Парламентът прие в петък започването на преговори с южнокорейската фирма „Хюндай“ за строежа на два нови блока на атомната електроцентрала (АЕЦ) „Козлодуй“.
Предложението за преговори само с една фирма беше направено от ГЕРБ и ДПС, а от „Има такъв народ“ (ИТН) го подкрепиха. От „Продължаваме промяната - Демократична България“ (ПП-ДБ) предложиха да се водят преговори и с още една американска компания. Това обаче не се прие.
Новината идва ден след като в четвъртък въпросът за избор на компания, която да построи новите ядрени мощности, изостри напрежението в управляващата коалиция на ПП-ДБ и ГЕРБ. То започна още във вторник, когато ПП-ДБ предложиха на ГЕРБ договор за общи приоритети до края на мандата. От ГЕРБ отказаха да го приемат. И двете формации предупредиха, че може да се стигне до нови избори.
Вижте също Ротация, Конституционен съд и регулатори в Космоса. Капаните през новата парламентарна годинаВ този спор ДПС застана на страната на ГЕРБ. Партията не участва в правителството, но го подкрепя, а председателят на парламентарната ѝ група Делян Пеевски се изявява като говорител на управлението.
Още в четвъртък ГЕРБ и ДПС поискаха парламентът да обсъди извънредно преговорите за строеж на седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Предложението точката да влезе в дневния ред не беше подкрепено от ПП-ДБ и отпадна. Това доведе до критики от ГЕРБ и ДПС.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов каза, че е разочарован от ПП-ДБ, а Пеевски добави, че „изявените евроатлантици“ провалят проекта за ядрена централа.
В петък последва нов опит за започване на преговорите, който се оказа успешен. Предложението на ГЕРБ и ДПС първо беше отхвърлено, но при прегласуването събра нужната подкрепа благодарение на гласовете на ИТН.
Какво точно се прие
С решението Народното събрание възлага между „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности“ и „Хюндай енджиниъринг енд кънстракшън“ да се проведат преговори за строежа на новите мощности на централата в срок до 15 април.
За този проект кандидатстват пет фирми. В сряда се проведе общо заседание на парламентарните комисии по енергетика и околна среда, които обсъдиха с кои от компаниите да се започнат преговори.
Делян Добрев от ГЕРБ и Станислав Анастасов от ДПС настояха да се преговаря само с „Хюндай“. От ПП-ДБ възразиха и поискаха да се включи и американската фирма „Бехтел“ по препоръка на т.нар. „управляващ комитет“ - работна група по проекта за двата блока. За ПП-ДБ целта е да има реална конкуренция при избора на компания.
ГЕРБ и ДПС не приеха този вариант, а Добрев разкритикува ПП-ДБ, че се съобразява повече с „управляващия комитет“, отколкото с парламентарните комисии.
На заседанието в петък по предложение на „Възраждане“ беше поканен министърът на енергетиката Румен Радев. Той каза, че парламентът няма да сбърка, независимо коя от компаниите избере за начало на преговорите.
Изборът допълнително засили разделението между формациите, които подкрепят правителството - ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС. До момента те взимаха повечето решения в Народното събрание с общо мнозинство.
За решението си да подкрепят ГЕРБ и ДПС депутатите от ИТН получиха критики от останалата част от опозицията. В отговор на нападки от страна на „Възраждане“ Тошко Йорданов от ИТН каза, че неговата формация следва последователната си политика по отношение на АЕЦ „Козлодуй“.
БСП беше против и двете предложения за начало на преговорите. Депутатът от социалистите Борислав Гуцанов заподозря в проекта „една дългосрочна корупционна дупка“.
От „Възраждане“ гласуваха с „въздържал се“ и казаха, че в проектите за решения има „огромни нередности, свързани с интересите на конкретни политици“.
През пролетта на 2023 г. ПП-ДБ и ГЕРБ се споразумяха за общо управление на ротационен принцип. Идеята беше в продължение на 9 месеца премиер да бъде Николай Денков от ПП-ДБ, а в началото на март 2024 г. да го смени Мария Габриел от ГЕРБ.
Правителството на двете формации взе решение за строеж на седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“ през октомври 2023 г. В края на миналата година депутатите одобриха ускорен график за изграждане на новите ядрени мощности.
Вижте също "Печелят централите на Доган и Ковачки". Защо най-голямата "батерия" в Югоизточна Европа не работи