Китайски шпионин с криле. Защо Индия арестува, а после освободи гълъб

Прилича на филмова история, но е съвсем истинска. През май миналата година гълъб с тъмносиви пера прелита край пристанището в Мумбай. На краката му хората забелязват няколко халки с послание, изписано върху тях.

Властите казват, че то е на китайски език - а това води до съмнения. Полицията залавя птицата и започва разследване. Гълъбът е заподозрян, че извършва шпионаж за Китай, и прекарва 8 месеца "в плен".

За историята му се разбра в края на януари, когато организацията за защита на правата на животните PETA съобщи, че птицата е била пусната на свобода след нейна намеса.

Първоначално тя е била изпратена в специална болница за животни в мумбайския квартал Парел. Разследването на властите обаче е заключило, че гълъбът не е шпионин, а състезателна птица от Тайван, която е избягала и е стигнала до Индия.

Според експертите това е напълно възможно въпреки разстоянието от близо 5000 километра.

„Един състезателен гълъб може да прелита до 1000 километра на ден, но за да лети до Индия, той трябва да е спирал за почивки“, каза Янг Цунг-те, ръководител на тайванската платформа за търговия с спортни гълъби Nice Pigeon пред Вашингтон пост. По думите му някои състезателни гълъби от острова са стигнали дори до Съединените щати и Канада.

Как така гълъб може да шпионира

Случаят със заподозряната в шпионаж птица в Мумбай обаче далеч не е първият, в който животни - и конкретно гълъби - са били обвинявани, че се използват за шпионаж на чужда държава.

Самата Индия арестува два други предполагаеми гълъба шпиони в източния щат Одиша през март 2023 г., съобщава Radio Free Asia. Първият е открит на рибарска лодка с монтирани на крака устройства, които изглеждат като камера и микрочип. Смята се, че двете птици все още са обект на разследване.

През 2020 г. полицията в контролираната от Индия област Кашмир залови птица, която е собственост на пакистански рибар, след като тя е прелетяла през границата без разрешение. Друг гълъб пък е задържан през 2016 г., след като индийските власти намират прикрепена към него бележка със заплахи към индийския премиер Нарендра Моди.

Използването на гълъби за шпионаж всъщност не е модерна идея. По време на Първата световна война Германия разполага с гълъби с фотоапарати, прикрепени към гърдите им. Целта е те да заснемат вражеските позиции от въздуха, посочва организацията National Audubon Society, която се занимава с изучаване и опазване на птиците.

По време на Втората световна война съюзническите сили пък използват гълъби за обмен на тайни съобщения.

Реплика на Шер Ами, гълъб от Сигналния корпус на САЩ, който e награден с "Военен кръст" от френското правителство през Първата световна война. Ранен, той прелита 25 мили над Франция за 25 минути с автоматична камера, прикрепена към гърдите му, и прави снимки от бойното поле.

Според Международния музей на шпионажа във Вашингтон гълъбите "се отличавали с бързина и способност да се връщат у дома при всякакви метеорологични условия", пише Вашингтон пост, а това ги прави и подходящи за военни или разузнавателни цели.

Същите тези качества правят гълъбите добри и за състезания, много по-често срещано приложение на птиците в наши дни. По време на състезания птиците се пускат на свобода понякога на стотици километри от дома и собствениците им ги чакат да се върнат.

Беркучи - грабливите ловци, които се борят за победата

Защо Индия подозира Китай в шпионаж

Въпреки че Индия и Китай са партньори в организацията BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), през последното десетилетие отношенията между тях са белязани от напрежение. Голямо влияние за това оказаха сблъсъците на индийски и китайски войски в долината Галван на границата между двете страни през 2020 г. Тогава бяха убити най-малко 20 индийски и четирима китайски военни.

Индия и Китай имат териториални спорове още от средата на миналия век, след като Индия става независима. Тези спорове засягат няколко региона по общата им граница.

Освен това Индия обвинява Китай във финансиране на сепаратистки групи в североизточната част на страната. В същото време Китай е притеснен заради индийските военни и икономически дейности в оспорваното Южнокитайско море.

Според института United States Institute for Peace обаче, макар че съществуват основателни опасения, че отношенията между двете държави се развиват в негативна посока, нито Пекин, нито Ню Делхи искат да видят ескалация към по-сериозен конфликт. Основна роля за това играят интензивните търговски отношения между двете регионални сили.

В същото време съперничеството между САЩ и Китай се засилва, а Вашингтон се стреми да задълбочат отношенията си в областта на сигурността и икономиката с Индия. Ню Делхи от десетилетия поддържа политика на необвързаност (non-alignment), но според анализаторите все по-осезаемо и дългосрочно се обръща към Запада.

От друга страна отношенията между Китай и Русия продължават да са приятелски. Търговията между двете страни нарасна след руската инвазия в Украйна.