Колко тежат правителствата в икономиката на ЕС

“Трудно е да си представим по-глупав или по-опасен начин за вземане на решения от това този процес да е предоставен на хора, които не плащат цената за това, че грешат.”

Томас Соуел

Убеден съм, че най-доброто в развитието на България е членството ѝ в НАТО и Европейския съюз (ЕС). Мнозинството мои съвременници биха се съгласили с тази оценка. Но се боя, че мнозинството не разбира как се управлява ЕС и какво означава това управление за икономиките на съюза и неговите страни членки.

Вземането на решения в Европейския съюз е може би най-сложният процес в съществуващите международни договори. Той в крайна сметка зависи от национално избраните длъжностни лица и процедурата е учредена така, че да запазва суверенитета на на националната държава. Самото запазване, както доказва една настолна книга за всеки сериозно интересуващ се от възникването на съюза, е ключова идея за хората, които го създават. За съжаление тя не е преведена на български и е слабо позната у нас.

С годините тежестта на правителствените структури и на ЕС, и на страните членки се променя и става самостоятелен фактор в неговата икономика. Но разнообразието в неговите съставящи части се запазва. Казано на държавноустройствен жаргон, това е запазване на конфедеративния характер на ЕС. Засега.

Колко тежат правителствата на икономиката на ЕС

С обсъждането на членството на България в еврозоната някои параметри на тази тежест са вече известни на широката публика.

От макро и фискално гледище тежестта на правителствата в икономиките на страните членки намалява през годините след пандемията от COVID-19. Например делът на средните правителствени дефицити в БВП през 2021 г. е -4,7%, а през 2022 г. само -3,3%. Средното тежест на правителствения дълг също спада от 87,4% на 83,5%.

Но картината по страни е крайно разнообразна.

Например тежестта на правителствения дълг върху икономиката на Естония е под 20% от БВП, а на Гърция - девет пъти по-значима (172,6%). Повечето от новите страни членки (без Словения, Унгария и Хърватия) са с дълга под условно предполагаемия 60-процентен праг на бюджетна стабилност. Сред тях, с показател близък до Естония е и България. България е в най-добра позиция сред страните от ЕС и ОИСР (чийто среден държавен дълг е около 90% от БВП) по един вероятно по-важен индикатор - държавен дълг като тежест за гражданите под 18 години.

Но освен правителствените дългове на отделните страни, където все пак има някаква скромна насока към намаляване, дългът на самия ЕС нараства доста стремително.

През 2023 г. той е приблизително 400 млрд евро. Това е “незабележим” дълг за една икономика от 19 трлн. евро. Но особеното е, че 85% от него са поети от Европейската комисия (ЕК) след 2020 г. Като поемането на нови значими дългове от нея ще продължи поне до 2026 г.

От 2013 до 2020 г. общият им размер никога не превишава 2,5 млрд. евро на година. Оправданията за новите емисии на дълг са много: “Следващото поколение на ЕС”, плановете за възстановяване и устойчивост, “Зелената сделка”, SURE (“Подкрепа смекчаване на риска от безработица по време на извънредно положение”, чието обсъждане трябва да приключи следващата седмица) и, разбира се, войната на Русия срещу Украйна.

Още по-важно е да се отбележи, че това ново развитие идва след дълги години на увеличение на държавните разходи на страните членки: общата им сума през 2012 г. е малко над 5 трлн. евро, през 2022 г. - почти 8 трлн. евро. Националното и “европейското” трупане на дълг ще действа като фискална “свръх-тежест” върху паричната политика и ще възпира налагането на твърди парични ограничения (на човешки език - “не-печатане на пари”) от Европейската централна банка и централните банки извън еврозоната.

“Европейският” дълг и целият набор споменати политики са обещание за колективно компенсиране за проблеми в икономиките на страните членки, за които най-често са виновни техните политици и правителства. Тъй като вината им при това прехвърляне на отговорности се губи, тази политика се харесва от представителите на страните членки в Съвета на ЕС.

Държавата в бизнеса

Отделно от тези по-скоро макро показатели, икономическата тежест на правителствата има и микро измерение: размерът и ролята на държавните предприятия (ДП) в стопанството на съюза. Последното изследване по въпроса е отпреди 10 години. Но по-скорошните изследвания на ДП от ОИСР общо и по страни установяват, че броят им се увеличава, управлението им подкопава конкуренцията и прозрачността е основен проблем.

И тук положението е много различно в отделните страни. Под “ДП” се разбира броят на предприятията под правителствен контрол, независимо дали е пряк като контролен пакет акции или миноритарен дял, или косвен - регулаторен контрол върху цени, услуги и заетост в тези предприятия.

Пазарната капитализация на ДП (където я има, в България акциите им не се търгуват на борсата, съответно - прозрачността им донякъде куца) варира от под 1% от БВП до 40-50% от БВП във Франция и Словения. За България - около 10%, но не са отчетени новосъздадените за последните пет години ДП; с тях делът ми в БВП вероятно вече е 13-15%.

Участието в капитала на на дружествата варира от 5% (Дания) до 40 и повече процента в класическите фирми, и над 50 до 100% съответно в социално-осигурителни фондове и инфраструктурни фирми и такива в енергетиката. (Последното е типично за България, но не само.)

Правило при държавните предприятия навсякъде в ЕС е, че транспортните и пътностроителните такива увеличават съществено държавните дългове и дефицити. Понякога това се случва и при предприятия в енергетиката, ако те са повлияни отрицателно от “зелени политики” на ЕС. Участието в здравни и пенсионноосигурителни е причина на за други бюджетни дефицити, защото е подчинено на не-бизнес цели.

Нефинансовите ДП са средно 40% по-задлъжнели от частните и доста по-неефективни, установява изследването от 2014 г. Няма причина да се смята, че положението оттогава досега се е подобрило.

Държавното потребление

Потреблението на стоки и услуги от правителствата на страните членки нараства от около средно 12% от БВП на съюза през 2008 г. до почти 15% през 2020 г. Исторически такъв размер на държавното и общинско потребление е изключение. С най-голям дял в държавните поръчки (около и над 30%) от всички е здравеопазването, след него с 20% са чисто стопанските дейности.

Страните също се различават. Информацията може да бъде намерена в съответния портал на Световната банка. В Дания държавните и общински поръчки са традиционно около 7-8% от БВП, в Германия около 10%, в новите страни членки - често над 20% от БВП. Някои страни (например Полша и Естония) са със значително по-висок дял на държавното потребление в БВП, но участието в тях е значително по-евтино като дял от БВП.

Емпирично изглеждат очевидни две закономерности:

• страните с по-малък дял на държавното потребление в БВП са по-заможни и по-малко страдат от корупция;
• Колкото по-малък е разходът за кандидатстване за държаните и общински поръчки в строителството и чисто стопанските дейности (за сметка на по-високия дял на закупването например на здравни услуги) като процент от общия брой поръчки и БВП, толкова по-ефективно е участието им в икономическия растеж.

Регулаторни и други предизвикателства

Тежестта на ЕС като международно-правителственото участие се увеличава, както стана дума, със съгласието на страните членки. От гледище на икономика на политиката причините са няколко.

На светогледно равнище, политическото съревнование се разгръща по нов начин. Политиците смятат, че избирателите се страхуват от изменението на климата или предизвикателствата пред жизнения стандарт на техните страни, но самите те - политиците - са виновни както за създаването на обществената уплаха, така и за политиките, които свиват икономическия потенциал и влошават жизнените стандарти. Това подтиква обществени настроения към очаквания политиците и ЕС “да направят нещо”.

Втората причина е, че поне половината от националните правителства на страните от ЕС не могат да контролират своите държавни и дългови сегменти в икономиката. И изтласкват и заемите, и регулирането към Комисията. В неин и на правителствата интерес е разрастването на инициативи като “Новото поколение”, “Зелената сделка” и “SURE”, защото те създават видимост за компенсиране на всички за всичко, което непредвидени стопански събития или пък политиките на Съюза могат да им поднесат.

Третата причина е, че в следствие на казаното, държавни помощи (те по принцип са забранени в ЕС) се увеличават.

От 2000 до 2019 г., след която се разгръщат посочените политики, държавните помощи от бюджета на Комисия се увеличават от 100 млрд. евро на 320 млрд. през 2023 г. Отделно тя е одобрила национални помощи за миналата година в размер на 720 млрд евро.

Заедно с това политиките например по “Зелената сделка” изискват както намаляване на субсидиите за 12 отрасъла до нула през 2034 г. с цел намаляване на емисиите на парникови газове, така допълнително финансиране на планираните политики. Както доказват протестите по повод намаляването на земеделските субсидии, много е вероятно тези неща да не могат да се случат едновременно.

* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.