Парите не стигат, но за източване има достатъчно. Как става това в българските театри

Предприемчива мисъл на един програмист. Двама директори на театри, които не искат да са „на минус“. Десетки хора, готови да дадат личните си данни, за да станат проводници за източване на държавни пари. И немарливост от страна на Министерството на културата (МК).

Това е перфектният мизансцен за разиграването на една схема, довела до сериозни загуби за държавата и културния сектор.

През есента на 2024 г. директорите на театрите в Разград и Смолян бяха арестувани и обвинени за източване на стотици хиляди левове държавни пари. Това се е случвало през назначаване на фиктивни служители, които са получавали големи заплати и са предавали парите на хората зад схемата.

Тогавашният служебен министър на културата Найден Тодоров нарече схемата „кардинално нова и изключително нагла“. Освен двамата директори, обвинения получиха още трима души. Разследването още тече. Част от парите са възстановени. Фиктивните служители са уволнени. Но не всички.

Историите от Разград и Смолян не са изолирани – данни за злоупотреби има и в други театри в страната.

Проверихме докъде са стигнали известните разследвания и къде са пробойните в системата, които позволяват подобни схеми.

Как се финансират театрите

На т.нар. културни институти – драматични и куклени театри, опери, балети и т.н., се полагат делегирани бюджети – министерството им дава определени пари и те се разпореждат с тях.

Част от сумата е фиксирана за заплати. Останалата част работи като кредитна линия – театърът трябва да докаже приход, за да получи субсидия.

Приходите идват от билетите за представления. За всеки лев от продаден билет държавата изплаща между 2,50 и 7 лева според вида на културния институт.

Ето пример: куклен театър продава билет за 10 лв., а коефициентът за субсидия му е 5. Държавата му изплаща 50 лв.

Има и ограничения – субсидия се полага за до 30 лв. от стойността на билета. Над тази сума няма доплащане. Няма субсидия и за продажба на повече билети, отколкото са местата в съответния театър.

Така месец за месец театрите разполагат с различни пари – според това колко зрители са привлекли. Приходите се документират в електронна система на МК. В нея театрите отбелязват и разходите, които искат министерството да покрие.

Повечето разходи трябва да бъдат проверени и одобрени от две дирекции на МК – по бюджет и по сценични изкуства. Но парите за заплати, през които е станало източването в Разград и Смолян, се превеждат с одобрението само на дирекцията по бюджет.

Театрите сами решават за какво харчат парите си. Но министерството „натиска копчето“, за да направи плащането. Затова по закон трябва да контролира дали разходите отговарят на дейностите, които театрите би трябвало да извършват. За 2024 г. бюджетът за сценични изкуства е над 200 млн. лв. Надплатени са още 64 млн.

Какво стана в Разград и Смолян

В края на септември 2024 г. тогавашният директор на Театрално-музикалния филхармоничен център в Разград Левон Манукян беше задържан и обвинен в длъжностно присвояване.

След няколко дни същото се случи и с Румен Бечев, тогава директор на Родопския драматичен театър в Смолян.

Окръжната прокуратура в Пловдив, която води разследването, каза, че в двата културни института са били назначени десетки фиктивни служители. В Разград – 63-ма, в Смолян – 50. Те никога не са работили в театрите.

Директорите на двата театъра са поискали от министерството допълнителни пари за заплати на фиктивните служители – по около 25 хиляди лв. на човек в Разград и по 13-14 хиляди в Смолян.

Когато получат парите, фиктивните служители са ги предавали на участниците в схемата. Освен двамата директори, са замесени Петко Писков и Антон Георгиев. Първият – програмист, който е създал счетоводен софтуер, ползван от двата театъра, вторият – предполагаем посредник, който е набирал „служители“. Има и още един обвиняем. Петимата са на свобода под гаранция.

По данни на окръжната прокуратура в Пловдив до момента 10 от фиктивните служители в Разград са възстановили 178 110 лв. от взетите пари. В Смолян петима души са предали 106 540 лв.

От театъра в Смолян казаха за Свободна Европа, че 28 фиктивни служители са освободени, тече процедура и за още 22-ма. От театъра в Разград казаха за БНТ, че са освободили фиктивните работници.

Кой допусна тази схема

Според бившия министър Найден Тодоров никога досега не е имало схема с подобни размери през фонда на МК за заплати.

През август и септември на театъра в Смолян са изплатени над 1,5 млн. лв. за заплати, а в Разград – близо 2 млн. Само за месец разходите са скочили между 10 и 16 пъти. Към края на септември театърът в Смолян вече е използвал 412% от предвидения си бюджет, а този в Разград – 195%.

На театрите е позволено да надвишат делегираните си бюджети за годината, но ако прескочат 120%, подлежат на засилен финансов контрол. По данни на МК театрите в Разград и Смолян би следвало да попадат в тази категория.

Изглежда, че системата за контрол на министерството не се е задействала.

Проверка на Инспектората на служебното правителство показа, че двама началници от дирекцията по бюджет на МК са одобрили допълнителните заплати и така са извършили „незаконосъобразно разходване на публични средства“. Срещу тях имаше дисциплинарни проверки, но преди края им те напуснаха МК.

Според проверката тогавашният министър Тодоров също е одобрил допълнителните заплати за Разград и Смолян. Пред БНТ той каза, че това не е вярно – одобрил е документ, който да въведе лимити за разходите на театрите.

В началото на януари Тодоров каза пред бТВ, че инспекторатът на тогавашния кабинет не е проверил зам.-министъра, който отговаря за театрите – Илко Ганев. Той потвърди, че не е бил проверяван. Изпратихме въпроси до МК по темата, но не получихме отговори.

Вътрешната проверка в МК откри още един служител, свързан със схемата. Според прокуратурата в Пловдив данните за тримата, заподозрени в престъпления по служба, са в Софийската градска прокуратура (СГП).

Свободна Европа попита СГП докъде е стигнало това разследване, но не получи отговор. Антикорупционната комисия също започна проверка, но не отговори на въпросите ни.

Какви други схеми има

През октомври проверка на МК показа, че няма други театри, в които да е действала същата схема. Пропуски са установени само в театъра в Пазарджик.

Той също е работил с програмиста Писков през 2022-2023 г. Според запознати със сектора, с които Свободна Европа разговаря, това е било „тестово поле“ за схемата. Няма официално потвърждение за това.

Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) е предала на прокуратурата доклад за театъра в Пазарджик. Според медийни публикации театърът е отчел представления, които не са се състояли, но билетите за тях са субсидирани от държавата.

За това също няма официална информация – данните от АДФИ са тайна. Но схемата за продажба на фиктивни билети с цел театрите да получат повече пари от държавата е най-познатата в сферата на сценичните изкуства.

Запознати със сектора разказаха пред Свободна Европа, че често театрите сключват договори за разпространение с фирми, които откупуват билетите за дадено представление срещу комисиона. Залата може да е празна, но спектакълът се отчита като разпродаден и театърът си взима държавната субсидия.

Освен за източване на пари през заплати, театърът в Смолян е разследван и за неизгодна сделка – сключен договор за разпространение с продуцентската къща „Ажур Пико“, от който са произлезли „значителни вреди“ за театъра, казаха от окръжната прокуратура в Смолян.

Проверката на МК през есента показа нередности и в театрите в Пловдив, Плевен и Варна. Над лимитите си за плащания бяха Народният театър в София, театри във Враца, Габрово, Бургас, Ловеч и Кърджали, оперите в Стара Загора и Русе.

От началото на 2024 г. АДФИ е проверила и театрите в Плевен, Бургас и Видин. Докладът от Плевен също е в прокуратурата.

Проверката на Сметната палата на финансовия отчет на МК за 2023 г. също е установила пропуски – например че театри отчитат по две представления на ден при изиграно едно или сключват договори за реклама с фирми за извънредно високи суми.