“В преходна история участие,
в цвета на думите съмнение,
и непрекъсната подмяна на лица.”
Авторът, “Смислоид2”, 1982 (в-к “Култура”, 2001)
“Бъдещето не е предопределено. Дори в най-всевярващите монотеистични религии, в които действа предимно Всевишният и Всемогъщият, то не е предопределено.”
Валерий Пекар,
преподавател в Киев-Мохилското бизнес училище,
сътрудник в Евроиндекс - Киев
Има и положителен поглед към предстоящата година, и тук ще се опитам да я видя именно така. Самите новогодишни ритуали служат за насочване на предчувствията към щастливо стечение на обстоятелствата. Без надежда в него, нищо добро не може да се получи. Щастието предполага по-затихнала страст на положителното изживяване, по-малко екзалтация и повече времетраене на изживяваното.
“Оптимистично” дори за войната
Както вече е ставало дума, войната на Русия прилича на Първата световна до встъпването на САЩ на страната на Антантата и до провала на опитите за демократизиране на русия след абдикацията на Николай II. Путин е със самочувствието на водач като императора, ще прекара повече години на престола, но е по-жесток и от Хитлер - не опазва живота на поданиците си и не пести средства за унищожаване на цивилни цели и граждани в Украйна.
За двете коледно-новогодишни атаки срещу невоенни цели са убити 40 украинци, “инвестицията” е 2 млрд. щатски долара, по 50 млн. на човек. Разходът само за тези две нощи е два пъти по-голям от месечните приходи на Москва от износ на петрол. Посланието е: готов съм да убивам цивилни, независимо от цената.
През 2024 г. НАТО ще се присъедини към Украйна и ще я подкрепи с нужното въоръжение. По повод вероятния край на агресията на Русия - съгласен съм с анализа на Татяна Ваксберг, че това ще отнеме поне две години. България ще е част от тази подкрепа.
През 2024 г. НАТО ще се присъедини към Украйна
Участието на президента в инициативи на Орбан е признак на безсилие. Демонтажът на МОЧА и Богоявленското благословение на патриарха символизират заника на т.нар. “русофили”. Това не означава, че Кремъл няма да финансира радикали за дестабилизация на западните демокрации. По всичко изглежда, че това се случва дори в Аржентина след избора на Милеи, неговите реформи и отказа страната да се присъедини към БРИКС.
Надежда за ЕС
Ако не тази, то през следващата година Съюзът ще ограничи регулаторния си социализъм като този, който се проявява в директивите и регламентите като “Зелената сделка”. Той ще позволи опазването на околната среда да става доброволно и естествено. Както беше ясно още преди година, засега ЕС се опитва да наложи сделката на глобалните си партньори (чрез необосновани и неприложими санкции за дефорестизация и мита върху СО2).
Кофедералисткият характер на Съюза постепенно ще надделее над опитите за централизиране на данъци и регулиране. ЕС може да заприлича на голяма Швейцария. За целта трябва по-бързо да включи нови страни. Като започне с Украйна.
Как да потърсим шанс за правителството
Политиката у нас е неразбираема дори за участниците в нея. Скоро няма да се появят доминиращи мнозинства.
Засега партиите се държат като блокиращи малцинства. Реториката им чертае червени линии, които те самите тихо и бързо прекрачват. С дълбоко подозрение и стихийно страната върви към делиберативно държавно и общинско управление - диалог, споделяне на информация, преразглеждане на невежествени политики и отчитане на възможностите за разширяване на избора на отделния човек.
Партиите чертаят червени линии, които тихо и бързо прекрачват
Непрекъснатата смяна на лица и пози идва от отчаянието от изборни неуспехи. Това стечение на обстоятелствата засилва популизма и ограничава свободата. Управлението на бюджета, данъците и помощите има за цел да създаде илюзия, че всеки ще живее за сметка на другите. Посланието е, че за това се грижи тъкмо тази партия, коалиция и държавата.
Както е известно в социалната философия (например от трудовете на Мишел Фуко), грижата, когато не е за себе си и ближните, а държавна, предполага господство, подчинение, насилие, контрол и корупция.
Министърът на финансите изглежда не е чел Фуко, но пък доказа, че авторът е прав. Преди време министърът посъветва бизнеса да го слуша, за да му “помогне”.
На пръв поглед странните политики на сегашното и предишни правителства за контрол над търговците, предприятията, болниците, раздаването на привилегии, поръчки, проекти и помощи, се обясняват именно със стремежа да се заблудят избирателите.
Правителството няма доверие на хората, но очаква сервилност. Хората се държат рационално, не вярват на правителството и когато не го използват за да живеят за чужда сметка, се оправят сами.
Икономиката. Тя върви нормално
За 20 години българските граждани са съкратили разликата между своите доходи и средните доходи в ЕС от 78 на 38 процента. Продължителността на живота на хората през 2022-2023 г. се е възстановила почти до равнището на най-добрата от век насам 2019 г. (75.1 години, съкратена с четири години поради обществено невежество и глупаво управление на пандемията през 2020 и 2021 г.)
За 20 г. двойно се съкрати разликата между българските доходи и доходите в ЕС
Любителите на хленча от международни сравнения не забелязаха, че България е вече в групата на “Страните с висок доход”, където са държави от Съюза и ОИСР. Обективно за тези сравнения наскоро писа Лъчезар Богданов.
Компенсациите и възнагражденията след 2010 са се увеличили 2.6 пъти. Производителността на един зает (по текущи цени) за същия период изостава от ръста на възнагражденията - увеличението е 2.3 пъти.
Надеждата е правителството да не пречи на ръста на производителността и доходите. Но е малко вероятно тъкмо през 2024 г. то да се откаже от претенцията да се грижи и компенсира всички за всичко.
* Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Форум