Три въпроса. Какво ще направят Хизбула, Иран и Израел след убийството на Хасан Насрала

Лидерът на Хизбула Хасан Насрала е мъртъв. Според анализаторите кратката равносметка се побира в три изречения:

• Това е огромна победа за Израел;
• Това е най-значителният удар върху Хизбула от десетилетия;
• Това поставя Иран, главния спонсор на Хизбула, под сериозен натиск да отвърне на атаката.

В обратен ред възникват и следните три въпроса:

• Ще предприеме ли нещо Иран?
• Какво е бъдещето на Хизбула и кой ще наследи Насрала?
• Как ще действа от тук нататък Израел?

Има и една уловка: въпросите всъщност са четири. Но за това - малко по-късно.

След като Хизбула потвърди смъртта на своя лидер, говорител на израелската армия даде пресконференция, в която съобщи, че още от същия ден като превантивна мярка влизат в сила ограничения. В централната част на Израел се забраняват събиранията на повече от 1000 човека на едно място.

Говорителят не даде повече детайли за причините, на които се основава мярката, но една от очевидните хипотези е, че Тел Авив очаква ответни удари, казват експерти.

Какво значи всичко това за Хизбула

Хизбула е обявена за терористична организация от САЩ, а Европейският съюз смята за терористично само въоръженото крило на групировката, без нейното политическо разклонение.

Тя е подкрепяна и финансирана от ислямисткия режим в Иран, като е смятана за най-добре организираната групировка в т.нар. иранска "ос на съпротивата". В нея влизат и други подкрепяни от Техеран структури като палестинската Хамас и йеменските хути.

Хасан Насрала е лидерът, който най-дълго време е оглавявал Хизбула - в продължение на цели 32 години. Мнозинството от анализаторите са единодушни, че неговото убийство е масивен удар както за самата Хизбула, така и за цялата "ос на съпротивата".

"В краткосрочен план то ще доведе до сериозни пропуски, липса на координация и неясноти" в операциите на иранските проксита, каза пред Радио Свободна Европа Хамидреза Азизи, сътрудник в Германския институт за международни въпроси и въпроси на сигурността.

Трябва да се има предвид, че става дума за човека, който от 1992 г. насам задава политическата и идеологическа насока на групировката. Затова и за Хизбула ще бъде трудно да му намери заместник, отбелязва Норман Рул, ветеран от ЦРУ, който е работил в офиса на директора на американското разузнаване.

По думите му никой потенциален наследник няма да има нито политическото положение на Насрала в Ливан, нито добрите му лични отношения с върховния лидер на Иран.

Пред Би Би Си преподавателката в University College London Джули Норман отбеляза и че Хизбула е изправена пред чисто кадрови проблем - защото огромна част от най-високопоставените командири на Хизбула бяха убити от Израел през последните дни.

"И все пак, смятам, че [убийството] ще предизвика ответна реакция", казва Норман. Тя припомня, че Израел и преди е извършвал подобни атаки - например убийството на предшественика на Насрала, който също беше ликвидиран при израелски удар през 1992 г., но Хизбула е успявала да се изправи на крака.

Експертите добавят и че ливанската групировка все още разполага с големи запаси на оръжие и не е използвала най-сериозните си ракети, които могат да бъдат насочвани към цели дълбоко в Израел, включително столицата Тел Авив.

Ще предприеме ли нещо Иран

Реакция обаче може да се очаква и от Иран. Смъртта на Насрала е "голяма загуба и неудобство" за Техеран, посочва Али Фатола-Неджад, директор на базирания в Берлин Център за Близкия изток и глобалния ред.

Пред Радио Свободна Европа той казва, че убийството представлява "най-тежкият удар върху положението на Иран в региона" след убийството на висшия ирански командир Касем Солеймани при американски въздушен удар през 2020 г.

През последните месеци Техеран показва по-скоро резервиран подход - до момента страната така и не е отговорила на убийството на лидера на Хамас Исмаил Хания, въпреки че заплаши с отмъщение. Смъртта на Насрала сега поставя Иран под допълнителен натиск да действа.

"Ще им бъде много трудно да поддържат репутацията на "оста на съпротива", ако не предприемат някакъв вид ответна реакция", коментира Джули Норман.

А как ще действа Израел

Третият основен въпрос е свързан с по-нататъшната стратегия на Израел. Наблюдателите отбелязват, че военното ръководство на страната е изключително доволно от ликвидирането на Насрала и отчита това като огромен успех.

То обаче представлява и най-сериозната ескалация на напрежението в региона от миналия 7 октомври насам. Тогава палестинската Хамас, която е обявена от САЩ и ЕС за терористична, нанесе масиран удар по Израел, а това отприщи пълномащабна война в Ивицата Газа.

Сега беше поставен и въпросът дали Тел Авив ще предприеме сухопътна операция и в Ливан. В пресконференцията на израелската армия в събота той не беше зададен.

Говорителят на армията обаче каза няколко важни неща:

• той каза, че пред Израел "предстоят трудни дни. Все още имаме много работа за вършене";
• че едната основна задача е освобождаването на заложниците, взети от Хамас в Газа;
• и че другата е връщането на жителите на Северен Израел обратно в домовете им.

Последното ще бъде възможно само ако Израел спре атаките на Хизбула през общата граница. Остава неясно каква точно ще е неговата тактика.

И в събота обаче ливанската групировка изстреля ракети към израелската територия, като не се съобщава за пострадали. Междувременно ливанското здравно министерство съобщи, че над 90 души са били ранени при атаката, убила Насрала.

Само броени дни по-рано, в понеделник, Ливан преживя най-кървавия си ден от десетилетия. Израелските удари тогава убиха 492 души, включително деца. Над 1600 човека бяха ранени.

Десетки хиляди побягнаха от домовете си в южната част на страната. Вътрешно разселените вече са над 100 000 души.

"Мога да кажа, че сме почти на ръба на тотална война", каза още преди 4 дни първият европейски дипломат Жозеп Борел.

"Ако това не е военна ситуация, не знам как бихте го нарекли", добави той. Борел каза и че международните усилия за понижаване на напрежението продължават, но най-големите страхове на Европа от разрастване на конфликта се превръщат в реалност.

Така четвъртият въпрос, който засяга бъдещето на цивилните в региона - както в Ливан, така и в Израел, остава без оптимистичен отговор.