Животните като дипломатически подаръци от години се приемат за знак на приятелски отношения между две страни. В Китай тази традиция датира още от 6-7 век и династията Тан, която за първи път прави този жест на Япония.
През годините пандите се превръщат в най-верните дипломати и посланици на разбирателство между Китайската народна република (КНР) и приемащата държава. И ако пандите са посланици на разбирателство, какво означава, когато Китай си ги вземе обратно?
Миналия месец зогическата градина във Вашингтон върна на Китай двойката панди - Мей Шианг и Тиан Тиан, заедно с тяхното малко - Шао Чи Джи. Те бяха качени на самолет обратно за Китай, а напускането им бележи края на една епоха, продължила половин век.
През последните четири години панди от Сан Диего и Мемфис са се върнали обратно в Китай. След като мечките от Вашингтон вече ги няма, единствените панди, които ще останат в САЩ, ще бъдат четири в Атланта, чието заминаване обаче също е планирано за следващата година.
Официалната причина за напускането на пандите е изтичането на настоящият договор за наем, който е до 7 декември. Китай притежава и отдава под наем всички гигантски панди в зоологическите градини по света.
Всяка зоологическа градина плаща годишен наем на Китай, който достига до 1 милион долара за панда и по 400,000 долара за всяко новородено. Китайската народна република (КНР) е единствената държава, която притежава панди без значение дали са родени в чужда зоологическа градина.
Заминаването на всички панди от САЩ се случва в момент на обтегнати отношения между двете страни. Експерти казват пред Вашингтон Пост, че решението на Китай да не подновява или да не подписва нови договори за наем с американските зоологически градини всъщност е отражение именно на сегашното напрежение.
Отношенията между Вашингтон и Пекин се влошиха още при управлението на американския президент Доналд Тръмп заради множество спорове, свързани с търговията, Хонконг, пандемията от COVID-19 и други. След като новата администрация на Джо Байдън встъпи в длъжност, тонът не се промени, а Вашингтон критикува остро Пекин заради Тайван, отношенията с Русия и опитите за шпионаж.
Как да получиш панда?
Изборът кои държави да получат панди често зависи от размера на икономиката на приемащата държава и търговските отношения с Китай. Договорите за наем на големите панди през годините съвпадат с големи дипломатически събития и търговски сделки. Картата по-долу, която Свободна Европа изготви, показва връзката между търговските отношения на Китай с десетте най-големи вносители и потребители на китайски стоки и това колко панди имат "под наем".
Поставете курсора на мишката върху точките, за да видите данните.
Проверка на Свободна Европа показва, че девет от десетте най-големи търговски партньори на Китай за 2022г. се радват на гигантските мечки. Единствената държава, която няма на територията си дипломат от вида, е Виетнам.
Китай печели най-много от търговските си отношения с Европейския съюз, а зоопаркове в държавите членки - Германия, Франция, Белгия, Австрия, Финландия, Испания, Дания и Нидерландия - се радват на дипломатически пратеници.
Дипломатическа вечеря, цигарена кутия и две панди
Президентът на САЩ Ричард Никсън посещава Китай за първи път през 1972 г. Към този момент двете държави не са поддържали дипломатически отношения и визитата на американския президент е от голямо значение за Студената война. От своя страна Китай иска да привлече САЩ като търговски и стратегически партньор, за да излезе от изолация.
По време на една държавна вечеря първата дама на САЩ - Пат Никсън, седи до китайския премиер Джоу Енлай и отбелязва, че пандите върху цигарената му кутия са ужасно сладки.
„Ще ти дам малко“, твърди се, че отговаря Джоу.
Два месеца след вечерята пандите Синг Синг и Линг Линг вече са пристигнали във военновъздушната база Андрюс на път за зоологическата градина във Вашингтон. Повече от 20 000 души посещават 18-месечните мечки през първия им уикенд на американска земя.
Самият президент на САЩ присъства на партито за посрещането им, като прегръща пандите като знак за историческата им значимост в дипломацията между двете страни.
Общественият интерес към гигантските панди продължава през годините и след смъртта на Синг Синг през 1999 г. Тогава зоологическата градина във Вашингтон желае да получи нова двойка панди, но политическата картина вече се е променила. Китай вече не е в изолация, а в икономически растеж, а към 2000 г. са останали по-малко от 2000 панди.
Така когато новите панди Мей Сян и Тиен Тиен пристигат във Вашингтон под наем, те вече не са подарък, а разход от 1 милион долара годишно за зоологическата градина.
Панда дипломацията през годините
В исторически план “панда дипломацията” може да бъде разделена на пет ключови периода. Комунистическият режим идва на власт в Китай през 1949 г., а с него и подновяването на практиката да се подаряват панди на важни съюзници в знак на приятелски отношения. Тогава панди получават Северна Корея и Съветският съюз, също комунистически държави по това време.
Посещението на Никсън бележи фаза на сближаване между Китай и Запада, като през следващото десетилетие са изпратени повече от дузина мечки в САЩ, Обединеното кралство, Япония, Франция, Германия, Испания и Мексико.
Капиталистическият период започва в началото на 80-те години на миналия век, отразявайки пазарните реформи за бързо забогатяване, трансформиращи Китай. Тази ера включва изключително доходоносни краткосрочни заеми, при които западните зоологически градини, предимно в САЩ, наемат панди, за да привличат повече посетители.
В края на 90-те години обаче в САЩ са забранени краткосрочните наеми на панди от съображение за опазване на вида. През 1996 г., например, зоопаркът в Сан Диего се съгласява да вземе двойка панди на 12-годишен „заем за научни изследвания“ на цената на 1 милион долара годишно. Споразумението стартира фазата на опазване вида и се превръща в модел за всички бъдещи заеми за панди.
Изпращането на двойка панди в зоологическите градини има за цел да помогне увеличаването на популацията на вида. Стратегията явно работи, защото към 2016 г. от „застрашени“ пандите са понижени в „уязвими“ по глобалния списък на видовете, изложени на риск от изчезване.
“Меката сила” на пандите
Трудно е да се определи кога дипломацията на пандите се превръща в толкова явно средство за мека сила, но през последните няколко години акцентът се измести от опазването на вида, обратно към политическата символика на пандата.
Преди 30 години професор Джоузеф Най от Харвардския университет въвежда термина “мека сила” в сферата на международните отношения. Според него една държава изгражда образ пред външните си партньори по три основни начина: чрез своята култура, политическите си институции и външната си политика. За да постигне това, Китай използва и най-харесваните дипломати - пандите.
Китайските държавни медии описват гигантската панда като едно от „най-мощните оръжия“ на президента Си Дзинпин в усилията му да изгради мека сила. Чрез Twitter, Facebook и YouTube (всички от които са блокирани в Китай) държавните медии публикуват безброй видеоклипове на панди в опит да направят Китай привлекателен за глобалната публика.
Вътре в самия Китай обаче пандата е сравнително нов символ, защото преди комунистическата революция през 1949 г. други животни са били много по-видно използвани като културни икони: дракон, феникс, тигър, жерав. Новите лидери на Китай оабче искат да се разграничат от имперското минало на страната и започват да използвали пандите за изграждането на един по-привлекателен и не толкова заплашителен образ.
Няма случайна панда
Зоологическата градина в Единбург, Шотландия, получава своите панди през 2011 г. за срок от 17 години. Малко след сключването на договора за наем двете страни подписват търговски сделки за сьомга, технологии за възобновяема енергия и автомобили - договори на стойност около 2,6 милиарда британски лири.
Канада, Франция и Австралия също получават своите панди непосредствено след сделки и договори с Китай - в техния случай - за уран. По същия начин обменът на панда със съседи като Сингапур, Малайзия и Тайланд съвпада с подписани споразумения и сделки за свободна търговия.
Миналата година Китай изпрати първата си двойка и в Близкия изток - стратегически фокус за разширяващото се глобално влияние на страната. Тези панди пристигнаха в Катар преди Световното първенство по футбол, за което китайски компании спечелиха големи договори за строителство.
А една от страните, която не се страхуват, че ще загубят скоро своите панди, е Русия. По време на посещението си през 2019 г. китайският президент Си Дзинпин подари на руския президент Владимир Путин две панди на 15-годишен заем.
Двете страни поддържат близки отношения и в момента, като Пекин е сред малкото световни сили, които продължават близките отношения с Москва дори и след началото на пълномащабната руска война срещу Украйна.
Форум