В петък след ракетна атака на американската армия, по заповед на президента Доналд Тръмп, беше убит иранският генерал и главнокомандващ на елитните части „Ал кудс“ в състава на иранската революционна гвардия Касем Солеймани. Новината за смъртта му мигновено се превърна във водеща за медиите от цял свят, а според редица анализатори, събитието може да доведе до все по-голям хаос в региона и дори до война между САЩ и Иран. Кой обаче е Солеймани и защо смъртта му може да има такова ключово значение?
Бедното детство и пътят във военните сили
Роден през 1957 г. в бедно земеделско семейство, по време на монархията, още от малък Солеймани напуска дома си, по негови думи, за да изплаща дълговете на баща си.
Въпреки, че не взема участие в ислямската революцията през 1979 г., тя му открива възможност за развитие. В началото на 80-те Солеймани става част от Корпуса на гвардейците на ислямската революция, които трябва да поддържат властта на новата държава и да разширяват обхвата на влиянието и идеологията ѝ, с което започва военната му кариера.
Първият голям военен конфликт, в който участва е войната с Ирак между 1980 и 1988 г. за установяването на надмощие в Персийския залив. Според множество анализатори тогава поставя основите на влиянието си, както у дома, така и зад граница.
Заради успехите в множество мисии по време на войната и след това в края на 90-те оглавява и специализираното звено „Кудс“ („Ерусалим“) в състава на иранската революционна гвардия. Това дава достъп на Солеймани до огромен финансов, политически и военен ресурс, който през годините той успява да увеличи и да използва ефективно.
Начело на звеното, чиято основна функция са международните мисии, той бързо създава мрежи от контакти в Близкия Изток, които го правят едновременно силно желан съюзник и опасен враг.
Ролята в Ирак и Близкия Изток
За Запада Солеймани става интересна фигура след 2001 г., когато силите на САЩ нахлуват в Афганистан след терористичните атентати от 11 септември. Тогава той за кратко подпомага американските военни, но това приключва в момента, в който Иран е причислен към държавите от „оста на злото“ от президента Джордж Буш.
След като две години по-късно САЩ започват войната срещу режима на Садам Хюсейн в Ирак, Солеймани насочва ресурсите на „Кудс“ към враговете от 80-те и започва да подпомага шиитски милиции и други паравоенни организации, които се бият с американските войници. Според данни на Пентагона, цитирани от Уошингтън поуст, благодарение на оръжията, предоставени от иранските специални части, са убити поне 608 американски войници на територията на Ирак.
Тогава Солеймани пише и писмо до американския генерал Дейвид Патреъс, командир на международните сили в Ирак, в което се казва:„Трябва да сте наясно, че аз, Касем Солеймани, контролирам политиката на Иран за Ирак, Сирия, Ливан, Газа и Афганистан. Посланикът в Багдад е член на силите „Кудс“. Човекът, който ще го замести, е член на силите „Кудс“.
Именно инвазията на американците в Ирак превръща Солеймани в символ на противопоставянето срещу САЩ, което пък му дава ореола на герой както в Иран, така и в съседните държави.
Борбата срещу Ислямска държава след 2014 г. до крайна степен издига представа му за спасител, а влиянието му в Ирак се развива до близки взаимоотношения с правителството, на което той често гостува.
Солеймани не остава пасивен и по отношение на конфликта в Сирия. След неговото начало Иран изпраща специалните сили да спасят живота на президента Башар ал Асад. В разгара на войната „Кудс“ изпълняват множество мисии, които успяват да затвърдят влиянието на правителствените сили и да намалят значително съпротивата на бунтовниците, подпомагани от САЩ.
Иранският генерал стои също и зад подпомагането на конфликти в Ливан, Йемен и ивицата Газа.
„Кудс“ са свързани и с мисии в други части на Азия и дори Латинска Америка. По данни на "Уошингтън поуст" организацията стои и зад неуспешния опит за покушение срещу посланика на Саудитска Арабия в САЩ през 2011 г. в италиански ресторант в Джорджтаун.
Политическото влияние в Иран и очакваните последствия
Растящото влияние на Солеймани през годините го довежда до това, че през 2017 г. списание „Тайм“ го определя за една от 100-те най-влиятелни личности в света.
Тогава бившият анализатор от ЦРУ Кенет Полак казва за него: „За близкоизточните шиити той е Джеймс Бонд, Ервин Ромел и Лейди Гага на едно място. За Запада той е... отговорен за износа на Ислямската революция на Иран, подкрепата за терористи, подривната дейност срещу прозападни правителства и воденето на войните на Иран.“
Влиянието на генерала е още по-голямо в родината му. В последното десетилетие той почва нееднократно да се появява до лидера аятолах Али Хаменей, превръщайки се в лицето на иранската военна мощ, но и във фигура, способна да обединява различните прослойки в обществото.
"По-важен бе от президента, говореше с всички фракции в Иран, имаше директна връзка с върховния водач и ръководеше регионалната политика на Иран“, казва пред "Гардиън" Дина Есфандиари от мозъчният тръст „Century Foundation“.
Множество анализатори дори твърдят за това, че самият Солеймани е можел да бъде издигнат за президент, но не е имал подобна амбиция.
Смъртта му идва в момент на голяма конфронтация със САЩ и Запада, както и във време, в което в Иран бушуват протести.
Основните фигури на властта в Техеран вече обявиха, че ще търсят отмъщение за убийството му.
„Безмилостно отмъщение очаква престъпниците, които напълниха ръцете си с неговата кръв и тази на други мъченици“, написа в Туитър Али Хаменей.
От своя страна президентът Хасан Рохани обяви, че Иран и „свободните страни в региона“ ще търсят отмъщение за убийството на генерала.
Анализите около събитието се обединяват около това, че убийството на Солеймани е ключово събитие, което ще внесе допълнителен хаос в Близкия Изток, ще бъде придружено от обратен удар от Техеран и може да доведе до война между Иран и САЩ.
