Защо само два български хеликоптера участват в гасенето на пожарите в страната

Странджа, Славянка, Беклемето, село Воден, Отец Паисиево. През последните седмици пожари обхванаха страната. Стотици пожарникари и доброволци участват в потушаването им. България се оказа в челните места по горски пожари за годината по данни на Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS).

Наложи се да бъде задействан европейският механизъм за гражданска защита. По него първо пристигнаха хеликоптери от Чехия. След това дойдоха вертолети от Турция. Последваха ги самолети от Гърция, Франция и Швеция.

В гасенето на огъня участваха и български хеликоптери. Те обаче са само два и дори не са специализирани. Става въпрос за военни вертолети, към които се прикачва водоноска.

Проблемът с броя на вертолетите, които могат да участват в гасенето на пожари, далеч не е от сега.

През 2021 г. по европейската Оперативна програма "Околна среда 2014-2020" са предложени пари за закупуване на летателна техника за гасене на пожари, казва Борислав Сандов, който към онзи момент е министър на околната среда.

Тогава обаче нито едно звено, което може да направи това, не се съгласява да поеме тази поръчка и да поддържа техниката. Затова парите са пренасочени.

"Едва когато стане някакъв инцидент, се говори няколко дни след това [за справянето с пожарите] и всичко приключва, но тази година пожарите са повече и ще има още. Надявам се това да доведе до някакво системно действие - било то чисто структурно, или като капацитет", казва Сандов.

Колко са хеликоптерите

България поддържа три вертолета, които могат да участват в гасене на пожари, каза служебният министър на отбраната Атанас Запрянов в средата на юли.

В момента в гасенето на пожарите участват два български хеликоптера - "Кугър" и "Ми-17". Те са ангажирани от 12 юли, като до 1 август са летели общо 206 часа и 20 минути.

Два от дните в този период нито един от българските хеликоптери не може да участва в гасенето заради дългите летателни часове и нуждата от профилактика.

Къде обаче са останалите български хеликоптери, които Министерството на отбраната (МО) стопанисва?

"Имаме 5 хеликоптера на ремонт извън страната, които чакаме да дойдат до края на годината. Следващата година вертолетната ни авиация ще бъде на безпрецедентно ниво от летящи хеликоптери, сравнено с последните 15 години", каза Запрянов на брифинг в четвъртък.

Общият брой на хеликоптерите, с които държавата разполага, е класифицирана информация. Но се знае, че през 2006 г. страната купи 12 военно-транспортни вертолета "Кугър". Оттогава постоянно има проблеми с поддръжката им, затова малко от тях реално летят. Темата се повдига периодично публично, но това не води до резултат.

До края на годината според Запрянов броят на хеликоптерите, които ще могат да участват при гасене на пожари, може да се увеличи до 3-4.

Броят им през изминалите години обаче също е нисък. Към 2022 г. летят до 2 вертолета "Кугър", като другите са в добро състояние, но не са минали междуремонтно обслужване. През ноември 2022 г. с постановление на Министерския съвет са отпуснати 23 167 000 лв. за ремонт на хеликоптерите.

„Ако в предишните години сме били по-експедитивни и бяхме инвестирали повече във възстановяването на летателната годност и преминаването на инспекциите, сега щяхме да имаме повече летателни апарати“, каза Запрянов.

Министърът вече обеща нужния ресурс за увеличаването на броя на машините, които са в летателна годност.

Какъв е проблемът

При справянето с възникнали горски пожари в България има няколко основни проблема:

• Неразвиването на сектора
• Липсата на самолети и вертолети
• Липсата на пилоти

През 2021 г. Борислав Сандов инициира кръгла маса в Народното събрание по темата с пожарите. Тогава по Оперативна програма ("Околна среда" - 2014-2020 г.) има отпуснати средства за закупуване на три хеликоптера за гасене на пожари.

Нито една от съществуващите институции, които имат експертиза, обаче не пожелава да стопанисва тези хеликоптери. Става въпрос за Министерството на вътрешните работи, към което е противопожарната дейност, за Министерството на земеделието и храните, което отговаря за горските райони, Министерството на отбраната и Държавния авиационен оператор, които имат пилоти и опит.

"На практика тези пари се пренасочиха, защото никой не желаеше да стопанисва такова нещо, а [идеята за] създаването на отделно звено [което да стопанисва хеликоптери за пожарогасене] дойде като някакво заключение, след като съществуващите не пожелаха", казва Сандов.

Впоследствие по негови думи проект за закупуването на въздушни пожарни е включен в Плана за възстановяване и устойчивост, но бива изместен от въздушни линейки.

Специализираната техника е важна, тъй като може да носи повече вода от военните хеликоптери, които не са приспособени за това. За да извършват тази дейност те имат нужда от така наречените хеликоптерни кофи (Bambi Bucket).

През 2024 г. по проект, финансиран от Програма "Околна среда 2021-2027 г." на ЕС, Министерството на вътрешните работи залага закупуването на 6 такива кофи. Няма информация докъде е стигнала организацията на тази поръчка.

В четвъртък Запрянов съобщи, че е решено да се закупят до осем системи за гасене на пожари от вертолет Bambi Bucket.

Друг проблем е липсата на пилоти, които са обучени да гасят пожари. Според бригаден генерал Димитър Иванов, командир на 24-та авиобаза "Крумово", незаетите места при пилотите са 46%, а тези на бордни техници - 57%. Не всички пилоти обаче могат да изпълняват мисии по гасене на пожари.

"Пращаме едни и същи летци, които са най-подготвени, прекарват по девет часа на ден във вертолета и слизат с треперещи ръце", каза той.

Генерал Иванов казва и че има недостиг на достатъчно изправна авиационна техника за подготовка и изпълнение на поставените задачи, като същевременно има морално остаряла и амортизирана вертолетообслужваща и специална техника.

Това лято Европейската комисията (ЕК) сформира самолетен парк и предварително разположени пожарникари в цяла Европа. Европейският съюз (ЕС) събра и специален флот от противопожарни самолети на rescEU, състоящ се от 28 самолета и 4 хеликоптера, разположени в 10 държави членки.

По програмата rescEU всяка една държава може да кандидатства за закупуване на техника за гасене на пожари или за справяне с други природни бедствия. Според Борислав Сандов обаче досега България не е проявила интерес към това и не е кандидатствала.