В рамките на по-малко от седмица два демонтажа се оказаха в центъра на общественото внимание. Единият беше златните арки от инсталацията “Светлината в нас” в пространството пред храм-паметника "Александър Невски".
Другият - на Паметника на Съветската армия.
И двете пространства са ключови за града, макар и по различен начин. Естеството на онова, което се демонтира и премахва, обаче няма как да бъде по-различно.
В единия случай имаме паметник, построен преди седем десетилетия, с ясни пропагандни цели, дело на най-изтъкнатите за времето си архитекти, скулптори и художници. Обект на разгорещени дебати през почти половината време от съществуването си, претърпял опити за присвояване от различни групи, протестни акции, нееднократни решения да бъде преместен или премахнат.
В другия случай сякаш става дума за коледна украса. Изпълнена по-скоро набързо декорация, блестяща добавка към един от образите, които най-често туристите отнасят със себе си във вид на картичка.
От една страна, двата демонтажа са несравними. Съвпадението им във времето е свързано и с встъпването в длъжност на новата общинска власт.
Но може би тъкмо контрастът помежду им откроява нещо ключово и общо – въпросите за управлението на публичните пространства от гледна точка, различна от функционалната. Улици без дупки, тротоари и велоалеи несъмнено са практически необходими. Но дори техният вид върши нещо отвъд това да ни осигурява безопасно и удобно придвижване - да възпитава.
Органите, които одобряват и финансират, забраняват и санкционират появата на артефакти в града, носят част от отговорността за възпитанието
Органите, които одобряват и финансират, забраняват и санкционират появата на артефакти в града, носят част от отговорността за възпитанието. И дебатът следва да надскача въпросите на вкуса.
Дали даден човек или група изпитва естетическа наслада, наблюдавайки златните арки или скулптурните композиции от даден паметник, не е маловажно, но не е и единствен приоритет, когато става дума за публично пространство. Естетиката в случая е още по-трудно отделима от етиката и идейния контекст.
Вижте също Наистина ли си отива? Какво знаем до момента за премахването на съветския паметникПубличните пространства и публичните средства
В коментарите относно арките от “Светлината в нас”, предвидимо, немалко внимание се обърна на това как се харчат средствата на столичани. Кой е одобрил проекта, кой и как е бил възнаграден за изпълнението му. Това са логични питания, които обаче останаха без категоричен отговор. Изключение беше позицията, публикувана от “Колективът” – организацията, която стои зад идеята.
Не за първи път временни конструкции, независимо от мащаба и цената им, се появяват и изчезват без институциите, които са ги поръчали и одобрили, да дадат достатъчно ясна аргументация както за монтирането, така и за демонтажа им.
Вижте също След критики. Столичната община премахва златната арка от площад "Александър Невски"Негативните реакции сами по себе си не би следвало да са основателна причина да се премахва нещо, за което вече са похарчени определени ресурси. Кризисният пиар е необходим, когато липсва предварителна подготовка и внимателна предварителна оценка. Подготовката ще рече работа включително по социализацията на въпросните обекти.
И ако една повече или по-малко скъпа украса може да ни се струва “бял кахър”, то процесите, свързани с появата и изчезването ѝ, със сигурност не са. Това е така, защото те се отнасят и до по-предизвикателни, по-ресурсоемки проекти, навярно с по-амбициозни концептуални задачи.
Тук не става дума единствено за парите. Самото градско пространство също е споделен ресурс. Заради това не би следвало всеки инвеститор с идея за паметник да може да го построи без оглед на официално заявени и аргументирани критерии – практически, идеологически, естетически.
Негативните определения
Характерно за публичния дебат от последните 30 години е, че се формулира предимно какво дадени групи не искат. В този смисъл не е странно, че демонтажите се оказват по-значими събития, отколкото монтажите.
Това, което негативните определения обаче не позволяват, е градивен разговор, снемане на конфликтите, намаляване на поляризацията. Може би от институциите трябва да се иска не толкова да угаждат на вкуса ни, а да създават условия за общуване. Като заявяват намеренията си, направят оперирането си по-прозрачно, поемат отговорност.
Вижте също Изгубеният дебат. Как разговорът за културата може да върне и политиката на дневен ред“Паметникът на Съветската армия” и “Монументът на окупационната червена армия” не са едно и също нещо, макар да се отнасят към един и същи обект. Десетилетията без разговор за разлома между групите, които ползват двете названия, са пропусната възможност за оценка, образование, разказ.
Оценка на сложността на историята, образование в посока художествени направления, били те и свързани с режими, които осъждаме, разказ за пространството и контекста, в който поне три поколения са правили изборите си.
Поне два пъти Столичният общински съвет е гласувал демонтажа. Други казуси, като оставения на опасна разруха паметник “1300 години България”, са използвани за сондиране на нагласите. Но кампаниите са провеждани така, че разломите по-скоро да се задълбочават.
Организациите, които са се борили за по-задълбочено разбиране и по-комплексно виждане на архитектурното и художествено наследство, са набеждавани за соцносталгици или младежи, “които не знаят какво правят, понеже не са го живели”. Стремежът към по-сложни оценки и многопластов дебат не са само и единствено защита на художествената стойност на монумента и мястото му в града. Напротив, биха помогнали да се осмисли и сега предприетият след дълго отлагане демонтаж.
Вижте също За кого са зрелищата? Културата на отмяната и борбата за справедливостОтговорността
Докато се режат елементи от скулптурните композиции, надали е удачно тепърва да отбелязваме таланта и приноса на Васка Емануилова. Но дори да успеем да обясним защо именно е забележителна, нито работата ѝ, нито художествените направления, в които е работила, няма изведнъж да станат по вкуса на всички.
И не е нужно.
Нужно е обаче пространство отвъд демонтажа. В което да се разбере чия е отговорността както за временните, така и за трайните решения за общото ни живеене.
За реализацията на арките от “Светлината в нас” дизайнерите и художниците носят вина само в смисъла на собствените си компромиси и предполагаемо изпуснат контрол върху собствените си задачи. Според изявленията им, много от аспектите на крайния продукт се разминават с техните намерения.
За хубаво или за лошо, не можем да разчитаме единствено на самооценката на който и да е артист или артистичен директор относно капацитета му да се справи със знаково пространство като това пред “Александър Невски”. Не можем да очакваме и художник да пребори административните сложности, заложени в самата задача, която е имал неблагоразумието да приеме.
Така важни стават въпросите:
- Кой е взел решението за инсталирането и последващото премахване на прословутото килимче?
- Кой е намалил мащаба на арките?
- Кой следва да контролира?
Без значение дали ни допада резултатът е абсурдно подобни въпроси да остават без отговор. Абсурдно е и да твърдим, че ако нарязаните скулптури от ПСА или МОЧА не предизвикват радост и задоволство у цялото софийско население, то това е заради сантимента на някои към тоталитаризма.
Абсурдно е и да твърдим, че ако нарязаните скулптури от ПСА или МОЧА не предизвикват радост и задоволство у цялото софийско население, то това е заради сантимента на някои към тоталитаризма.
Във вакуума на закърнелия публичен дебат и негативните определения, временна конструкция без особено авангардни художествени претенции и седемдесетгодишен знаков паметник може парадоксално да споделят повече, отколкото сме очаквали. Важното се оказва премахването им.
В началото на декември в градското пространство се освобождава още място за съмнение. Съмнение, че свеждането на който и да е публичен казус единствено до “за” или “против”, предполага повече недоволство и допълнително поляризиращи демонтажи, отколкото позитивно действие в бъдеще.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Your browser doesn’t support HTML5
Обяснено. На какво е символ Паметникът на съветската армия и защо го махат