Скачването на космически кораб с орбитална станция. Досега сте го гледали само по филмите, но според Бойко Борисов съвсем скоро предстои да го видите и в България. Или поне метафорично.
Новата парламентарна 2024 г. започва в четвъртък с първото заседание на депутатите след ваканцията, а едно от най-сериозните предизвикателства през нея ще бъде предстоящата ротация в правителството между „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и ГЕРБ. Тази седмица лидерът на ГЕРБ Борисов сравни именно нея със „скачване с орбитална станция“ – „сложно“ начинание, но за сметка на това „единственото възможно в момента в България“, каза той.
В сряда премиерът Николай Денков доразви аналогията, като каза, че всички „в командния център“ ще трябва да работят за запазване на досегашната орбита и политическа посока.
Сравнението на Борисов, освен запомнящо се, се оказва и удачно особено в един аспект. До средата на 70-те години космическите станции имат възможност за скачване на само един космически кораб. През 1977 г. е изстреляна първата станция, която позволява скачването и на втори, а по-късно с развитието на технологиите – и на повече.
За целия процес около премиерската ротация това е важен детайл, защото преди нея управляващите ще трябва да се изправят пред няколко сериозни спънки, които според анализатори, с които Свободна Европа разговаря, няма да бъдат преминати без „скачването“ на ПП-ДБ и ГЕРБ с още един политически играч – ДПС.
Тези спънки включват:
- избора на двама нови съдии в Конституционния съд,
- попълването на около 80 поста в регулаторите с изтекъл мандат
- и евентуалната смяна на министри.
Всички тези решения са обгърнати с неясноти въпреки предстоящите кратки срокове, в които би трябвало да се случат. А това води и до напрегнато начало на новия политически сезон.
Да започнем с ротацията
В изявлението си във вторник Бойко Борисов каза, че трите големи теми – правителствената ротация, назначенията в Конституционния съд и в регулаторите – ще бъдат обсъждани „в пакет“. Разговорите между партиите, подкрепящи правителството, трябва да започнат още в четвъртък сутринта, в първия работен ден на депутатите след коледно-новогодишната им ваканция.
Въпреки че предстои едва в началото на март, ротацията в кабинета беше сред най-обсъжданите въпроси през последните седмици. През юни ПП-ДБ и ГЕРБ се договориха тя да се случи след 9 месеца управление на кабинет с премиер Николай Денков (от ПП-ДБ), който да размени поста си с досегашната вицепремиерка Мария Габриел (предложена от ГЕРБ).
С тази ротация са свързани множество ключови неясноти, които оставят място за спорове, а оттам и за напрежение.
Процедурата така и не беше разписана при първоначалните договорки между ПП-ДБ и ГЕРБ при сформирането на правителството и тепърва трябва да бъде доуточнена.
Неясно остава дали съставът на министрите в кабинета ще бъде променен, на какъв принцип и каква ще е ролята на ДПС. Въпреки че от ПП-ДБ по-рано казваха, че при ротацията няма да има смяна на министри, сега представители на коалицията вече допускат такава възможност.
„Ще бъдат сменяни, само ако наистина е необходимо. Това ще бъдат единични случаи“, каза в сряда премиерът Денков.
Думите му дойдоха, след като в продължение на месеци от ГЕРБ посочваха, че преди ротацията ще искат ревизия на работата на отделните министри. Тогава Бойко Борисов отказа да изброи конкретните имена, но каза, че става въпрос за 7-8 човека, като министъра на спорта Димитър Илиев.
Други, на които както ГЕРБ, така и ДПС отчетливо са искали оставката, са министърът на отбраната Тодор Тагарев и на здравеопазването Христо Хинков.
През октомври Борисов допусна и ДПС да може да прави предложения за смени в състава на кабинета. Партията официално не е част от управлението, но миналата година активно участваше в разговорите с ПП-ДБ и ГЕРБ за конституционните и законодателни промени.
Председателят на парламентарната група на движението - Делян Пеевски, който е санкциониран от САЩ за корупция, през есента отрече партията му да има желание за свои министерски номинации.
Последно в сряда Николай Денков не отрече изрично такава възможност. По думите му няма да бъдат правени компромиси за кабинета с ДПС, но „ако искаме да гласува и ДПС за това правителство, трябва да минем и през разговори с ръководството“ му.
Цената на липсващото коалиционно споразумение
Според политоложката от Софийския университет Ружа Смилова една от основните причини за всички тези отворени въпроси и противоречия е липсата на коалиционно споразумение между ПП-ДБ и ГЕРБ. Двете формации отдавна говорят за такъв документ, но до подписване не се стигна.
„И затова сега се стига до тези спорове“, посочи Смилова пред Свободна Европа.
Тя отбеляза и още една основна неяснота, свързана с липсата на споразумение – въпроса с председателството на парламента. Според договореното през март досегашният председател Росен Желязков (ГЕРБ) трябва да бъде сменен от представител на ПП-ДБ. Досега като единствено име за този пост се споменаваше Никола Минчев от ПП. Към момента обаче и неговият избор е под въпрос, след като за кандидат за същия пост се заговори и за съпредседателя на ДБ Атанас Атанасов.
Според Смилова тази нова дискусия е следствие от цялостното напрежение вътре в ПП-ДБ, за което допринасят и близките избори за Европейския парламент. Те ще са през юни и се очаква формациите в голямото обединение на ПП и ДБ да се явят в различни партийни листи.
Преди празниците „Да, България“ се определи като кандидатстваща в Европейската народна партия, докато ПП има намерение да се яви като част от европейското либерално семейство.
„Тоест има си някакви напрежения, които си текат и отпреди. Те могат да намерят отражение и в спорове около номинациите за председател на Народното събрание“, казва Смилова.
Въпреки това нито тя, нито нейният колега – политологът от НБУ Антоний Тодоров, не смятат, че цялостното напрежение около ротацията може да доведе до разпадане на коалицията – нито на обединението ПП-ДБ, нито на партньорството с ГЕРБ.
„Ще има сътресения, ще се кажат остри думи, но накрая ще има и някакъв вид договорки, компромиси“, посочва Тодоров.
Преди ротацията - няколко теста
Преди изобщо да се стигне до ротацията през март, наблюдателите виждат няколко капана, които могат да произведат допълнително напрежение. Първият предстои още в четвъртък, когато изтича срокът за номиниране на нови конституционни съдии от квотата на парламента.
Конституционният съд (КС) е най-висшата институция, която може да отменя закони и да решава спорове между президент и Народното събрание, например. Това е и съдът, който беше сезиран от Румен Радев за поправките в Конституцията, гласувани от ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, и който трябва да се произнесе дали те са допустими.
Именно затова и изборът на негови членове е ключово важен. Съдът вече около две години заседава в намален състав – с 10, вместо 12 членове, тъй като мандатите на двама от съдиите изтекоха, но предишните кратки Народни събрания така и не можаха да изберат нови попълнения.
Така от ПП-ДБ съобщиха в сряда, че предлагат бившия върховен съдия Борислав Белозелков. Само 12 часа преди изтичането на крайния срок, от ГЕРБ все още не бяха обявили своята номинация, въпреки че неофициално се споменава името на Десислава Атанасова.
За избора им е нужно обикновено мнозинство от над половината присъстващи в пленарната зала депутати, което означава, че подкрепата на ДПС не е задължителна. Поне от думите на Борисов обаче може да се предположи, че движението ще участва и в тези разговори, тъй като КС е част от „пакета“, заедно с детайлите по ротацията и регулаторите.
Според Антоний Тодоров обявяването на номинациите в последния момент и липсата на прозрачност в целия процес на преговори между излъчващите партии не е добър знак. По думите му това показва, че „няма прекъсване на старите практики“ на задкулисни договорки.
И последно: регулаторите
Тезата му важи с още по-голяма сила и по последната тема, която от четвъртък става обект на разговори между партиите – попълването на регулаторите. Това са и контролни органи като антикорупционната комисия, Националната здравноосигурителна каса, Висшият съдебен съвет.
През годините са се натрупали около 80 поста с изтекли мандати в общо 17 органа, за които трябва да бъдат избрани нови кандидати. Процесът по избор на нови членове ще бъде по-сложен, тъй като при някои от тях се изисква мнозинство от 160 депутати – а за това на ПП-ДБ и ГЕРБ са нужни гласовете на представители на другите партии.
От изявленията на двете управляващи формации се разбра, че ще преговарят конкретно с ДПС. По-рано от ГЕРБ дори казаха, че партията на Делян Пеевски ще посочи една трета от кадрите в регулаторите. От ПП-ДБ впоследствие отрекоха.
Според Антоний Тодоров това автоматично привиждане на участието конкретно на ДПС е „удивително“. По думите му подкрепа би могло да се търси и другаде, но засега такива заявки няма.
„А това няма да има много положителни последствия що се отнася до лицата, които ще запълнят регулаторите. Ще продължим за съжаление да обсъждаме същите стари въпроси – дали са достатъчно независими, дали хората са достатъчно професионалисти и т.н.“, смята Тодоров.
„И това със сигурност ще доведе до още напрежение“, добавя той.
Усещането му е все пак, че партиите са готови на компромиси в името на крайната цел – успешното „скачване с орбиталната станция“. Затова и прогнозата му е за успешна ротация, а обобщението му за започващата нова парламентарна година звучи така: „умерени очаквания, умерени сблъсъци и умерени резултати“.
Форум