година, като споменавани бяха преди всичко босненските сърби.
Тогава политическите партии, които ги представляват, обявиха бойкот на всички ключови институции в сраната. Повод за решението им беше поправка в Наказателния кодекс, направена от върховния международен представител Кристиан Шмит.
С нея отричането на геноцида в Сребреница беше обявено за престъпление. Много от босненските сърби обаче продължават да твърдят, че убийствата там не представляват геноцид въпреки отсъждането на Трибунала в Хага.
Впоследствие лидерът на Република Сръбска Милорад Додик поиска всички решения на върховния международен представител да бъдат отменени.
„Ако това не се случи, след 6 месеца ще се съберем в парламента [на Република Сръбска] и ще обявим независимост“, заплаши тогава Додик.
Такава отмяна не последва и в края на декември парламентът на Република Сръбска взе решение до 6 месеца сърбите да се оттеглят от всички най-важни институции в Босна и Херцеговина - общата армия, съдебната и данъчната система. Кристиан Шмит веднага предупреди, че такова действие ще представлява нарушение на мирното споразумение от 1995 г. и "ще се равнява на отцепване" от Босна.
Защо Додик отложи отделянето на Република Сръбска
Шестмесечният срок, в който трябваше да се случи отделянето от институциите, изтече в края на миналата седмица - без Република Сръбска да предприеме окончателните действия в тази посока.
В понеделник местният парламент прие отделянето да бъде отложено с нови 6 месеца, "така че да бъдат избегнати допълнителни усложнения на външнополитическата позиция на Република Сръбска в контекста на сложните геополитически обстоятелства".
Напускането на общите държавни институции обаче не е отменено, а само отложено, подчерта Додик.
"Смятаме, че би било най-добре да се разделим мирно, тъй като Босна и Херцеговина е една провалена държава", написа той в петък в профила си в Туитър.
Това не е първият път, в който лидерът на сръбските националисти заплашва с отцепване, а след това го отлага за някакъв предстоящ момент във времето. Той следва този модел от години, поради което и много анализатори смятат, че просто удобно използва темата, за да държи общественото внимание далеч от реални проблеми като корупцията.
Tози път обаче притесненията са сериозни. Според министърката на външните работи на Босна и Херцеговина Бисера Туркович решението за отделяне, прието от парламента на Република Сръбска, ще влезе в сила най-късно до една година, а ако Милорад Додик победи на предстоящите през октомври избори, той без съмнение ще приложи плана си за отцепване.
"Отцепването на Република Сръбска от Босна и Херцеговина вече започна", каза Туркович на 30 май.
"Русия ни защитава"
В тази връзка Туркович посочи още, че е изключително разтревожена от случващото се в Украйна.
"Москва иска да стане велика както някога", каза тя. Според нея "несъмнено Русия няма да спре" и ще продължи с агресивните си действия не само срещу Молдова и Приднестровието, но и към Балканите.
"Европейският съюз (ЕС) има прост начин да предотврати попадането на Балканите под руско влияние - да приеме неотложно кандидатурата на Босна и Херцеговина за членство", добави Туркович.
На този фон лидерът на босненските сърби Милорад Додик продължава да е смятан за проводник на руските интереси в региона, въпреки че се обявява в подкрепа на потенциалното присъединяване на Босна към ЕС.
От години той блокира опитите Босна да кандидатства за членство в НАТО и приглася на посланията, идващи от Москва. В края на май например Русия заплаши Босна, че ако се присъедини към НАТО, това би било ясен "антируски ход".
Додик блокира и всички опити страната да се включи в санкциите, наложени на Русия заради непредизвиканата ѝ война срещу Украйна.
"Аз съм против въвеждането на каквито и да било санкции срещу Русия", каза Додик на 6 юни.
"Трябва да останем неутрални", добави той в изявлението си пред парламента на Република Сръбска. Същия ден парламентът подкрепи предложение, с което всички представители на Републиката в различните държавни институции бяха задължени да гласуват против потенциалното налагане на санкции.
"Русия ни защитава в Съвета за сигурност на ООН, заедно с Китай наложи вето на предложението на Великобритания за резолюция за Сребреница", обясни позицията си Додик.
Компромиси с "етнократи"
Така до момента Босна остава една от трите страни в Европа заедно със Сърбия и Беларус, които не са наложили санкции върху Русия.
За това отговорност носят обаче не само босненските сърби, но и хърватските националисти. На 25 май, няколко дни преди решението на парламента на Република Сръбска, се проведе гласуване по темата и в парламента на другата съставна единица - Федерация Босна и Херцеговина.
Благодарение на гласовете именно на представителите на хърватските националисти беше отхвърлено предложението Босна да се присъедини към санкциите на ЕС върху Москва.
Сред депутатите, гласували против, беше и Драган Чович, председател на партията Хърватска демократична общност - Босна и Херцеговина.
Чович настоява за промени в изборния закон в страната - нещо, което той нарича "реформа", но според анализаторите само ще доведе до задълбочаване на разделението по етнически линии. Неговата формация, която е най-голямата партия на етническите хървати в Босна, обяви, че ще бойкотира предстоящите избори през октомври, ако условията ѝ не бъдат изпълнени.
Идеята за "електорална реформа" е подкрепена от ЕС и САЩ. Тя би трябвало да подобри "функционалността на държавата, интегритета на изборния процес и да изпълни решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ)", пишат политолозите Курт Басюнър и Тоби Фогел в анализа си за Foreign Affairs.
Според отсъжданията на ЕСПЧ настоящата политическа система в Босна има дискриминационен характер, тъй като дава право само на граждани от трите общности - мюсюлмани, сърби и хървати - да се кандидатират за определени държавни постове. Граждани от еврейски или ромски произход например са изключени от процеса.
Предлаганите от Чович промени обаче няма да решат тези проблеми.
"Реформите на практика ще създадат отделен виртуален избирателен район за босненските хървати", смятат Басюнър и Фогел.
"Това ще гарантира на Чович мястото, определено за хърватски представител в държавното президентство. Споразумението [за електорални промени] съществува преди всичко защото той заплаши да попречи на изборите, ако не постигне своето", пишат те.
Така според наблюдателите в крайна сметка се стига до ситуация, в която САЩ и ЕС са готови да си затворят очите и да направят компромиси в полза на "етнократи" като Чович и Додик. Въпреки че и двамата преследват собствените си цели, именно те са хората, на които Русия разчита да защитават интересите ѝ в региона.
"Най-притеснителното е, че същите тези лица са хората, които ЕС и САЩ представят за свои партньори в процеса на демократично и икономическо развитие на Босна", пишат Басюнър и Фогел в своя анализ.
"Разчитайки на няколко "етнократи", ЕС и САЩ оставиха региона да поеме по опасен път", заключват те.
