"Твърде малко от всичко". Германия се въоръжава. Какво значи това за сигурността на Европа

Германия окончателно загърби свои политики по отбраната, които поддържаше от Втората световна война насам.

През март Берлин одобри историческа реформа, която ще позволи отпускането на стотици милиарди евро за отбрана и инфраструктура. Така страната ще може да започне мащабно увеличение на отбранителните си способности - нещо, което се смяташе за немислимо в продължение на десетилетия.

Германия призна нуждата от инвестиции в отбрана още през 2022 г., когато Русия започна непредизвиканата си инвазия в Украйна. Тази година САЩ дадоха допълнителен тласък, след като администрацията на президента Доналд Тръмп показа, че Европа вече не може да разчита безрезервно на военна помощ от Вашингтон, както досега.

Всичко това променя облика на отбранителната индустрия на Германия - най-голямата икономика в Европейския съюз (ЕС), която вече е амбицирана да се присъедини към водещите военни сили в Европа.

Какво се промени

Решението на германския парламент - Бундестага - от 18 март предвижда разходите за отбрана да бъдат изключени от правилото за т.нар. “дългова спирачка” – ограничение на размера на бюджетния дефицит, записано в Конституцията на страната.

Тя позволяваше заеми на стойност до 0,35% от годишния брутен вътрешен продукт (БВП), като прагът можеше да бъде надвишаван само в извънредни ситуации, които са извън контрола на държавата. Сега страната ще може да харчи повече не само за отбрана, но и за гражданска защита, разузнаване и киберсигурност.

Решението беше по инициатива на бъдещия канцлер Фридрих Мерц, който аргументира нуждата от промените най-вече с „агресивната война на [руския президент Владимир] Путин срещу Европа“ и цитира редица предполагаеми руски саботажи, включително атаки срещу критична инфраструктура, палежи, шпионски и дезинформационни кампании, както и по-широки „опити за разделяне и маргинализиране на Европейския съюз“.

Мерц, който е лидер на консервативния блок Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС), спечели парламентарните избори през февруари и се очаква да състави правителство със Социалдемократическата партия (СДП).

В какво състояние е армията

През март германският комисар по въоръжените сили Ева Хьогл докладва, че армията - или Бундесверът - разполага с “твърде малко от всичко”. Това означава тежък недостиг на боеприпаси, оборудване, войници, инфраструктура.

Главнокомандващият ген. Карстен Бройер каза пред Би Би Си, че Германия се нуждае допълнително от 100 000 войници - общо 460 000, включително и в резерва, за да може да защити адекватно страната и източния фланг на НАТО. За целта по думите на Бройер връщането на военната служба е „абсолютно“ необходимо.

През февруари 2022 г. правителството на Олаф Шолц обяви нови приоритети в отбраната и отдели значителната сума от 100 млрд. евро за укрепване на армията.

Берлин обеща да осигури на НАТО още две дивизии – около 40 000 войници – съответно до 2025 г. и 2027 г., като засега не е изпълнил обещаното.

Голяма част от оборудването днес е остаряло. Бундесверът вече предприе стъпки да придобие нови изтребители Ф-35 от САЩ, хеликоптери, фрегати, подводници, разузнавателни самолети, танкове “Леопард” и системи за противовъздушна отбрана “Пейтриът” и Ирис-Т. Има недостиг на дронове и боеприпаси.

Част от поръчаното оборудване вече е доставено, но останалото може да се забави с няколко години.

Според Бройер тези усилия са по-скоро закърпване на положението, докато армията е далеч от пълния си капацитет.

Колко е важна германската отбрана за ЕС

През 2024 г. Германия изпълни целта на НАТО да отделя 2% от БВП за отбрана и стана четвърта в света по общи разходи в сектора. Това заедно с големината на територията ѝ, геостратегическото ѝ разположение и силата на икономиката ѝ прави Германия ключова за целите на ЕС да обезпечи отбраната си без външна подкрепа.

Реформата беше гласувана от Бундестага дни след като Брюксел обяви мащабния план “Превъоръжи Европа”, който цели да мобилизира близо 800 млрд. евро за засилване както на съвместната отбрана на континента, така и на национално ниво.

Според изследване на белгийския институт “Брюгел” германското лидерство и ангажираност ще бъдат от решаващо значение. Страната ще трябва да събере поне 60 млрд. евро, за да увеличи годишните разходи за национална отбрана на Германия от 80 милиарда на 140 милиарда евро - приблизително 3,5 % от БВП, които да бъдат допълнени със съвместно финансиране от ЕС, пише “Брюгел”.

Според доклада към момента германските военни способности са много по-ниски от способностите, необходими и поети от съюзниците на Берлин в НАТО.

Как се променя индустрията

Редица предприятия в ключови сектори като автомобилостроенето, машиностроенето и химическата индустрия вече се преориентират към производство на военна техника и оборудване, пише Файненшъл таймс. Автомобилният гигант "Фолксваген" също изрази готовност да навлезе във военното производство.

Тази промяна дава на концерните добра възможност да оцелеят на фона на засилващата се деиндустриализация в страната, вследствие на която близо четвърт милион работни места в производството са изчезнали от началото на пандемията, пише още изданието.

Също така някои от най-големите производители на военна техника в Германия - Rheinmetall, Diehl Defence, Thyssenkrupp Marine Systems и MBDA, казват пред медията, че за последните 3 години са увеличили броя на служителите си с близо 40% и планират да наемат още около 12 000 души до 2026 г.

Какви са настроенията

Социологическите проучвания показват, че по-голямата част от населението на Германия споделя позицията на Мерц, който смята Русия за основна заплаха и се обявява за европейска отбрана, независима от САЩ.

Според данни на YouGov от месец март 79% от германските граждани смятат, че Владимир Путин е „много“ или „доста“ опасен за европейската сигурност, като 74% казват същото за Доналд Тръмп.

Данните излязоха, след като през февруари се появиха първите признаци, че новата президентска администрация във Вашингтон е негативно настроена към много европейски държави, включително и Германия. Тогава, по време на ежегодната конференция по сигурността в Мюнхен, вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс отправи остри критики към начина, по който европейските правителства управляват, без да спомене руската агресия в Украйна и позицията на САЩ за нея.

По-късно в края на месеца се проведе и конфликтната среща в Белия дом, по време на която Тръмп, Ванс и украинският президент Володимир Зеленски си размениха остри обвинения, а САЩ и Украйна не подписаха договореното по-рано споразумение за редки минерали, което се смяташе за важна стъпка, за да продължи американската подкрепа за Киев.

Много германци бяха разгневени и от подкрепата на близкия до Тръмп бизнесмен Илон Мъск за крайнодясната партия "Алтернатива за Германия".